Калиман II Асен: Разлика между версии

Съществуват известни спорове относно правилното произнасяне на името на [[цар]]я. Така например [[Петър Ников]]<ref>'''Ников, П.''' - Българо-унгарски отношения, с. 13</ref> приема, че името следва да се изписва и чете ''„Каломан“''. Той се основава на унгарския произход на името, а също писмото на [[папа]] [[Инокентий IV]] до цар [[Калиман I]] от [[21 март]] [[1245]] г. Вариантът на името ''„Калиман“'' е гърцизирана форма на унгарското име и според споменатия автор е оказала влияние върху домашните български извори. Унгарската форма е застъпена и от Йордан Андреев<ref>'''Андреев, Й.''', „Българските ханове и царе“, В. Търново, 2004, с. 197 и сл., 207 и сл.</ref>. Според него името по всяка вероятност е с маджарски произход. Той посочва, че в западните документи името е ''Каломан''. Според други автори, например, Иван Божилов<ref>'''Божилов, Ив.''' - Фамилията Асеневци (1186 - 1460). Генеалогия и просопография., С., 1994, Изд. на БАН, с. 105</ref>, владетелят е носил за свое име споменатата гърцизирана форма, защото името било използвано така в по-късни източници, например от [[Паисий Хилендарски]], една преписка на [[Теодор Граматик]] от [[1243]] г., а също и в т. нар. [[Калиманова грамота]]. Във всички тези източници се говори за Калиман I Асен, счита се, че владетелите имат идентични имена. В латинските източници името се изписва като Коломан, по името на католическия светец [[Коломан (светец)|Коломан от Мелк]]. В писмото на папа Инокентий ІV от 21 март 1245 г. до българския цар КаломанКоломан І Асен същият е именуван като "Colomanno in Bulgaria" <ref> "Латински извори за българската история", том ІV, БАН, София, 1988 г., с.89-92</ref>