Емил Фишер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
{{редактирам}}
 
{{ Учен информация
|име = {{PAGENAME}}
Line 30 ⟶ 28:
}}
 
Херман Емил Фишер, Емил Фишер (9 октомври 1852-15 юли 1919 г.) е немски химик, получил на [[Нобелова награда за химия]] през 1902 г. Откривател на естерификация на Фишер. Той развива [[проекция на Фишер|проекцията на Фишер]], символичен начин на изобразяване на асиметрични [[въглерод]]ни [[атом]]и.
 
== Биография ==
 
Фишер е роден в Ойскирхен, близо до [[Кьолн]], син на бизнесмен. След дипломирането си желае да учи естествени науки, но баща му го принуждава да работи в семейния бизнес, докато установява, че синът му е неподходящ. След това Фишер учи в Университета в Бон през 1871&nbsp;г., но премина в Университета в Страсбург през 1872&nbsp;г.<ref name="dsb"> {{DSB|first= Farber|last= Eduard|title= Fischer, Emil Hermann|volume= 5|pages= [1]-5}}</ref> Получава докторска степен през 1874&nbsp;г. под ръководството на Адолф фон Байер<ref [1]name="dsb" /> при своето изследване на [[фенолфталейн]] и е назначен на длъжност в университета.
 
През 1875&nbsp;г. фон Байер е помолен да замести [[Юстус фон Либих]] в университета в Мюнхен и Фишер отива там с него, за да стане асистент по органична химия.
Line 46 ⟶ 44:
== Научна дейност ==
 
През 1875&nbsp;г. Фишер открива [[фенилхидразин]]а докато работи в Страсбург с фон Байер.<ref>Fischer, E. (1875) [2http://gallica.bnf.fr/ark:/12148/bpt6k90680z/f589.zoom.langEN "Ueber aromatische Hydrazinverbindungen"] (On aromatic hydrazine compounds), ''Berichte der deutschen chemischen Gesellschaft'', '''8''': 589-594.</ref> Това съединение ще изиграе критична роля в по-късните изследвания Фишер върху захари. Докато е в Мюнхен, Фишер продължи да работи на хидразини заедно с братовчед си Ото Фишер, който го е последвал в Мюнхен. Двамата разработват нова теория за състава на багрилата, получени от [[трифенилметан]], доказвайки я с експериментална работа.
 
В Ерланген, Фишер изучава чай, кафе и какао, а именно, [[кофеин]] и [[теобромин]].
Line 52 ⟶ 50:
Работа, обаче, на която дължи славата си Фишер е изследванията му върху [[пурин]]и и [[захари]]. Тази работа, извършена между 1882 и 1906 показва, че различните вещества, малко известни по това време, като [[аденин]], [[ксантин]], в растителна биомаса, [[кофеин]] и в животински екскременти, [[пикочна киселина]] и [[гуанин]], всички принадлежат към едно хомогенно семейство и би могло да се получат едно от друго и че те съответстват на хидроксилни и амино производни на една и съща основна система, образувана от бициклични азотни структури, в която влиза характерната група [[урея]]. Това изходното вещество, което първоначално се разглежда като хипотетично, той нарича [[пурин]] през 1884&nbsp;г., и успява да синтезиран през 1898&nbsp;г. Множество изкуствени производни, повече или по-малко, аналогична на естествено срещащи се вещества, произхождат от лабораторията му, синтезирани между 1882 и 1896.
 
През 1884 г. Фишер започва своята обширна работа върху захари. Още преди 1880&nbsp;г. е известна алдехидната формула на [[глюкоза]]та, но Фишер го доказва в поредица от трансформации като например окисляването в алдонова киселина и действие на фенилхидразин, който той е открил и което прави възможно формирането на фенилхидразони и озазони. С превръщането в озазон той установява връзката между глюкоза, [[фруктоза]] и [[маноза]], които той открива през 1888&nbsp;г. През 1890 &nbsp;г. чрез [[епимеризация]] между [[глюконова киселина|глюконова]] и [[манонова киселина]], той доказва стереохимичната и изомерна природа на захарите, а между 1891 и 1894 установява стереометричната конфигурация на всички познати захари и точно предсказва възможните изомери, чрез изобретателно прилагане на теория на асиметричен въглероден атом на [[Вант Хоф]] и [[Льо Бел]], публикуван през 1874&nbsp;г. Реципрочният синтез между различните хексози чрез изомеризация и след това между пентози, хексози и хепртози чрез реакцията на разграждане и синтез доказа стойността на систематиката на въглехидратите, която е установил. Неговият най-голям успех е синтез на глюкоза, фруктоза и маноза през 1890&nbsp;г., като се започне от [[глицерол]].
 
Този монументален труд върху захари, извършен между 1884 и 1894&nbsp;г., е продължена с друга работа, най-важни от която са неговите изследвания на [[глюкозид]]и.
Line 62 ⟶ 60:
== Източници ==
<references />
 
 
{{нобел химия}}