Титикака: Разлика между версии

През 1535 г. вече покорил Перу Диего де Алмагро напуска съдружника си [[Франсиско Писаро]] в [[Куско]], столица на [[инки]]те, и се устремява на юг към неизвестното с военен отряд от 570 души. Целта му е да открие [[злато]]. Маршрутът му минава през високите, безводни плата на на днешна Боливия и [[Аржентина]] и през Андите чак до крайбрежните джунгли на [[Чили]]. Хора и [[кон]]е умират от измръзване по планинските проходи, задушават се, поради разредения въздух на платата, опичат се в доспехите си в пустините, но не откриват злато. Съвсем не ги интересува, че са извършили велик изследователски подвиг. И все пак дори тези целеустремени хора неведнъж застиват от удивлението по пътя си. Високо в платото при днешна граница между Перу и Боливия те откриват огромно вътрешноконтинентално море с невероятен син цвят на фона на заснежени планини, блестящи под чистото небе. По водите му плават странни тръстикови [[лодка|лодки]]. Така за пръв път европейците достигат до езерото Титикака при хребета Кордилера Реал (6400 м.). Но ако суровите испанци са развълнувани от гледката, за местните това място е свещено. Високите върхове са обитавани от боговете или пък самите те са божества. За племето [[аймара]], което живее край езерото, неговите води са утробата, от която се ражда [[Виракоча]], бял мъж с брада, представител на Слънцето на Земята, научил хората на строителство, земеделие и конструиране на тръстикови лодки. Титикака с площ от 8300 кв.км. е най-голямото сладководно езеро в Южна Америка. То се намира на 8123812 метра над морското равнище. Езерата в [[Хималаи]]те са много по-нависоко, но от [[1862]] г. то е най-високото плавателно езеро в света за големи кораби, защото тогава един параход е доставен на части дотам и сглобен на брега. След цял век служба той е пенсиониран и заменен от съвременните кораби, които правят редовни курсове между Пуно в Перу и дестинации в Боливия.