Юкон: Разлика между версии

'''Ю&#768;кон''' (на [[английски]] ''Yukon River'') е [[река]] в северната част на [[Северна Америка]]. Дължината и&#768; от 3 185 км<ref name="atlas">http://atlas.nrcan.gc.ca/site/english/learningresources/facts/rivers.html</ref> и&#768; отрежда 2-ро място в [[Канада]] след [[Маккензи]] (с [[Робска река]], [[Пийс]] и [[Финли]]) и 3-то в [[Северна Америка]] след [[Мисисипи]] (с [[Мисури]]) и [[Маккензи]]. Дължината и&#768; на територията на Канада е 1 149 км, като протича през провинция [[Британска Колумбия]] и територия [[Юкон (територия)|Юкон]], а останалите 2 036 км преминават по територията на щата [[Аляска]] в [[САЩ]].

Площта на водосборния басейн на реката е 839 200 km², от които в [[Канада]] са 328 800 km², а в [[САЩ]] 515 400 km²<ref name="atlas"/>. По площ на водосборния си басейн Юкон се нарежда на 4-то място сред канадските реки след [[Маккензи]], [[Нелсън (река)|Нелсън]] и [[Сейнт Лорънс]].

Основно подхранване — снегово. Пълноводие — май-юни, като в долното течение нивото се повишава с 15-20 м. Среден многогодишен дебит в устието от 6 340 m³/s<ref name="atlas"/>. Морските приливи от Берингово море навлизат нагоре по течението на реката до 160 км. Плавателна от мой до септември на 3 200 км от устието до праговете при град Уайтхорс.

През септември 1778 г. великият английски мореплавател [[Джеймс Кук]] открива южния бряг на залива [[Нортън (залив)|Нортън]] и му прави впечатление мътната вода, която идва от юг. По този начин теоретично доказва, че в залива се влива голяма река<ref name="www.ozon">Магидович, И. П., История открытия и исследования Северной Америки, М., 1962, стр. 260, 301-303. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279858/</ref>.

На южния бряг на залива [[Нортън (залив)|Нортън]], на изток от от делтата на реката през 1833 г. руснаците основават търговски пункт (фактория) Михайловски редут, който става изходна база за изследване на вътрешността на [[Аляска]]. От там през следващите две лета на 1834 и 1835 г. [[Андрей Кондратиевич Глазунов]] (креол от смесен брак между руснак и местна индианка) с лодка описва делтата на реката и долното и&#768; течение до устието на р. [[Анвик]] ({{coord|62|40|N|160|12|W|}}). През март 1838 г. Глазунов, заедно с друг креол [[Пьотър Василиевич Малахов]] се изкачват по реката на още 250 км — до устието на река [[Нулато]] ({{coord|64|42|N|158|09|W|}}), а след това се спускат по Юкон до морето, като по този начин описват и грубо картират около 800 км от течението и&#768;. През май следващата година Малахов построява първото руско селище Нулато във вътрешността на Аляска — в устието на река [[Нулато]]<ref>Пак тамname="www. стр. 301<ozon"/ref>.

Десет години по късно, през лятото на 1843 г. военноморският лейтенант [[Лаврентий Алексеевич Загоскин]] достига до устието на река [[Танана]] (най-големия ляв приток на Юкон) и с лодка описва и картира меридионалния участък на Юкон между 65° и 62° с.ш., а през лятото на следващата година — долното течение<ref>Пак тамname="www. стр. 302<ozon"/ref>.

През лятото на 1840 г. служителят на компанията "Хъдсън Бей" [[Робърт Кампбъл]] пресича в западно направление планината Маккензи и открива горното течение на река [[Пели (река)|Пели]] (десен приток на Юкон), спуска се по нея със сал, но скоро е принуден да се върне поради недостиг на провизии. Три години по-късно Кампбъл отново достига до [[Пели (река)|Пели]], построява канута и се спуска по нея до устието и&#768; в Юкон. Тук той среща индианци, които никога не са виждали бял човек, но въпреки всичко те го посрещат дружелюбно. По този начин Кампбъл открива горното течение на Юкон, което нарича река Люис, но отново е принуден да върне в базата си. След пет години, през 1848 г. отново достига до сливането на двете реки и построява форт (сега селището Форт Селкирк). Едва през 1851 г. на Кемпбъл се отдава да се спусне надолу по реката до устието на десния и&#768; приток река [[Поркюпайн]], изкачва се последната до изворите и&#768; и се завръща до река [[Маккензи]]. Една година по-рано, през 1850 г. други търговски агенти на компанията се спускат до устието на река [[Танана]], като по този начин към средата на XIX в. е открито почти цялото течение на Юкон<ref>Пак тамname="www. стр. 303<ozon"/ref>.

Окончателното доказване, че откритата от руснаците и англо-канадците реки е една и съща река доказва през 1863 г. руският креол [[Иван Семьонович Лукин]],който се изкачва по Юкон до руско-канадската граница, извършвайки първата топографска снимка. През същата тази година от американска страна геологът [[Робърт Кеникът]], ръководи експедиция за набелязване на трасето на проектирания руско-американски телеграф, съставя по руски и английски материали първата карта на целия басейн на реката от изворите до устието и&#768;<ref>Пак тамname="www. стр. 303<ozon"/ref>.