Генчо Скордев (архитект): Разлика между версии

'''Генчо Скордев''' (''19.05/1.06.1900, [[Казанлък]] – 28.08.1986, [[София]]'') е български [[архитект]] и виден деятел на туристическото движение. Съпруг е на [[Елена Варакаджиева-Скордева|архитект Елена Варакаджиева-Скордева]] и е, баща на [[Димитър Скордев|професор Димитър Скордев (математик)]] и на Михайлина Скордева (архитект).

Завършва архитектура през 1925 г. в [[Дармщат]] – [[Германия]] и започва дейността си като архитект в своя роден град. Там ръководи строителството на редица обекти като военната фабрика, механотехническото училище, читалище „Искра“. Пак по това време, през периода 1925–1928, на младия архитект Генчо Скордев е възложен инвеститорският надзор при строежа на [[Паметник на свободата|Паметника на свободата]] на [[връх Шипка]], построен по проект на арх. [[Атанас Донков]] и скулптора [[Александър Андреев (скулптор)|Александър Андреев]]. От 1930 г. работи в София. Скоро в дейността му се включва активно и архитект Елена Варакаджиева, с която непрез след дълго1933 г. създават и семейство (след сина Димитър имат и дъщеря Михайлина, която за разлика от него наследява тяхната професия). Съвместната им частна архитектурна практика продължава до 1943 г., когато Генчо Скордев бива назначен за началник на архитектурното отделение на Министерството на земеделието и горите. Дотогава двамата вече имат в творческия си актив изграждането на редица обществени сгради като поща в [[Бургас]], общински хали в [[Пловдив]], [[Стара Загора]] и [[Сливен]], кланица в [[Хасково]], училища, а също и на немалко жилищни сгради.