Мускул: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 89.215.119.252 (б.), към версия на 62.101.230.70 |
|||
Ред 109:
== Ембриология ==
Всички мускули се образуват от [[параксиална мезодерма|параксиалната мезодерма]] на ембриона. Те се разделя по дължината му на [[сомит]]и, съответстващи на сегментирането на тялото, което е най-лесно забележимо при гръбначния стълб. Всеки сомит има три части — [[склеротом]], от който се образува прешленът, [[дерматом]], от който се образува кожата, и [[миотом]], от който се образуват мускулите. Миотомът от своя страна се разделя на две части, епимер и хипомер, от които се образуват съответно епаксиални и хипаксиални мускули. При хората епаксиални мускули са само [[Дълъг гръбен мускул|дългият гръбен мускул]] и малките междупрешленни мускули.<ref name="Sweeney">{{cite book | last = Sweeney | first = Lauren | year = 1997 | title = Basic Concepts in Embryology: A Student's Survival Guide | publisher = McGraw-Hill Professional | location = | pages = | isbn = | ref = harv}}</ref> По време на развитието на зародиша [[миобласт]]ите или остават в сомита, за да образуват мускулите около гръбначния стълб, или мигрират навън в тялото, за да образуват всички останали мускули. Миграцията на миобластите е предшествана от образуването на структура от [[съединителна тъкан]]. Миобластите се придвижват към местата си, следвайки химични сигнали, и достигайки ги се срастват в удължени скелетни мускулни клетки.<ref name="Sweeney"/>
=== Развитие на гладката мускулатура ===
Лейомиогенезата ({{lang-la|leiomyogenesis}}) се осъществява от два източника. Основната маса на гладката мускулатура изграждаща вътрешните органи произлиза от мезенхима, получен от висцералната мезодерма. Миоепителните гладкомускулни клетки възникват от ектодермата. Залагането им във вътрешните органи става на определени места като струпване на мезенхимни клетки (лейомиобласти), които постепенно се удължават, а в цитоплазмата им се появяват протомиофибрили. Първоначално те се свързват мрежовидно, но по-късно се прилепват помежду си плътно.
=== Развитие на напречнонабраздената мускулатура ===
Рабдомиогенезата ({{lang-la|rhabdomyogenesis}}) на мускулите на трупа се образува от мезенхима, получен от миотомите. Мускулната тъкан на крайниците се образува от миотомите от областта на шията и пояса. Скелетномускулните влакна представляват симпласти, които произлизат от мезенхима. Чрез деление, разрастване и диференциране се превръщат в миобласти. Това са вретеновидни клетки, в чиято цитоплазма се появяват първични миофибрили. Те притежават контрактилна способност още в ранна ембрионална фаза. Миобластите притежават по едно ядро, което впоследствие се дели многократно, увеличава се количеството на цитоплазмата, натрупва се гликоген и се увеличава броя на миофибрилите без да се дели тялото на мускулното вретено.
=== Развитие на сърдечномускулната тъкан ===
Сърдечномускулните клетки и влакна произлизат от мезенхимните клетки на миоепикардиалната плоча. Те постепенно загубват своите израстъци, удължават се нишковидно и се превръщат в цилиндрични образувания. Те се допират със своите краища и се слеват в дълги цилиндрични образувания, наречени сърдечномускулни влакна. Сърдечномускулните влакна не се натрупват в снопчета, а се свързват мрежовидно.
== Видове мускули ==
Line 146 ⟶ 155:
== Връзки с други тъкани ==
Връзката на скелетните мускули със сухожилията и фасциите се осъществява с помощта на колагенни влакна, които оплитат краищата на мускулните влакна. Те образуват циркулярни и спирални слоеве без да навлизат във вътрешността на влакното. В края на всяко мускулно влакно откъм страната на сухожилието сарколемата образува дълбоки пръстовидни издатъци. Между тях се вмъкват колагенните влакна от снопчетата на сухожилията или фасциите.
== Литература ==
| |||