Харпия (митология): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
EmausBot (беседа | приноси)
м r2.7.2+) (Робот Добавяне: mk:Харпија
м препр. / формат
Ред 1:
{{към пояснение|Харпия|Харпия}}
[[Картинка:Harpy.PNG|мини|Харпия, средновековно изображение]]
'''Харпиите''' ("похитителки") в [[древногръцката митология]] са богини на вихъра и смъртта. Живеели на Строфадите (островите на завръщането) в [[Егейско море]]. Харпиите са деца на морския бог [[Тавмант]] и [[океанида]]та [[Електра]] и са сестри на [[Ирида]]. Броят им варира от 2 до 5. Имената им са: [[Ела (митология)|Ела]] (вихър), [[Елопа]] (буреносен вихър), [[Подарга (митология)|Подарга]] (бързонога), [[Окипета]] (бързата), [[Келено]] (мрачната). Свързани са със мрака и разрушителната сила на вятъра.
Първоначално били представени като красиви крилати жени.
''Харпиите'' са известни в митологията главно с наказанието на [[Финей]]. Финей бил цар на [[Тракия|траките]], и прорицател, но използвал дарбата си да открива на хората тайните на боговете и те го наказали. Трапезата му била винаги отрупана с храна, но всеки път когато посегнел към нея, харпиите връхлитали в къщата му и да я изяждали. И така продължавало дълго и [[Финей]] бил заплашен от гладна смърт, докато не се появили [[Аргонавти]]те. Те избавили [[Финей]] от харпиите, след като той ги научил как да преодолеят скалите [[Симплегади]]. В по-ранна версия на същия мит, харпиите не само вземали храната, но и я замърсявали и разнасяли из къщата на Финей ужасна воня.
Ред 22:
харпии стоят във великански кръг, други летят…”
[[Еней]] попаднал на харпиите на [[Строфади]]те, когато те нееднократно се намесили в пира, който троянците организирали. Келено ги проклела, казвайки, че троянците ще са толкова гладни, че ще изядат храната си, преди да стигнат края на пътуването си. Троянците избягали от страх.
 
[[Подарга (митология)|Подарга]] и [[Зефир]] са родители на божествените коне на [[Ахил]] - [[Балий]] и [[Ксант]].
 
== Харпиите в Средновековието ==
В “Божествена комедия” на [[Данте]], харпиите живеят в седмия кръг на ада:
<poem>
 
“Когато душата, ожесточена, скъса
сама обвивката тяло,
Line 35 ⟶ 36:
Зърното във фиданка и в дърво се превръща;
И харпии, хранещи се с неговите листа,
Болка създават и боли неговото око.”</poem>
[[:Данте]], “[[Божествена комедия]]”, Ад“Ад”, песен 13
 
Средновековните моралисти използвали харпиите като символ на алчност, ненаситност и нечистоплътност, често ги обединявали с [[фурии]]те; затвърдило се схващането, че харпиите нападат заедно. Живописецът от XV век Джовани Белини в серии [[пано|пана]], илюстриращи седемте смъртни [[грях]]а, изобразил харпиите като алегорични фигури, олицетворяващи алчност, въздигнал ги на две златни кълба – златните ябълки от градините на [[Хеспериди]]те.