==История==
Понятието се появява за първи път в реч на [[Ян Смьотс]] през [[1917]] г., който две години по-късно става [[министър-председател]] на [[Република Южна Африка|ЮАР]]. Превръща се в употребяван термин едва по време на предизборната борба за изборите през [[1948]] г.
===Възникване на апартейда в Южна Африка===
Първите следи на южноафрикански расизъм се забелязват след покоряването на [[Капска колония|Капската колония]] от членове на [[Нидерландска източноиндийска компания|Холандската източноиндийска компания]] през втората половина на [[17 век|17. век]]. Търговската общност прави разлика между членовете на компанията, т. нар. свободни граждани, [[робство|роби]] и чужденци („[[бушмени]] и [[хотентоти]]“). Дотогава не съществува групата на белите или [[Европеидна раса|европейците]]. Тенденцията на компанията през [[18 век|18. век]] да наема само бели служители подсилва груповото съзнание на белите и сгъстява редиците на служителите в компанията и свободните граждани. ВС течение на времето се утвърждава социална йерархия, на чиито връх са служителите на компанията и свободните граждани, а черните и робите са под тях.
Груповата [[идентичност]] на белите се подхранва от [[религия|религиозни]] корени. За признаци на цивилизация за белите са се считали [[християнство]]то и основното образование. Като следствие на това един бял човек (християнин) се е възприемал като по-ценен от един „кафер“ (езичник).
Предизвикани от [[аболиционизъм|премахването на робството]], нахлуването на британците в [[Кейптаун]] и появата на черни банди, при преселението през [[1837]]-[[1846]] г. около 10 000 души се отправят на север-североизток и там основават Африканската република [[Трансваал]] (19521852 г.) и [[Оранжева свободна република|Оранжевата свободна република]] (19541854 г.), в които непосредствено отражение намира чувството за превъзходство на белите при избирателното законодателство („Само белите притежават избирателни права!“).
Още по времето на [[Британска империя|Британската империя]] на чернокожите е забранено да се заселват в колониите [[Натал]] и [[Капска колония|Капската колония]], които са били предназначени за [[бели хора|бели]] и цветнокожи. На чернокожите африканци е забранено и да се придвижват от една област в друга без разрешително, което са длъжни винаги да носят. В [[Кейптаун]] и градовете в Натал им е забранено да излизат след залез слънце. Така понякога се твърди, че политиката на апартейд е продължение и разширение на политиката на сегрегация, практикувана от белите правителства в Южна Африка. В подкрепа може да се посочат ''Земленият акт'' от [[1912]] г. и ограниченията върху наемането на чернокожи африканци на работа, които са свързани със споразуменията на бурските републики Трансваал и Оранжевата свободна държава с Британската империя след края на [[Англо-бурска война|Англо-бурската война]] от 1899-1902 г. От друга страна съществува мнение, че първоначално под апартейд се разбира само политическо разделение, но не и битова сегрегация. Например, по време на [[Втора световна война|Втората световна война]] правителството на Обединената партия на Смьотс не съблюдава много стриктно сегрегационните закони.
===Развитие на апартейда в Южна Африка===
Политиката на апартейд в Южна Африка се прилага след вземането на властта на [[Национална партия (РЮА)|Националната партия]] през [[1948]] г. Тя печели изборите с малка разлика, побеждавайки Обединената партия, и сформира коалиционно правителство с Партията на африканерите, чиито лидер е протестантският свещеник [[Даниел Малан]]. Правителството незабавно започва да прилага апартейда - приети са закони, забраняващи смесените бракове, въведена е расова класификация на всички граждани и е създадена комисия, която да разглежда сложните случаи. Основа на апартейда става приетият през [[1950]] г. Закон за териториалното разделениерайоните на групите (''Group Areas Act''), чиято цел е географското разделение на расите.
Оформянето на системата се извършва в условията на засилваща се антиколониална борба в [[Африка]] и [[Азия]]. Апартейдът трябва да помогне на белите да запазят господството си чрез ограничаването на чернокожите африканци в специални области — „родни земи“ или „homelands“, които впоследствие стават известни като „бантустани“. В тях, под контрола на местния африкански политически елит, трябва да бъде съсредоточена по-голямата част от чернокожото население, а на териториите, запазени за белите, да останат само тези, чиито труд е необходим за функционирането на промишлените предприятия и обслужването на белите.
През 1953 г. е приет Законът за разделните обществени места (''Separate Amenities Act''), с който се въвеждат отделни плажове, обществен транспорт, болници, училища и университети. Паспортният режим става още по-строг: сега чернокожите африканци трябва да носят със себе си лично удостоверение, което значително възпрепятства движението им към районите на белите. С въвеждането на този закон на чернокожите африканци е забранено нине само да живеят, но и да посещават в градовете на белите без специално разрешение. Установяването в големите градове е разрешено само за работещите в тях, но не и на техните семейства.
[[Йоханес СтрийдомСтрейдом]], който става премиерминистър-министър на странатапредседател след Малан, лишава чернокожите африканци и от изборното им право. Още през 1951 г. е приет ЗаконЗаконът за отделното представителство на избирателите, макар че неговата конституционност е обжалвана в съда от четирима избиратели (Харис, Франклин, Колинс и Дийн), подкрепяни от Обединената партия.<ref>Davis, Dennis; Le Roux, Michelle. ''Precedent & Possibility: The (Ab)use of Law in South Africa.'' Juta and Company Limited. 2009 г. стр. 20. ISBN 978-1-77013-022-7. Стр. 20. </ref>. Върховният съд на Капската провинция отхвърля жалбата им, но Апелативният съд приема, че законът няма сила, тъй като за промяна на конституцията на ЮАР е необходимо мнозинство от две трети от гласовете на депутатите в двете камари на парламента. Тогава правителството приема Закона за парламентарнияПарламентарния Върховенвърховен съд, който дава на парламента право да отменя съдебните решения. Това е обявено за незаконно и от Апелативния съд, и от съда на Капската провинция. През 1955 г. правителството на СтрийдомСтрейдом увеличава броя на съдиите в Апелативния съд от 5 на 11, назначавайки на новите места съдии, които симпатизират на политикатасимпатизанти на апартейдапартейда. През същата година е приет и Законът за Сената, който увеличава броя на депутатите от 49 на 89, и при последвалото преразпределение Националната партия печели 77 места в Сената.<ref>Muller, C. F. J. ''Five hundred years: a history of South Africa.'' Academica. 1975 г. стр. 430.</ref>. На съвместно заседание на двете камари през 1956 г., Законът за отделното представителство на избирателите е приет, и в резултат на това в Капската провинция е въведен отделен списък на цветнокожите гласоподаватели. Веднага след гласуването броят на депутатите в Сената е възстановен до първоначалния си размер. Законът е оспорен във Върховния съд, но Апелативният съд (предварително подсилен предис товаподдържащи съсправителството съдии, поддържащи правителството), отхвърля искането на опозицията и подкрепя закона. <ref>Du Pre, R H. ''Separate but Unequal – The 'Coloured' People of South Africa – A Political History.'' Jonathan Ball Publishers, Johannesburg. 1994 г. стр. 134–139.</ref>.
Преди Южна Африка да стане [[република]] политическите убеждения на белите южноафриканци се характеризират с разделение между прорепубликанския консерватизъм (основно сред африканерите[[африканери]]те) и антирепубликанските [[либерализъм|либерални]] настроения (предимно сред английскоговорящите), като наследството на Англо-бурската война все още е фактор за доста хора. След като ЮАР става република [[Хендрик Вервурд]] призовава за подобряване на отношенията и по-голямо съгласие между южноафриканците от английски произход и африканерите. <ref>Booth, Douglas. ''The race game: sport and politics in South Africa.'' Routledge. 1998 г. ISBN 978-0714643540, стр. 89.</ref>. Той заявява, че единствената разлика е между тези, които подкрепят апартейдаподкрепящите и тези,противниците коитона са срещу негоапартейда и етническото разделение вече не трябва да е междуезикова (т.е. говорещите [[африканс]] и англоговорящитеанглийски), а расова (бели и чернокожи). Повечето африканери подкрепят идеята, с цел гарантиране на безопасността си. Белите избиратели от английски произход обаче са разделени. Много от тях се противопоставят на републиката, което води до голям отрицателен вот в провинция [[Натал (провинция)|Натал]]<ref>Thompson, Paul Singer. ''Natalians first: separatism in South Africa, 1909–1961.'' Southern Book Publishers. 1990. ISBN 978-1868122622, стр. 167.</ref>. По-късно обаче, загрижени от засилващата се тенденция на деколонизация в другите части на Африка, някои от тях признават нарастващата необходимост от единство на белите. Речта на [[Харолд Макмилан]] „Вятърът на промяната“ оставя в пробританската фракция чувството, че Великобритания ги е изоставила<ref>Joyce, Peter. ''The making of a nation: South Africa's road to freedom.'' Zebra. 2007 г. стр. 118.</ref>. По-консервативните англоговорящи избиратели дават подкрепата си на Вервурд<ref>Suzman, Helen. ''In no uncertain terms: a South African memoir.'' Knopf. 1993. ISBN 978-0679409854, стр. 35.</ref>, докато други са обезпокоени от прекъсването на връзките с Великобритания, но остават верни на Короната<ref>Keppel-Jones, Arthur. ''South Africa: a short history.'' Hutchinson. 1975 г. стр. 132.</ref>. Населението от британски произход изпитва остро недоволство от принудителния избор между бялатабританско и чернатаюжноафриканско гражданство. Въпреки че Вервурд се опитва да обедини различните фракции, последвалото гласуване води само до леко увеличение на подкрепата<ref>Lacour-Gayet, Robert. ''A history of South Africa.'' Cassell. 1977 г. стр. 311.</ref>, което показва, че голяма част от англоговорящите южноафриканци е останала равнодушна и Вервурд не е успял да обедини бялото расанаселение.
Повечето африканери подкрепят идеята, с цел гарантиране на безопасността си. Белите избиратели от английски произход обаче са разделени. Много от тях се противопоставят на републиката, което води до голям отрицателен вот в провинция [[Натал (провинция)|Натал]]. <ref>Thompson, Paul Singer. ''Natalians first: separatism in South Africa, 1909–1961.'' Southern Book Publishers. 1990 г. стр. 167.</ref> По-късно обаче, загрижени от засилващата се тенденция на деколонизация в другите части на Африка, някои от тях признават нарастващата необходимост от единство на белите. Речта на [[Харолд Макмилън]] „[[Вятърът на промяната]]“ оставя в пробританската фракция чувството, че Великобритания ги е изоставила.<ref>Joyce, Peter. ''The making of a nation: South Africa's road to freedom.'' Zebra. 2007 г. стр. 118.</ref>. По-консервативните англоговорящи избиратели дават подкрепата си на Вервурд,<ref>Suzman, Helen. ''In no uncertain terms: a South African memoir.'' Knopf. 1993 г. стр. 35.</ref>, докато други са обезпокоени от прекъсването на връзките с Великобритания, но остават верни на Короната.<ref>Keppel-Jones, Arthur. ''South Africa: a short history.'' Hutchinson. 1975 г. стр. 132.</ref> Населението от британски произход изпитва остро недоволство от принудителния избор между британско и южноафриканско гражданство. Въпреки че Вервурд се опитва да обедини различните фракции, последвалото гласуване води до леко увеличение на подкрепата,<ref>Lacour-Gayet, Robert. ''A history of South Africa.'' Cassell. 1977 г. стр. 311.</ref> което показва, че голяма част от англоговорящите южноафриканци е останала равнодушна и Вервурд не е успял да обедини бялото население.
===Премахване на апартейда в Южна Африка===
[[Картинка:AWB Rally, Church Square, Pretoria.jpg|мини|250п|Подръжници на апартейда от [[Африканерско движение за съпротива|Африканерското движение за съпротива]] на митинг в град [[Претория]] (1990 г.)]]
След сърдечен удар на [[Питер Бота|Бота]] Националната партия избира [[Фредерик де Клерк]] (1989-1994) за лидер. Де Клерк никога не е криел силното си желание, да осъществи сериозни реформи. В известната муси реч при откриването на парламента на [[2 февруари]] [[1990]] г. той констатира политикатапровала на апартейдполитиката катона провалапартейд и въвежда следните мерки:
* Възстановяване на всички забранени политически движения;
* Освобождаване на [[Нелсън Мандела]], който е 27 години в затвора;
* ПреговориЗапочване относнона общотопреговори за въвеждане на общо избирателно право в Южна Африка.
С това настъпва края на политиката на апартейд. Следваща по важност реформа е проектирането на нова конституция за единна демократична Южна Африка. През април [[1994]] г. при първите общи избори в Южна Африка [[Нелсън Мандела]] е издигнат и избран за президент.
==Политическа система==
===Класификация на населението в Южна Африка===
През [[1950]] г. се обнародва „ЗаконаЗаконът за регистрирането на населението“населението („Population Registration Act“). Всички южноафриканци биват вписани в расов регистър. Създадена е "службаСлужба за расово класифициране", която надзирава този процес. Причисляването към определена група протича на основание наспоред критерии като външен видвъншост, общоповедение възприеманеи иобщо външноствпечатление. Тъй като това от частиотчасти са били социални критерии, е било възможно прекласифициране. Причисляването към една или друга етническа група е било решаващо за политическите права, социалните връзки, шансовете за образование и стопанскияикономически статус. Тъй като Южна Африка има добри отношения с [[Израел]] и [[Япония]], членове на тези народностни групи биват класифицирани като бели. Всеки южноафриканец е бил задължен да носи съсв себе си паспорта, който дава сведение и за неговата [[раса|расова]] принадлежност.
===Расово разделение в Южна Африка===
[[Картинка:Répartition raciale de l'AFS (1979).png|мини|250п|Разположение на расите и Бантустанитебантустаните през [[1979]] г.:
<br>жълт цвят - [[Бели южноафриканци|Бели]]
<br>сив цвят - Бантустани на чернокожите]]
Основата за пространственото отделянеразделяне на расите е положена през [[1923]] г. ссъс Закона за черните градски райони („Black Urban Areas Act“). С този закон паспортната проверка и контролаконтролът на достъп се установяват в цялата страна като основни елементи на пространствено отделеното развитие и правовата дискриминация. Този закон бива разширен през [[1950]] г. чрез Закона за районите на групите („Group Areas Act“), който отрежда на четирите етнически групи различни области за живеене, и който забранява на всекигражданите гражданинда наживеят Южна Африкаили да живееимат имущество в районите на другата раса или да има имуществодругите тамраси. Първият Министър[[министър-Президентпрезидент]] на Националната Партия, проповедникапроповедникът Даниел Малан, определя законаЗакона за областитерайоните на групите като „сърцето на апартейда“.
През 50-те години на 20. век паспортът се превръща за южноафриканците в голямизключително важен документ. Паспортът, наречен официално двуезично „reverence„reference book – bewysboek“, определя племенната принадлежност зана всеки южноафриканец и оттам единтериториалния му резерват, независимо колко лошидалечни са връзките с него. Паспортът е съдържалсъдържа разрешение за престой, месечни вписвания и печатапечат от работното място, указания за данъчнитеданъчни плащания и данни за полицейски производства. Стотици хиляди годишно биват осъждани в отнемане на свободата илизатвор, парични наказания, или „Депортиранена „депортиране от бялата област“, защото едно или друго вписване в паспорта не е било точно, или е било пропуснато да бъде записано. Според едно изследване на британски противникпротивници на апартейда в периода [[1960]]-[[1967]] г. 4.,5 милиона души са били осъдени поради нарушаване на расовите закони.
====Бантустани====
[[Картинка:Southafricanhomelandsmap.png|мини|250п|Карта на териториите, предназначени за чернокожи ([[бантустан]]и) предназначени за чернокожи в [[Република Южна Африка|ЮАР]]]]
{{основна|Бантустан}}
През [[1959]] г. се изготвя документаЗаконът за насърчаване на себеуправлението на чернокожите („Promotion of Black Self-Government Act“), чрез който чернокожите африканци от този момент е трябвало да упражняват своите традиции и своите политически права изключително в своите собствени провинции, така наречените Homelands или [[Бантустан]]и. За чернокожитерезервати катона резерватичернокожите са определени около 100 териториирайона, които представятпредставлявят 13 % от територията на страната, но са предвидени за около 75 % от населението ѝ.
Земята бива отчуждена отна множество чернокожи, които не населяват Бантустанитебантустаните, бива отчуждена. Мултирасовите области биват откъснати помеждуедни от сидруги, а жителите на Бантустанитебантустаните биват пренаселенипреселвани.
Достъпът на чернокожите в градовете бива законово ограничен още повече. Само този, който е живял повече от десет години в градски район, или без прекъсване е бил ангажиран на работа при работодателя си в продължение на най-малко петнадесет години, е имал правото легално да остане да живее там. Всички останали, т.нар. свръхнаселение (surplus people, както биват наречени), биват изпратени „в къщи“родните територии“. По този начин общо 3.,5 милиона биват откъснати от корените си през годините.
Целта на политиката на Бантустанитебантустаните е била постепенното отнемане на гражданство на почти 25 милиона чернокожо население. В първия етап на развитие, чрез Закона за гражданство в черните територии ("Black Homelands Citizenship Act") (от 1971) г., всички чернокожи изгубватгубят своетоюжноафриканското южноафриканскоси гражданство и стават граждани на еднаедин от общо десетте създадени от белите Бантустанибантустани. Във втория етап на развитие -е споредпредвидено представитебантустаните на правителството -да Бантустаните биха добилидобият независимост, за да могати да съществуват като самостоятелни нации.
Действително четири от десетте Бантустанибантустани се превръщат вс течение на времето в „независими държави“ със свои правителства, финансирани от [[Претория]] и непризнати от никой друг. Но концепцията за тях е била обречена на провал поради следните причини:
* Правителствата вна Бантустанитебантустаните се състоялисъстоят предимно от чернокожия елит, честоуправляват ечрез съществувалавторитарни авторитарен режим,режими и те не са били приеманиприети от населението.
*Селскостопанската продукция не е била достатъчна, за да осигури издръжката на тамошното население.
*Бантустаните не са били индустриално развити. Това довежда до това, трудоспособнитеТрудоспособните мъже да търсят работа в бяла Южна Африка, където работелиработят по 11 месеца и прекарвалипрекарват четири седмици годишно със своетосвоите семействосемейства. По този начин Бантустанитебантустаните се превръщалипревръщат в „лагери“, в които се задържали предимно възрастни хора, жени и деца.
===Обществено разделение в Южна Африка===
[[Картинка:DurbanSign1989.jpg|мини|250п|„Зона за къпане само за членове на бялата раса“ - триезичен знак (английски, африканс и isiZulu[[зулуски език|зулуски]]) на плажа в град [[Дърбан]] (1989 г.)]]
[[Файл:Apartheid.jpg|дясно|мини|„Забранено за черни и кучета“, [[Кейптаун]], 1985 г.]]
====Брак и сексуален живот====
През 1927 г. ссъс „ImmoralityЗакона Act“за парламентанеморалните постановявапрояви един(„Immorality закон,Act“) койтопарламентът има за целпостановява строгото разделяне на южноафриканците. Половото общуване между бели и черни става наказуемо. През 1950 г. тозизаконът закон бивае разширен, като тойсе забранявазабраняват и всякакви полови връзки на бели с не-бели. „ImmoralityПромените Act“в закона от [[1957]] г. подсилваувеличават наказанието.наказанията, като Найнай-тежкото наказание за такова деяние е 7 години затвор и самиясамият опит за престъпване на закона става наказуем. Между [[1950]] и [[1960]] г. около 4 000 души са лишени от свобода споредза „Immorality„неморални Act“прояви“.
Тясно свързан с това е и Законът за забрана на смесените бракове („Prohibition of Mixed Marriages Act“) от [[1949]] г., който забранява сключването на брак между бели и не-бели. Расовата принадлежност се определя от служителя отна гражданския съвет, а сключените в чужбина бракове сане се невалиднипризнават в Южна Африка. В периода на либерализиране на законите на апартейда през 80-те години на 20. век, тези закони са отменени, не на последно място поради това, че тяхното прилагане е водело до резултати,компрометирането които компрометиратна страната в цял свят.
====Здравеопазване====
Докато медицинското обслужване на белите южноафриканци е било едно от най-добрите в света, това за не-белите е било катастрофално. В Йоханесбург средносе сападат билисредно на разположение околопо дванадесет легла зана 1000 бели, докато в [[Совето]] (предградие на Йоханесбург), където живеят работниците от Бантустаните по време на техния договорбантустаните, са на разположениеима по-малко от две легла зана 1000 не-бели. Средно един лекар обслужва 330 бели, сравнителната стойност: един лекар заи 91000 чернокожи.
В Бантустанитебантустаните или е нямало лекари и болници, или те са били отдалечени на дни разстояниепът. Средно в Южна Африка на час умирали три деца от недохранване, в една страна, която произвежда повече хранителни стоки отколкото е необходимо за оптималното изхранване на всичките ѝ жители и нъпреки това средно на час умират три деца от недохранване.
====Образование====
====Възпитателно дело====
През [[1953]] г. се създаваприема „Bantu-възпитателен-закон“Законът за образованието на бантустаните. ТозиС законнего отнеманадзорът надзораръзху образованието на провинциитечернокожоно нанаселение съюзасе върхуотнема възпитателнотоот делопровинциите на чернокожото населениесъюза и госе прехвърля на централното възпитателноМинистерство министерствона образованието, воденоръководено от [[Хендрик Вервурд]]. Свързано с този закон е било и решението, че в провинциите трябва да се преподава на някогашниятрадиционния език [[банту (език)|банту]]. В рамките на закона са залегнали и гротескно неравните образователни средства за черни и бели.
===Икономическо разделение в Южна Африка===
ЕднаКлючов ключовафактор позицияе заема постановенияприетият през [[1911]] г. Закон за мините и фабриките („Mines and Works Act“), който изключва не-белите от редица дейности и въвежда т.нар. „запазени/предписани длъжности“ („job reservation“). ВЧрез Допълнението към Закона за мините и фабриките („Mines and Works Amendment Act“) от [[1926]] г. правителството прависъздава опит, дапреференции предпочетеза бели и цветнокожи специалисти, като дипломи и сертификати сасе раздаденииздават само на тях, а не на чернокожи или индуси. Заедно с въведения през [[1922]] г. Закон за работната практика („Apprenticeship Act“), който урежда обучението и още някои разпоредби, се стига до едно правово- уредено запазване („резервиране“) на престижни дейности за белите.
==Закони в Южна Африка==
Ограниченията на апартейда са наложени не само като обществена практика, но и като [[закон]]ови норми. Някои от тях са:
* Не-белите са изключени от държавното управление и могат да гласуват само в [[избори]] за сегрегирани органи.
* Хората от дадена [[раса]] не могат да се занимават вс делова дейност или да упражняват свободни професии в райони, предвидени за друга раса; на практика всички значими центрове и търговски райони са обявени за райони за бели.
* Хората от дадена раса не могат да пътуват в райони, предвидени за друга раса, освен със специален пропуск.
* Хората от различни раси трябва да използват различни превозни средства.
== Литература ==
== Филми ==
* ''[[Вик за свобода]]'' ([http://www.imdb.com/title/tt0092804/ ''Cry Freedom'']), Великобритания, 1987, реж. [[Ричард Атънбъро]], с участието на: [[Кевин Клайн]], [[Дензъл Уошингтън]].
* ''Goodbye Bafana'', Deutschland/Frankreich/Belgien/Vereinigtes Königreich/Italien/Südafrika, 2007, Regie: Bille August, mit Joseph Fiennes, Dennis Haysbert.
* [http://www.imdb.com/title/tt0105159/ ''The Power of One''], САЩ/Франция/Германия/Австралия, 1992, реж. Джон Авилдсен, с участието на: [[Стивън Дорф]], Армин Мюлер-Щал, [[Морган Фрийман]], [[Джон Гилгуд]], [[Даниел Крейг]].
* ''Catch a Fire'', USA / Kanada / Spanien / Australien / Deutschland / Südafrika, 2006, Regie: Philipp Noyce, mit Tim Robbins, Derek Luke.
* [http://www.imdb.com/title/tt0349260/ ''In My Country''], САЩ, 2004, реж. Джон Бурман, с участието на: Джон Бурман, с участието на: [[Самюел Джаксън]], [[Жулиет Бинош]].
* ''[[Вик за свобода]]'' ''Cry Freedom'', Vereinigtes Königreich 1987, Regie: Richard Attenborough, mit Kevin Kline, Denzel Washington.
* [http://www.imdb.com/title/tt0437232/ ''Catch a Fire''], САЩ/Канада/Испания/Австралия/Германия/Южна Африка, 2006, реж. Филип Нойс, с участието на: [[Тим Робинс]], Дерек Люк.
* ''The World Unseen'', Vereinigtes Königreich/Südafrika 2007, mit Lisa Ray und Sheetal Sheth
* [http://www.imdb.com/title/tt0438859/ ''Goodbye Bafana''], Германия/Франция/Белгия/Великобритания/Италия/Южна Африка, 2007, реж.: Били Огъст, с участието на: [[Джоузеф Файнс]], Денис Хейсберт, [[Даян Крюгер]]
* ''In My Country'', USA 2004, Regie: John Boorman, mit Samuel L. Jackson, Juliette Binoche. * ''District 9'', Südafrika/Neuseeland, 2009, Regie: Neil Blomkamp, mit Sharlto Copley, Jason Cope
* [http://www.imdb.com/title/tt1048174/ ''The World Unseen''], Великобритания/Южна Африка, 2007, с участието на: Лиса Рей, Шийтал Шет.
* ''Endgame'', Vereinigtes Königreich 2009, Regie: Pete Travis, mit William Hurt, Chiwetel Ejiofor
* [http://www.imdb.com/title/tt1136608/ ''District 9''], Южна Африка/Нова Зеландия, 2009, реж. Нийл Бломкамп, с участието на: Шарлто Копли, Джейсън Коуп.
* ''The Power of One'', USA/Frankreich/Deutschland/Australien 1992, Regie: John G. Avildsen, mit Stephen Dorff, Armin Mueller-Stahl, Morgan Freeman, John Gielgud, Daniel Craig
* [http://www.imdb.com/title/tt1217616/ ''Endgame''], Великобритания, 2009, реж. Пийт Травис, с участието на: [[Уилям Хърт]], Чиветел Ежиофор, [[Джони Лий Милър]]
==Външни препратки==
|