Генчо Скордев (архитект): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 13:
'''Генчо Скордев''' (''19.05/1.06.1900, [[Казанлък]] – 28.08.1986, [[София]]'') е български [[архитект]] и виден деятел на туристическото движение. Съпруг е на [[Елена Варакаджиева-Скордева|архитект Елена Варакаджиева-Скордева]] и е баща на [[Димитър Скордев|професор Димитър Скордев]].
Завършва архитектура през 1925 г. в [[Дармщат]] – [[Германия]] и започва дейността си като архитект в своя роден град. Там ръководи строителството на редица обекти като военната фабрика, механотехническото училище, читалище „Искра“. Пак по това време, през периода 1925–1928, на младия архитект Генчо Скордев е възложен инвеститорският надзор при строежа на [[Паметник на свободата|Паметника на свободата]] на [[връх Шипка]], построен по проект на арх. [[Атанас Донков]] и скулптора [[Александър Андреев (скулптор)|Александър Андреев]]. От 1930 г. работи в София
От 1930 до 1944 г. Генчо Скордев е член на Централното настоятелство на [[Български туристически съюз|Българския туристически съюз]] и отговаря за строителството на [[хижа|хижи]]. Съвместно с друг архитект-турист – Панайот Калчев, Генчо Скордев проектира и ръководи безвъзмездно строителството на сградата за [[метеорологична станция]] на най-високия връх на [[Балкански полуостров|Балканите]] – [[Мусала]] (2925 м), както и тези на най-високите върхове на [[Витоша]] – [[Черни връх]], и на [[Стара планина]] – [[Ботев (връх)|Ботев]] (по онова време с името Юмрук чал). Съвместно със съпругата си, също безвъзмездно, Генчо Скордев става автор на проектите и деен участник в реализирането им при изграждането на редица високопланински хижи в България, сред които са например „Белмекен“, „Заврачица“ и [[Иван Вазов (хижа)|„Иван Вазов“]] в [[Рила]], [[Демяница (хижа)|„Демяница“]] в [[Пирин]], „Мазалат“ в [[Стара планина]].
| |||