Кера Тамара: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 23:
{{цитат|''...На Кера Тамара, дъщеря на великия цар Иван Александър, велика госпожа, обрученица<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm Борилов синодик в ald-bg.narod.ru]</ref> на великия амир Амурат (Мурат) , която му бе отдадена заради българския род. А тя, като отиде там, запази православната си вяра, рода си освободи, живя добре и благочестиво и с мир почина, вечна памет...''<ref name="Пламен Павлов">'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>}}
{{цитат|:Цар Мурад Мара думаше:
- Маро ле, бела българко,
я ми се, Маро, потурчи,
бяла ханъма да станеш,
на висок чердак да стоиш
жълти жълтици да броиш
и ситен дребен моргоз
Мара Мураду думаше:
- Аз ще се, царю, потурча,
ако ми, царю, харижеш
църквата "Света София"
и "Султан Селим джамия".
Цар Мурад Мара думаше:
- Езикът да му изсъхне,
кой ми те, Маро, поучи
царството да ми поискаш,
царството и везирството;
царството ми е бащинско,
а везирството дединско.
<ref>[http://liternet.bg/folklor/motivi/murad_i_mara/content.htm Народна песен "Цар Мурад и Мара бела българка]</ref>}}
Гробът на Кера Тамара в [[Бурса]] е запазен и до днес във фамилната гробница на Османовци редом до този на султан [[Мурад I]] и посетителите го знаят като мястото на "българската царица Марийче". Според волята на Кера Тамара гробницата ѝ е оставена непокрита, а върху гроба ѝ се сеел ечемик.<br />
| |||