Отваря главното меню

Промени

704 байта изтрити, преди 6 години
м
стил, правопис, пунктуация
'''Апартейд''' ({{lang-af|apartheid|на=от}}, {{IPA|əˈpɑrtheɪt}}, „разделяне“, правилно произношение на африканс: ''апартхейд'' от ''apart'' - разделен и ''heid'' - субстантивираща частица) е политиката и правната система, въведена и поддържана от правителствата на бялото [[малцинство]] в [[Република Южна Африка|ЮАР]] от [[1948]] до [[1990]] годинаг.
 
==История==
 
Понятието се появява за първи път в реч на [[Ян Смьотс]] през [[1917]] годинаг, който две години по-късно става [[министър-председател]] на [[Република Южна Африка|ЮАР]]. Превръща се в употребяван термин едва по време на изборнатапредизборната борба за изборите през [[1948]] годинаг.
 
===Възникване на апартейда в Южна Африка===
 
Първите следи на южноафрикански расизъм се забелязват след покоряването на [[Капска колония|Капската колония]] от членове на [[Нидерландска източноиндийска компания|Холандската източноиндийска компания]] през втората половина на [[17 век|17. век]]. Търговската общност прави разлика между членовете на компанията, такат. нареченитенар. свободни граждани, [[робство|роби]] и чужденци („[[бушмени]] и хотентоти“[[хотентоти]]“). До този моментДотогава не е съществуваласъществува групата на белите или [[Европеидна раса|европейците]]. Тенденцията на компанията през [[18 век|18. век]], да взима на службанаема само бели служители, подсилва груповото съзнание на белите и сгъстява редиците на служителите в компанията и свободните граждани. В течение на времето се утвърждава една социална йерархия, на чиито връх са били служителите на компанията и свободните граждани, а черните и робите са билипод накраятях.
 
Груповата [[идентичност]] на белите се е подхранвалаподхранва от [[религия|религиозни]] корени. КатоЗа признаци на цивилизация за белите важалиса се считали [[християнство]]то и основното образование. Като следствие на това един бял човек, съответно (християнин,) се е възприемал като по-ценен от един „кафер“, съответно (езичник).
 
Предизвикани от робското[[аболиционизъм|премахването освобождениена робството]], нахлуването на новите британски господарибританците в [[Кейптаун]] и появата на черни банди, при преселението през периода [[1837]]-[[1846]], г. около 10 000 души се отправят на север, -североизток и там основават Африканската република [[Трансваал]] (1952 г.) и [[Оранжева свободна република|Оранжевата свободна република]] (1954 г.), в коятокоито непосредствено отражение намира чувството за превъзходство на белите при избирателното законодателство („Само белите притежават избирателни права!“).
 
Още по времето на [[Британска империя|Британската империя]] на чернокожите бивае забраняванозабранено да се заселват в колониите [[Натал]] и [[Капска колония|Капската колония]], които са били предназначени за [[бели хора|бели]] и цветнокожи. На чернокожите африканци е забранено не само да се заселват в тези земи, но и да се придвижват от една област в друга без необходимото разрешително, което са длъжни винаги да носят. В [[Кейптаун]] и градовете в Натал им е забранено да излизат след залез слънце. Така понякога се твърди, че политиката на апартейд е продължение и разширение на политиката на сегрегация, практикувана от белите правителства в Южна Африка. Като примери за тазиВ политикаподкрепа може да се посочат ''Земленият акт'' от [[1912]] годинаг. и ограниченията върху наемането на чернокожитечернокожи африканци зана работа, които са свързани със споразуменията на бурските републики Трансваал и Оранжевата свободна държава ис Британската империя, постигнати след края на [[Англо-бурска война|Англо-бурската война]] от 1899-1902 г. От друга страна, съществува мнение, че първоначално под апартейд се разбира само политическо разделение, но не и битова сегрегация. Например, по време на [[Втора световна война|Втората световна война,]] правителството на Обединената партия на Смьотс не съблюдава много стриктно сегрегационните закони.
 
В повлияния от британците район Натал, шотландецът [[Теофилус Шепстоун]], в качеството си на държавен секретар по въпросите на местното население, предвижда едно ясно териториално разделяне на чернокожото и бялобялото население, за да може по този начин да се противодейства на унищожаването на [[култура]]та на чернокожите под влиянието на култура на белите.
 
Военните спорове между потомци на [[Европа|европейците]] и чернокожите племена, както и законодателното развитие в повлияния от британците Натал и в двете Африкански държави Трансваал и Оранжевата свободна република, поставят основите на една водена от радикално разделяне на расите политика на белите в Южна Африка от началото на [[20 век|20. век]].
 
В края на [[19 век|19. век]] във върховете нав района WitwatersrandВитватерсранд (в околностите на днешен [[Йоханесбург (градски окръг)|Градски окръг Йоханесбург]]) сеса откриватоткрити първите [[злато|златни]] залежи, които заедно с [[диамант]]ите предизвикватводят огромендо стопанскиогромна процес наикономическа трансформация. До средата на [[20 век|20. век]] Южна Африка се превръща от чисто аграрна страна се превръща първо в аграрна и минно-добивна страна, докатоа накраяпосле се оформя като страна, белязана изцяло от индустриалното стопанство. В търсене на работа безимотни бели, преди всичко потомци на първите европейци в Южна Африка, и чернокожачернокожи работна ръка,работници нахлуват в района около днешен [[Йоханесбург]].
 
За установяването на политика на [[сегрегация]] от съществено значение е южноафриканския процеспроцесът на [[индустриализация]] и [[урбанизация]]. Защото вВ индустриалните райони „на ръба“ младият потомък на първите европейци в Южна Африка, характеризиращ се съсс селския сипровинциален манталитет и расисткото си чувство на расово превъзходство, е билбива внезапно принуден, да продава своята работна сила в безпощадна конкуренция с масите на най-слабо платените чернокожи. В южноафриканския стопански живот никога не се стига до класово сливане на черни и бели работници в индустриалните райони. Потомците на първите европейци са отказвали да предлагат своята работна ръка на същата цена като чернокожите, и се опитвали, вместо да се борят заедно за повишаване на заплащането, да достигнат до гарантирането на преимуществатапреимущества за белите причрез профсъюзитепрофсъюзни и парламентарните решения.
 
През [[1910]] годинаг. с основаването на Южноафриканския съюз само бели мъже получават избирателно право. ПериодПрез презтози койтопериод се изясняват основните представи по отношение на расистката политика на разделение, и когато южноафриканският парламент започва да кодифицира законово расовото разделяне.
 
===Развитие на апартейда в Южна Африка===
 
Политиката на апартейд в Южна Африка се прилага, след вземането на властта на [[Национална партия (РЮА)|Националната партия]] през [[1948]] годинаг. Тя печели изборите с малка разлика, побеждавайки Обединената партия, и сформира коалиционно правителство с Партията на африканерите, чиито лидер е протестантският свещеник [[Даниел Малан]]. Правителството незабавно започва да прилага апартейда - приети са закони, забраняващи смесените бракове, въведена е расова класификация на всички граждани и е създадена комисия, която да разглежда сложните случаи. Основа на апартейда става приетият през [[1950]] годинаг. Закон за териториалното разделение на групите (''Group Areas Act''), чиято цел е географското разделение на расовите групирасите.
 
Оформянето на системата се извършва в условията на засилваща се антиколониална борба в [[Африка]] и [[Азия]]. Апартейдът трябва да помогне на белите да запазят господството си чрез ограничаването на чернокожите африканци в специални области — „хоумленди“„родни земи“ или „homelands“, които впоследствие стават известни като „бантустани“. В тях, под контрола на власт, съставена от представители на местния африкански политически елит, трябва да бъде съсредоточена по-голямата част от чернокожото население, а на териториите, запазени за белите, да останат само тези, чиито труд е необходим за функционирането на промишлените предприятия и обслужването на белите.
 
През 1953 г. е приет Законът за разделните обществени места (''Separate Amenities Act'' (Закон за отделни обществени места), с който се въвеждат отделни плажове, обществен транспорт, болници, училища и университети. Паспортният режим става още по-строг: сега чернокожите африканци трябва да носят със себе си лично удостоверение — нещо, което значително възпрепятства движението им към районите на белите в страната. С въвеждането на този закон, на чернокожите африканци е забранено ни само да живеят, но и да посещават в градовете на белите без специално разрешение или дори само да ги посещават. НастаняванетоУстановяването в големите градове е разрешено само за онези,работещите които работятв тамтях, но не и на техните семейства.
 
[[Йоханес Стрийдом]], който става премиер-министър на страната след Малан, лишава чернокожите африканци и от правотоизборното наим глас,право. коитоОще имат дотогава. Презпрез 1951 г., предишното правителство е приелоприет Закон за отделното представителство на избирателите, макар, че неговата конституционност е обжалвана в съда от група от четирима избиратели (Харис, Франклин, Колинс и Дийн), подкрепяни от Обединената партия.<ref>Davis, Dennis; Le Roux, Michelle. ''Precedent & Possibility: The (Ab)use of Law in South Africa.'' Juta and Company Limited. 2009 г. стр. 20. ISBN 978-1-77013-022-7.</ref> Върховният съд на Капската провинция отхвърля жалбата им, но Апелативният съд приема, че законазаконът няма сила, тъй като за промяна на конституцията на ЮАР е необходимо мнозинство от две трети от гласовете на депутатите в двете камари на парламента. Тогава правителството приема Закона за парламентарния Върховен съд, който дава на парламента право да отменя съдебните решения. Това е обявено за незаконно и от Апелативния съд, и от съда на Капската провинция. През 1955 г. правителството на Стрийдом увеличава броя на съдиите в Апелативния съд от 5 на 11, назначавайки на новите места съдии, които симпатизират на политиката на апартейд. През същата година е приет и ЗаконаЗаконът за Сената, който увеличава броя на депутатите от 49 на 89, и при последвалото преразпределение НПНационалната партия събирапечели 77 места в Сената.<ref>Muller, C. F. J. ''Five hundred years: a history of South Africa‎.'' Academica. 1975 г. стр. 430.</ref> На съвместно заседание на двете камари през 1956 г., Законът за отделното представителство на избирателите е приет, и в резултат на това, в Капската провинция е въведен отделен списък на цветнокожите гласоподаватели. Веднага след гласуването, броят на депутатите в Сената е възстановен до първоначалния си размер. Законът е оспорен във Върховния съд, но АпелативнияАпелативният съд (подсилен преди това със съдии, поддържащи правителството), отхвърля искането на опозицията и подкрепя закона. <ref>Du Pre, R H. ''Separate but Unequal – The 'Coloured' People of South Africa – A Political History.'' Jonathan Ball Publishers, Johannesburg. 1994 г. стр. 134–139.</ref>
 
Преди Южна Африка да стане [[република]], политическите убеждения на белите южноафриканци се характеризират с разделение между прорепубликанския консерватизъм (основно сред африканерите) и антирепубликанските [[либерализъм|либерални]] настроения (предимно сред английскоговорящите), като наследството на Англо-бурската война все още е фактор за доста хора. След като е ЮАР става република, [[Хендрик Вервурд]] призовава за подобряване на отношенията и по-голямо съгласие между южноафриканците от английски произход и африканерите. <ref>Booth, Douglas. ''The race game: sport and politics in South Africa.'' Routledge. 1998 г. стр. 89.</ref> Той заявява, че единствената разлика е между тези, които подкрепят апартейда и тези, които са срещу него и етническото разделение вече не трябва да е между говорещите [[африкаансафриканс]] и англоговорящите, а между бялата и черната раса.
 
Повечето африканери подкрепят идеята за единодушие, с цел белитегарантиране да гарантиратна безопасността си. Белите избиратели от английски произход обаче са разделени. Много от тях се противопоставят на републиката, което води до голям отрицателен вот в провинция [[Натал (провинция)|Натал]]. <ref>Thompson, Paul Singer. ''Natalians first: separatism in South Africa, 1909–1961.'' Southern Book Publishers. 1990 г. стр. 167.</ref> По-късно обаче, някоизагрижени от тяхзасилващата признаватсе нарастващататенденция необходимостна отдеколонизация единствов другите части на белитеАфрика, загриженинякои от засилващататях сепризнават тенденциянарастващата нанеобходимост деколонизацияот в другите частиединство на Африкабелите. Речта на [[Харолд Макмилън]], „[[Вятърът на промяната]]“, оставя в пробританската фракция чувството, че Великобритания ги е изоставила.<ref>Joyce, Peter. ''The making of a nation: South Africa's road to freedom.'' Zebra. 2007 г. стр. 118.</ref>. По-консервативните англагаварящианглоговорящи избиратели дават подкрепата си на Вервурд,<ref>Suzman, Helen. ''In no uncertain terms: a South African memoir.'' Knopf. 1993 г. стр. 35.</ref>, докато други са обезпокоени от прекъсването на връзките с Великобритания, но остават верни на Короната.<ref>Keppel-Jones, Arthur. ''South Africa: a short history.'' Hutchinson. 1975 г. стр. 132.</ref> Населението от британски произход изпитва остро недоволство от принудителния избор между британско и южноафриканско гражданство. Въпреки че Вервурд се опитва да обедини различните фракции, последвалото гласуване показваводи самодо леко увеличение на подкрепата,<ref>Lacour-Gayet, Robert. ''A history of South Africa.'' Cassell. 1977 г. стр. 311.</ref> което показва, че голяма част от англоговорящите южноафриканци е останала равнодушна и Вервурд не е успял да обедини бялото население.
 
===Премахване на апартейда в Южна Африка===
[[Картинка:AWB Rally, Church Square, Pretoria.jpg|мини|250п|Подръжници на апартейда от [[Африканерско движение за съпротива|Африканерското движение за съпротива]] на митинг в град [[Претория]] (1990 г.)]]
 
След сърдечен удар на [[Питер Бота|Бота]] Националната партия избира [[Фредерик де Клерк]] (1989-1994) за негов последователлидер. Де Клерк никога не е криел силното си желание, да осъществи сериозни реформи. В известната му реч при откриването на парламента на [[2 февруари]] [[1990]] годинаг. той констатира политиката на апартейд като провал, и въвежда следните мерки:
 
*Вдигане на забранатаВъзстановяване на всички досега забранени политически движения;
* Освобождаване на [[Нелсън Мандела]], който е бил 27 години в затвора;
* Преговори относно общото избирателно право в Южна Африка.
 
С това настъпва края на политиката на апартейд. Следваща по важност реформа е проектирането на една нова конституция за една единна, демократична Южна Африка. През април [[1994]] годинаг. при първите общи избори в Южна Африка [[Нелсън Мандела]] е издигнат и избран за президент.
 
==Политическа система==
===Класификация на населението в Южна Африка===
 
През [[1950]] годинаг. се обнародва „Закона за регистрирането на населението“ („Population Registration Act“). Всички южноафриканци биват вписани в расов регистър. Създадена е "служба за расово класифициране", която надзирава този процес. Причисляването към определена група протича на основание на критерии като външен вид, общо възприемане и външност. Тъй като това от части са били социални критерии, е било възможно прекласифициране. Причисляването към една или друга етническа група е било решаващо за политическите права, социалните връзки, шансовете за образование и стопанския статус. Тъй като Южна Африка има добри отношения с [[Израел]] и [[Япония]], членове на тези народностни групи биват класифицирани като бели. Всеки южноафриканец е бил задължен да носи със себе си паспорта, който дава сведение и за неговата [[раса|расова]] принадлежност.
 
===Расово разделение в Южна Африка===
[[Картинка:Répartition raciale de l'AFS (1979).png|мини|250п|Разположение на расите и Бантустаните през [[1979]] годинаг.:
 
<br>жълт цвят - [[Бели южноафриканци|Бели]]
<br>сив цвят - Бантустани на чернокожите]]
 
Основата за пространственото отделяне на расите е положена през [[1923]] годинаг. с „Black Urban Areas Act“. С този закон паспортната проверка и контрола на достъп се установяват в цялата страна като основни елементи на пространствено отделеното развитие и правовата дискриминация. Този закон бива разширен през [[1950]] годинаг. чрез „Group Areas Act“, който отрежда на четирите етнически групи различни области за живеене, и който забранява на всеки гражданин на Южна Африка да живее в районите на другата раса или да има имущество там. Първият Министър-Президент на Националната Партия, проповедника Даниел Малан, определя закона за областите на групите като „сърцето на апартейда“.
 
През 50-те години паспортът се превръща за южноафриканците в голям документ. Паспортът наречен официално двуезично „reverence book – bewysboek“, определя племенната принадлежност за всеки южноафриканец и оттам един резерват, независимо колко лоши са връзките с него. Паспортът е съдържал разрешение за престой, месечни вписвания и печата от работното място, указания за данъчните плащания и данни за полицейски производства. Стотици хиляди годишно биват осъждани в отнемане на свободата или парични наказания, или „Депортиране от бялата област“, защото едно или друго вписване в паспорта не е било точно, или е било пропуснато да бъде записано. Според едно изследване на британски противник на апартейда в периода [[1960]]-[[1967]] годинаг. 4.5 милиона души са били осъдени поради нарушаване на расовите закони.
 
====Бантустани====
{{основна|Бантустан}}
 
През [[1959]] годинаг. се изготвя документа „Promotion of Black Self-Government Act“, чрез който чернокожите африканци от този момент е трябвало да упражняват своите традиции и своите политически права изключително в своите собствени провинции, така наречените Homelands или [[Бантустан]]и. За чернокожите като резервати са определени около 100 територии, които представят 13 % от територията на страната предвидени за около 75 % от населението и&#768;.
 
Земята бива отчуждена от множество чернокожи, които не населяват Бантустаните. Мултирасовите области биват откъснати помежду си, а жителите на Бантустаните биват пренаселени.
====Брак и сексуален живот====
 
През 1927 годинаг. с „Immorality Act“ парламента постановява един закон, който има за цел строгото разделяне на южноафриканците. Половото общуване между бели и черни става наказуемо. През 1950 годинаг. този закон бива разширен, като той забранява и всякакви полови връзки на бели с не-бели. „Immorality Act“ от [[1957]] годинаг. подсилва наказанието. Най-тежкото наказание за такова деяние е 7 години затвор и самия опит за престъпване на закона става наказуем. Между [[1950]] и [[1960]] годинаг. около 4 000 души са лишени от свобода според „Immorality Act“.
 
Тясно свързан с това е „Prohibition of Mixed Marriages Act“ от [[1949]] годинаг., който забранява сключването на брак между бели и не-бели. Расовата принадлежност се определя от служителя от гражданския съвет, а сключените в чужбина бракове са невалидни в Южна Африка. В периода на либерализиране на законите на апартейда през 80-те години, тези закони са отменени, не на последно място поради това, че тяхното прилагане е водело до резултати, които компрометират страната в цял свят.
 
====Здравеопазване====
====Възпитателно дело====
 
През [[1953]] годинаг. се създава „Bantu-възпитателен-закон“. Този закон отнема надзора на провинциите на съюза върху възпитателното дело на чернокожото население и го прехвърля на централното възпитателно министерство, водено от [[Хендрик Вервурд]]. Свързано с този закон е било и решението, че в провинциите трябва да се преподава на някогашния език [[банту (език)|банту]]. В рамките на закона са залегнали и гротескно неравните образователни средства за черни и бели.
 
===Икономическо разделение в Южна Африка===
 
Една ключова позиция заема постановения през [[1911]] годинаг. „Mines and Works Act“, който изключва не-белите от редица дейности („job reservation“). В „Mines and Works Amendment Act“ от [[1926]] годинаг. правителството прави опит, да предпочете бели и цветнокожи специалисти, като дипломи и сертификати са раздадени само на тях, а не на чернокожи или индуси. Заедно с въведения през [[1922]] годинаг. „Apprenticeship Act“, който урежда обучението и още някои разпоредби, се стига до едно правово-уредено „резервиране“ на престижни дейности за белите.
 
==Закони в Южна Африка==
882

редакции