|
* [[империя (биология)|империя]] (superregnum)
* [[царство (биология)|царство]] (regnum)много искате :Д
* [[тип (биология)|тип]], [[отдел]] (phylum, divisio)
* [[клас (биология)|клас]] (classis)
* [[разред]] (ordo)
* [[семейство (биология)|семейство]] (familia)
* [[род (биология)|род]] (genus)
* [[вид (биология)|вид]] (species)
Основният ранг в йерархията е '''видът'''. Всеки организъм принадлежи към един (и само един) вид, всеки вид принадлежи към един (и само един) род, и т.н. за всички първични рангове. (''Тип'' и ''отдел'' отговарят на един и същ ранг в йерархията, но е прието ''тип'' да се използва само в [[зоология]]та, а ''отдел'' за всичко останало.)
Освен първичните съществуват и други рангове като [[триб]] ({{lang-la|tribus - родов вид}}) между ''семейство'' и ''род'' или (в [[ботаника]]та) ''разновидност'' (''varietas'') и ''форма'' (''forma'') под ''вид''. Също така се използват допълнителни рангове, формирани чрез представките ''под-'' или ''над-'' (''sub-'' или ''super-''/''supra-''). За разлика от първичните, тези рангове не са задължителни и се ползват само в случай на нужда.
Класификацията на организмите не е неизменна. Научни открития, като [[ДНК]]-анализ на [[геном]]а, налагат промени както в йерархията, така и в самите рангове. Повечето (но не всички) биолози днес приемат т.н. ''империя'' (''imperium'', англ. domain) като най-висш ранг. Сегашната система поставя [[бактерии]]те, [[археи]]те и [[еукариот]]ите в собствени империи. (Империята Еукариоти съдържа царствата [[Протиста]], [[Гъби]], [[Растения]] и [[Животни]].) Често не може да се постигне споразумение и по-долу в йерархията, и различни учени защитават различни имена и структури в йерархията. Това води до многобройни несъвместими таксономии из научната литература. Модерните подходи ([[монофилетични]] (филогенетично еднозначни) таксони, ДНК-анализ) донякъде премахват проблема на своеволната „неестествена“ класификация, но поради несъвършенството на днешните методи за [[филогения|филогенетичен]] анализ, всъщност по-скоро се измества причината за спорове по систематиката.
== История и развитие ==
Първата известна днес подредба на различни животни в проста [[йерархия|йерархична]] система е създадена от [[Древна Гърция|древногръцки]]я [[философия|философ]] [[Аристотел]]. В нея той описва познатите му 520 [[вид (Биология)|вида]] животни. Използваното от него разделение е на животни с [[кръв]] и животни без кръв, които отговарят на днешните [[гръбначни животни|гръбначни]] и [[безгръбначни животни|безгръбначни]] животни. Той разделя първата група на пет, а втората на четири „[[висши родове|висши рода]]“.
Други опити за класификация има едва през [[17 век]]. Шведският ботаник [[Карл Линей]] през [[1735]] г. описва всичките известни до негово време [[растение|растения]] и [[животно|животни]]. Заслугата на Линей се състои в това, че той уточнява понятието [[Животински вид|вид]] и въвежда [[бинарна номенклатура]].
Съществен напредък в класификацията е системата на [[Жан-Батист Ламарк|Ламарк]]. Тя може да се смята за начало на съвременната класификация. Ламарк разделя животните на безгръбначни и гръбначни. Безгръбначните животни разделя на 10 [[Животински клас|класа]]. Неговата система е много по-правилна от системата на Линей в разпределението на безгръбначните животни. Много съществено е това, че Ламарк обединява 14-те класа животни в 6 степени според степента на тяхната организация. Според него всяка степен отразява етап в развитието на животните.
Класификацията на [[Жорж Кювие|Кювие]] е значително по-добра. Той увеличава класовете на безгръбначните животни и създава големи групировки, които по-късно наричат [[Животински тип|типове]]. Кювие обаче, като привърженик на постоянството на видовете, разглежда своите типове като независими планове на организация, между които няма и не е имало връзка.
Основите на днешната обща естествена класификация се поставят след [[Чарлз Дарвин|Дарвин]], който със със своята [[теория на еволюцията и произхода на човека]], допринася за по-доброто разбиране на отношенията и връзките между различните систематични групи и видове живи организми.
[[Клаус]] през [[1868]] година разделя животните на 8, а по-късно на 9 типа.
=== Съвременна система на класификация ===
Днес животните се разделят на три подцарства (подцарство [[Водни гъби|Спонгии]], подцарство Протозои и подцарство Същински многоклетъчни животни).
; Биологичен тип, клас, разред, семейство, род и вид
Типът е най-голямата систематична категория в животинския свят. Животните от всеки тип се подразделят на класове, последните в разреди, семейства, родове и видове. Когато групите животни, които влизат в дадена по-голяма групировка, са повече и са много разнообразни, налагат се и междинни поделения. Такива поделения са подтипове, надкласове и подкласове, надразреди и подразреди, надсемейства и подсемейств. В някои случаи се налага образуване на още по-малки систематични групировки. Такива са подвид, разновидност или раса, вариетет, форма и т. н.
Всяка група животни, която се отнася към дадена систематична категория, се характеризира с определени белези. Групите животни, които спадат към различни систематични категории, се различават по известни белези, които съответно се наричат видови белези, родови белези, белези на семейства, на класове и т. н.
Систематичните групировки показват и родството на включените в тях организми. Животните в по-низшите систематични категории са по-близко родствени, отколкото животните в по-големите систематични групи. Систематичните категории са израз на общ произход. Самата класификация е отражение на „родословното дърво“ на животните, макар че нямаме напълно естествена класификация, особено за безгръбначните животни. Родствените връзки между някои класове на безгръбначните животни са още неясни.
; Биологичният вид
Видът е основна систематична категория. Всички групировки, по-големи от вида, се наричат висши категории, а по-малките — низши.
Дълго време видовете са смятани за неизменни, а броят им за постоянен. Такова е и първоначално схващането на Линей. По-късно в някои свои трудове той описва случаи на преминаване на един вид в друг, правил е опити да коригира своите разбирания и да ги съгласува с разпространяващата се по това време идея за еволюция на организмите. Но открито въпросът за произхода на видовете се поставя от Ламарк. Дарвин след Ламарк вече окончателно унищожава догмата за постоянството на видовете. Днес дефинираме вида като ''сбор от индивиди, които не се различават повече, отколкото малките на една двойка родители''. Индивидите на всеки вид се отличават от индивидите на всички останали видове по устройство, физиологични особености и начин на живот. Индивидите на даден вид обикновено заемат непрекъсната и определена географска област.
Систематическите названия на животинските видове се дават на латински с две имена — двойна или ''бинарна номенклатура''. Първото име е родовото. То се дава като съществително и се пише с главна буква. Второто име е видово. То е прилагателно и се пише с малка буква. В систематичните работи зад видовото име се пише съкратено и името на учения, който е описал вида (напр. Fuglena viridis Ehrbg).
Когато видът има няколко подвида, зад видовото име се прибавя трето име, с което се означава подвидът. Така например нашият обикновен [[малариен комар]] е подвидът Anopheles maculipennis typicus. От същия вид (Anopheles maculipennis) у нас има и други подвидове. Такива са А. maculipennis messeae, А. maculipennis atroparvus.
Когато известни индивиди на даден вид се отличават по един или няколко незначителни белега от останалите индивиди на вида и се срещат заедно с тях, се приемат за ''форми'', например Entamoeba histolytica forma minima.
Латински имена имат и всички по-висши систематични категории, като семействата, разредите, класовете и типовете.
== Научно наименование на видовете ==
Линей въвежда и двойното наименование на видовете, където първата дума е името на ''рода'', а втората е т.н. ''характерен епитет'', който определя вида. Такива имена за назоваване на видовете са общоприети в научната сфера. Те се пишат на латински (поне що се отнася до азбуката и граматиката — някои наименования произлизат от други езици) — родът е с главна буква, а епитетът — с малка, като обикновено се поставят в курсив.
Пример за [[човек]]а:
{| border="0"
| '''царство''' || Animalia ([[Животни]])
|-
| '''тип''' || Chordata ([[Хордови]])
|-
| '''подтип''' || Vertebrata ([[Гръбначни]])
|-
| '''клас''' || Mammalia ([[Бозайници]])
|-
| '''подклас''' || Eutheria ([[Плацентни]])
|-
| '''разред''' || Primata ([[Примати]])
|-
| '''подразред''' || Catarrhini ([[Тесноноси маймуни]])
|-
| '''семейство''' || Hominidae ([[Хоминиди]])
|-
| '''род''' || ''Homo'' ([[Човек (род)|Човек]])
|-
| '''вид''' || ''Homo sapiens'' ([[Човек (вид)|Разумен човек]])
|}
Ако един вид е подразделен, често се използват тройни имена, например ''Testudo hermanni boettgeri'' (най-често срещаната в България [[шипоопашата костенурка]]). В ботаниката, където има редица рангове под ''вид'', е нужно и прибавянето на ранг (обикновено съкратен), например ''Astrophytum myriostigma subvar. glabrum''.
От друга страна, ако контекстът позволява (например докато се говори за даден род или семейство), родът може да се съкращава. Например, ако се говори за костенурки, [[шипобедрена костенурка|шипобедрената костенурка]] (''Testudo ibera'') може да се назове като ''T. ibera''.
В редица източници към имената на видовете е прибавен и откривателят на вида, заедно с годината на откриване (научната публикация), например ''Testudo graeca'' [[Карл Линей|Linnaeus]], 1758 или ''Testudo ibera'' Pallas, 1814.
== Групови наставки ==
На [[таксон]]ите с ранг, по-висок от род (genus), често се дават латински имена, произлизащи от т.н. [[Биологични типове|типичен род]]. Наставките, които се ползват при образуването на имената, зависят от царството и понякога от по-нисши таксони:
{| style="border: 1px solid silver; border-collapse:collapse;" rules="all"
|-
! style="background: #eee;" | таксон
! style="background: #eee;" | [[Растения]]
! style="background: #eee;" | [[Алги]]
! style="background: #eee;" | [[Гъби]]
! style="background: #eee;" | [[Животни]]
|-
! style="background: #eee;" | отдел/тип
| -phyta
| -phyta
| -mycota
|
|-
! style="background: #eee;" | подтип
| -phytina
| -phytina
| -mycotina
|
|-
! style="background: #eee;" | клас
| -opsida
| -phyceae
| -mycetes
|
|-
! style="background: #eee;" | подклас
| -idae
| -phycidae
| -mycetidae
|
|-
! style="background: #eee;" | разред
| -ales
| -ales
| -ales
|
|-
! style="background: #eee;" | подразред
| -ineae
| -ineae
| -ineae
|
|-
! style="background: #eee;" | надсемейство
| -acea
| -acea
| -acea
| -oidea
|-
! style="background: #eee;" | семейство
| -aceae
| -aceae
| -aceae
| -idae
|-
! style="background: #eee;" | подсемейство
| -oideae
| -oideae
| -oideae
| -inae
|-
! style="background: #eee;" | родов вид (tribus)
| -eae
| -eae
| -eae
| -ini
|-
! style="background: #eee;" | подвид (subtribus)
| -inae
| -inae
| -inae
| -ina
|}
== Класификация ==
{{Biological systems}}
'''За детайлна класификация вижте:'''
'''{{underline|Съвременна класификация}}'''
├─o Империя [[Бактерии]] (Bacteria) → [[Класификация на бактериите]]
├─o Империя [[Археа]] (Archaea) → [[Класификация на архебактериите|Класификация на археите]]
└─o Империя [[Еукариоти]] (Eukaryota)
├─o Царство [[Протисти]] (Protista) → [[Класификация на протистите]]
├─o Царство [[Гъби]] (Fungi) → [[Класификация на гъбите]]
├─o Царство [[Растения]] (Plantae) → [[Класификация на растенията]]
└─o Царство [[Животни]] (Animalia) → [[Класификация на животните]]
├─o Тип [[Хордови]] (Chordata)
│ ├─o Клас [[Хрущялни риби]] (Chondrichthyes)
│ │ └─o Надразред [[Акулообразни]] (Selachimorpha) → [[Класификация на акулите]]
│ ├─o Клас [[Бозайници]] (Mammalia) → [[Класификация на бозайниците]]
│ │ ├─o Разред [[Примати]] (Primates) → [[Класификация на приматите]]
│ │ └─o Разред [[Китоподобни]] (Cetacea) → [[Класификация на китоподобните]]
│ └─o Клас [[Влечуги]] (Reptilia) → [[Класификация на влечугите]]
│ └─o Надразред [[Динозаври]] (Dinosauria) → [[Класификация на динозаврите]]
└─o Тип [[Членестоноги]] (Arthropoda)
└─o Разред [[Скорпиони]] (Scorpiones) → [[Класификация на скорпионите]]
└─o Царство [[Вируси]] (Virus) → [[Класификация на вирусите]]
== Източници ==
<references />
== Вижте още ==
* [[Филогения]]
* [[:Категория:Жив свят]]
* [[Таксономия]]
== Външни препратки ==
* {{en икона}} [http://tolweb.org/tree/ Уеб проект "Дърво на живота"]
* {{en икона}} [http://animaldiversity.ummz.umich.edu/ Портал "Разнообразие при животните"]
* {{en икона}} [http://www.ohiou.edu/phylocode/index.html ФилоКод]
* {{en икона}} [http://www.omne-vivum.com/ Таксономия Omne vivum]
* {{en икона}} [http://anthro.palomar.edu/animal/default.htm Таксономия на живите същества (Palomar)]
* {{en икона}} [http://www.ncbi.nlm.nih.gov/Taxonomy/ Таксономия], американски [[Национален център за биотехнологична информация]]
{{Класификации на организмите}}
[[Категория:Таксономия]]
[[af:Wetenskaplike klassifikasie]]
[[an:Clasificación scientifica]]
[[ang:Cræftlicu endebyrdung]]
[[ar:تصنيف حيوي]]
[[as:জীৱবৈজ্ঞানিক শ্ৰেণীবিভাজন]]
[[ast:Clasificación biolóxica]]
[[az:Bioloji təsnifat]]
[[ba:Биологик систематика]]
[[bat-smg:Muokslėnė klasėfėkacėjė]]
[[be:Біялагічная сістэматыка]]
[[be-x-old:Біялягічная клясыфікацыя]]
[[bn:জীববৈজ্ঞানিক শ্রেণীবিন্যাস]]
[[bs:Naučna klasifikacija]]
[[ca:Classificació científica]]
[[cs:Biologická klasifikace]]
[[cy:Dosbarthiad gwyddonol]]
[[da:Videnskabeligt artsnavn]]
[[de:Taxonomie#Taxonomie in der Biologie]]
[[el:Συστηματική ταξινόμηση]]
[[en:Biological classification]]
[[eo:Biologia klasado]]
[[es:Clasificación biológica]]
[[eu:Sailkapen zientifiko]]
[[fa:طبقهبندی علمی جانداران]]
[[fi:Tieteellinen luokittelu]]
[[fr:Classification scientifique des espèces]]
[[frr:Taksonomii faan diarten an plaanten]]
[[ga:Aicmiú eolaíoch]]
[[gl:Clasificación científica]]
[[got:𐍄𐌴𐍅𐌰𐌽𐍉𐌼𐌾𐌰]]
[[he:מיון עולם הטבע]]
[[hi:जीववैज्ञानिक वर्गीकरण]]
[[hif:Scientific classification]]
[[hr:Taksonomske klasifikacije]]
[[hu:Rendszertan (biológia)]]
[[hy:Կենդանի օրգանիզմների դասակարգում]]
[[ia:Classification scientific]]
[[id:Klasifikasi ilmiah]]
[[io:Ciencala klasifikuro di speci]]
[[is:Vísindaleg flokkun]]
[[it:Classificazione scientifica]]
[[ja:生物の分類]]
[[ka:ბიოლოგიური კლასიფიკაცია]]
[[kaa:Haywanlar sistematikası]]
[[kbd:Биологиэ систематикэ]]
[[km:Biological classification]]
[[kn:ಜೈವಿಕ ವಿಂಗಡಣೆ]]
[[ko:생물 분류]]
[[ku:Dabeşandina biyolojîk]]
[[ky:Биологиялык классификация]]
[[la:Classificatio biologica]]
[[lmo:Clasificasiù scentìfica]]
[[lt:Mokslinė klasifikacija]]
[[lv:Organismu klasifikācija]]
[[mhr:Биологий классификаций]]
[[ml:ശാസ്ത്രീയ വർഗ്ഗീകരണം]]
[[mn:Биологийн ангилал]]
[[mr:जैविक वर्गीकरण]]
[[ms:Pengelasan biologi]]
[[my:ဇီဝဆိုင်ရာ အမျိုးအစား ခွဲခြားခြင်း]]
[[nl:Taxonomie#Taxonomie in de biologie]]
[[nn:Biologisk klassifisering]]
[[no:Biologisk klassifikasjon]]
[[nov:Siential klasifikatione]]
[[oc:Classificacion scientifica]]
[[pa:ਜੀਵ ਵਿਗਿਆਨਕ ਵਰਗੀਕਰਣ]]
[[pl:Klasyfikacja biologiczna]]
[[pnb:جیون ٹولی بنانا]]
[[pt:Classificação científica]]
[[qu:Mitan kamay katiguriya]]
[[ro:Clasificare științifică]]
[[ru:Биологическая систематика]]
[[rue:Біолоґічна класіфікація]]
[[sah:Биология классификацията]]
[[sc:Classificatzione sientìfica]]
[[scn:Classificazzioni scintìfica]]
[[sh:Taksonomske kategorije]]
[[simple:Biological classification]]
[[sk:Vedecká klasifikácia]]
[[sl:Znanstvena klasifikacija živih bitij]]
[[sr:Таксономске категорије]]
[[sv:Vetenskapligt namn]]
[[sw:Uainishaji wa kisayansi]]
[[ta:உயிரியல் வகைப்பாடு]]
[[th:การจำแนกชั้นทางวิทยาศาสตร์]]
[[tk:Biologik sistematika]]
[[tl:Pag-uuring pambiyolohiya]]
[[to:Fakafaʻafaʻahinga fakasaienisi]]
[[tr:Bilimsel sınıflandırma]]
[[tt:Биологик классификация]]
[[uk:Біологічна класифікація]]
[[ur:جماعت بندی]]
[[uz:Biologik klassifikatsiya]]
[[vec:Clasificasion sientìfega]]
[[vi:Phân loại sinh học]]
[[wa:Sincieus rindjmint do vicant]]
[[war:Biyolohika nga pagarangay]]
[[zh:生物分類法]]
[[zh-min-nan:Seng-bu̍t-ha̍k hun-lūi]]
[[zh-yue:物種分類]]
| 