Кера Тамара: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 11:
}}
 
'''Кера Тамара Българска''' (всъщност би следвало да е само '''Тамара''', защото "кера" означава "госпожа" от изопаченото κυρία ''"кирия"''), наричана и '''Мара''', е българска [[княгиня]] ([[принцеса]]), дъщеря на цар [[Иван Александър]] и царица [[Сара (Теодора)|Теодора]]. Сестра е на [[Иван Шишман]] и [[Иван Срацимир]]. Жена на деспот Константин, султана (خاتون ''хатун'') на турския султан [[Мурад I]]. Родена през 40-те години на XIV век, тя е от рода [[Шишман]].
 
Кера Тамара първо е омъжена за деспот Константин. Съществува мнение, че това е прочутият деспот на [[Велбъжд]] [[Константин Драгаш]], чиято дъщеря [[Елена Драгаш]] се омъжва за византийския император [[Мануил II Палеолог]] и става майка на последния византийски император [[Константин XI Палеолог]]. Това мнение обаче е обект на спорове в съвременната наука. През [[1371]] г. хубавицата Кера Тамара вече е вдовица, а се знае, че Контантин Драгаш е починал през [[1395]] г. Следователно по-вероятно е ''деспот Константин'', изобразен в Лондонското евангелие до бългаската принцеса, да е различна личност, за която не се знае нищо, освен че е бил царски зет и е носил титлата деспот.
Ред 24:
{{цитат|''...На Кера Тамара, дъщеря на великия цар Иван Александър, велика госпожа, обрученица<ref>[http://ald-bg.narod.ru/biblioteka/bg_srednovekovie/borilov_sinodik/borilov_sinodik.htm Борилов синодик в ald-bg.narod.ru]</ref> на великия амир Амурат (Мурат) , която му бе отдадена заради българския род. А тя, като отиде там, запази православната си вяра, рода си освободи, живя добре и благочестиво и с мир почина, вечна памет...''<ref name="Пламен Павлов">'''Павлов''', Пламен. Търновските царици. В.Т.:ДАР-РХ, 2006.</ref>}}
 
Традиционно народнатаНародната традиция отъждествява Мара (Кера Тамара) с майката на [[Баязид I]] т.н. ромейка Гюлчичек Хатун, което обаче трудно се съвместява с времето на раждането му - около 1354, когато Мара си е все още в Търново.
 
{{цитат|:Цар Мурад Мара думаше: