Ван Генд ен Лос (дело): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
к. |
Редакция без резюме |
||
Ред 33:
Решението по дело '''C 26/62 „Ван Генд ен Лос“ срещу Нидерландската данъчна администрация''' (''N.V. Algemene Transport-en Expeditie Onderneming van Gend & Loos'' срещу ''Nederlandse Administratie der Belastingen'') от [[5 февруари]] [[1963]] г. е сред емблематичните решения на на [[Европейски съд|Европейския съд]].
Чрез него Съдът по тълкувателен път формулира принципа, че нормите на правото на Европейския съюз могат да създават задължения и права на физическите и юридическите лица от държавите членки, които права трябва да бъдат признати и защитавани от националните съдилища на държавите – членки на Съюза. Днес този принцип е известен като ''принцип на прекия ефект'' на правото на Европейския съюз и е сред най-важните негови характеристики.
==История==
'''„Ван Генд ен Лос“''' - нидерландска компания за [[логистика]], внася [[карбамид-формалдехид]] от [[Западна Германия]] в [[Нидерландия]], при което нидерландските гранични власти обмитяват внесения продукт с вносни [[мита]]. Компанията обжалва решението на данъчните власти, с обяснението, че наложеното ѝ мито противоречи на разпоредбите чл. 12 от [[Римски договор|Договора за Европейската икономическа общност]] (днес. чл. 30 от Договора за функциониране на Европейския съюз), тогава постановяващ:
{{цитат|Държавите членки се въздържат да въвеждат помежду си
Компанията плаща наложеното мито, но опитва да си върне парите чрез нидерландски съд. Във връзка със случая нидерландският съд отправя преюдициално запитване до Европейския съд с молба последният да се произнесе с тълкувателно решение ''"дали член 12 от Договора за ЕИО има непосредствено действие във вътрешното право, в смисъл че гражданите на държави-членки могат да се позовават на основание на този член на права, които националният съд трябва да защитава"''.
| |||