Михаил II Асен: Разлика между версии

В [[1254]] Михаил II Асен минава в контранастъпление. На [[3 ноември]] умира Йоан III Дука Ватаци и българските войски преминават границата връщайки си крепостите [[Станимака]] (Асеновград), [[Перущица]], [[Кричим]], [[Цепина]] [[Перперикон|Перперек]] с областта Ахрида в [[Родопи]]те и югозападните български земи. Новият никейски император [[Теодор II Ласкарис]] прехвърля войски от [[Мала Азия]] на [[Балкани|Балканите]] успява да изненада Михаил II Асен и да реокупира Родопската област без Цепина в 1254 и Македония в 1255. В края на 1255 г. Михаил II Асен сключва с унгарците мирен договор, скрепен с династичен брак между него и внучката на краля им Бела, дъщеря на княз [[Ростислав Михайлович]], разпореждащ като самостоятелен феодал в северозападните български земи) и си осигурява неговата подкрепа. Същата година българската войска навлиза в Тракия и разгромява никейците близо до [[Димотика]]. Ростислав оглавява делегацията за сключване на мирния договор в Регина от 1254г., но предателски се споразумява с никейския владетел с договора да му се предадат възвърнатите от българите земи и границите да останат тези отпреди военните действия. Царят отказва да признае договора, защото така българите губят придобивките, направени след [[1254]] година, но той вече е създал толкова силно недоволство, че в [[1256]] г., едва 17-18 годишен, цар Михаил II Асен е смъртоносно ранен по време на лов, от братовчед си Калоян (Каломан, Колома̀н), бъдещия цар [[Калиман II]]. Смъртта kd Михаил II Асен през есентта на 1256г. предизвиква в България междуособици, в които за трона се борят трима основни претенденти – Ростислав Михайлович, деспот Мицо и българския болярин на [[Скопие]] Константин Тих.

 

 

== Семейство ==