Делото Драйфус: Разлика между версии

[[Картинка:J'accuse - Gallica - page 1.jpg|thumb|right|350px|Статията “[[Аз обвинявам!]]” на Емил Зола в “[[Орор]]” - “[[Аз обвинявам !]]”]]

През септември 1894 г. офицерът от Статистическия отдел на френския генерален щаб ([[контраразузнаване]]то), майор Юбер Анри получава от свой сътрудник, който работи под прикритие в германското посолство в Париж, анонимен списък, който изброява няколко секретни френски военни документи с обозначение на цени за тях. Този списък (т.нар. “бордеро”) предизвиква разследване, а френската преса "надушва" за започналото разследване. На 9 септември 1894 г. вестник “[[Либр парол]]” (Свободно''„Свободно словослово“'') съобщава за съществуването на “еврейска следа” в провеждано разследване за [[държавна измяна]]. Католическият вестник “Ла Кроа” потвърждава, че обвинението е сериозно, а именно за измяна и [[корупция]] във Френския генерален щаб. На 15 октомври 1894 г. капитан Драйфус е [[арест]]уван.

Семейството на Драйфус (известни елзаски[[елзас]]ки индустриалци) споделя мнението на влиятелни френски еврейски кръгове, че всеки опит за провеждане на повторно разследване, което евентуално да предизвика обжалване на присъдата, ще доведе до по-големи усложнения и проблеми за всички евреи във Франция. Първите стъпки в защита на Драйфус се правят извън Франция. В края на 1896 г., 23 месецамес. след присъдата, в [[Брюксел]] един младмладият евреин Бернар Лазар публикува своето разследване, с което се опитва да убеди, че Драйфус е невинна жертва на скалъпено обвинение. За автора на това разследване няма съмнение, че истинската причина за осъждането на капитана билабил антисемитизмаантисемитизмът. В разследването си Бернар Лазар твърди, че:

{{цитат|Той беше арестуван, защото е евреин, беше осъден, защото е евреин, и пак по тази причина в негова защита не бяха чути нито гласовете на справедливостта, нито тези на правдата.|}}

На 10 ноември 1896 г. вестник Льо„Льо МатенМатен“, който е съсобственост на съвипустника на Драйфус Филип Бюно-Вария, съвипусник на Драйфус, помества факсимиле от бордерото, писано според правосъдието, от артилерийския капитан. През ноември 1897 г. вестникът публикува още две2 предполагаеми писма от Драйфус до немскиягерманския военен аташе, едновременно с писмо от Драйфус до Бюно-Вария. Според тези публикации няма сходство в почерка между личната кореспонденция и т.нар. "бордеро", за което е обвинен Драйфус. Полковник Пикар, поел защитата на Драйфус, е заподозрян в изтичане на информация от делото в пресата.

Еврейската общност във Франция постепенно застава зад твърдението и обвинението в антисемитизъм на Лазар, настоявайки за провеждането на нов процес по делото Драйфус. Някои от по-радикално настроените евреи започват да виждат в “афератааферата Драйфус”Драйфус “католически заговор”. В тази група е и [[Емил Зола]]., Покойто товапо времеонова тойвреме е най-популярният и най-скандален писател във Франция. Той пише статия в подкрепа на Драйфус и я дава на набиращия популярност политик [[Жорж Клемансо]], който по товатогава време издава либералния вестник “Орор”. Именно на Клемансо принадлежи идеята статията на Зола да излезе на първа1-ва страница на вестника на 13 януари 1898 г., под заглавието “Аз обвинявам !”. Статията взривява и поляризира общественото мнение във Франция на два2 лагера - за и против вината на Драйфус. Големите провансалски градове [[Нант]], [[Нанси]], [[Бордо]], [[Марсилия]] са настроени антисемитски, а Париж - либерално и бунтовно в подкрепа на Драйфус.

Междувременно изтича информация, че има съмнения, че въпросното бордеро, за което е обвинен Драйфус, е писано от друг офицер от Генералния щаб - майор Естерхази (който имал по онова време нужда от пари). Обвинението за авторството на документа към майор Естерхази отправя братътМатийо на АлфредДрайфус - Матийобрат Драйфусна обвинения Алфред, който се позовава на сведения, предадени му от полковник Пикар - офицер от разузнаването на [[Трета френска република|Третата република]].

Под влияние на протестите и надигналото се "народно недоволство", в съчетание със стартиралатазапочналата медийна кампания за преразглеждане на присъдата на Драйфус, френските власти, в лицето на военния министър Кавеняк и [[началник щаб|началникътначалника на Генералния щаб]] генерал дьо Боадефр, се доверяват на провокацията с едно "ново доказателство" за вината на капитан Драйфус от досието му, което се оказва фалшификат. Това става повод те да подадат оставки, а съдебните власти са принудени под медиен и обществен натиск да преразгледат присъдата.

Междувременно изпратенияизпратеният в Алжир полковник Пикар обвинява свидетеляофицера Анри - свидетел срещу Алфред Драйфус - офицер Анри, в лъжесвидетелстване. Полковникът е арестуван, но след него и Анри е арестуван. Последният се самоубива през месец август 1898 г. и Върховният касационен съд на Франция в повторен процес, воден в [[Рен]], намалява присъдата на Алфред Драйфус на 10 годинигод.

Веднага след намаляване на присъдата Емил Лубе - президентът на Франция, по това време Емил Лубе, помилва Алфред Драйфус. През 1904 г. Касационният съд постановява провеждането на допълнително разследване, а през юли 1906 г. Върховният касационен съд съд връща капитанския чин на Драйфус и постановява възстановяване на офицерските му знаци - пагоните и сабята му. Въпреки това, френското общество остава разделено в оценката си за предателството„предателството“ на Алфред Драйфус, като поддръжниците на неговата невинност го считат за жертва на антисемитска кампания, а онези, които го намират за виновен, са на мнение, че делото постфактум, и то под медиен натиск и кампания, е манипулирано.