Емил Фишер: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 1:
{{ Учен информация
|име = {{PAGENAME}}
Line 30 ⟶ 28:
}}
Херман Емил Фишер, Емил Фишер (9 октомври 1852-15 юли 1919 г.) е немски химик, получил на [[Нобелова награда за химия]] през 1902 г. Откривател на естерификация на Фишер. Той развива [[проекция на Фишер|проекцията на Фишер]], символичен начин на изобразяване на асиметрични [[въглерод]]ни [[атом]]и.
== Биография ==
Фишер е роден в Ойскирхен, близо до [[Кьолн]], син на бизнесмен. След дипломирането си желае да учи естествени науки, но баща му го принуждава да работи в семейния бизнес, докато установява, че синът му е неподходящ. След това Фишер учи в Университета в Бон през 1871 г., но премина в Университета в Страсбург през 1872 г.<ref name="dsb"> {{DSB|first= Farber|last= Eduard|title= Fischer, Emil Hermann|volume= 5|pages=
През 1875 г. фон Байер е помолен да замести [[Юстус фон Либих]] в университета в Мюнхен и Фишер отива там с него, за да стане асистент по органична химия.
Line 46 ⟶ 44:
== Научна дейност ==
През 1875 г. Фишер открива [[фенилхидразин]]а докато работи в Страсбург с фон Байер.<ref>Fischer, E. (1875) [
В Ерланген, Фишер изучава чай, кафе и какао, а именно, [[кофеин]] и [[теобромин]].
Line 52 ⟶ 50:
Работа, обаче, на която дължи славата си Фишер е изследванията му върху [[пурин]]и и [[захари]]. Тази работа, извършена между 1882 и 1906 показва, че различните вещества, малко известни по това време, като [[аденин]], [[ксантин]], в растителна биомаса, [[кофеин]] и в животински екскременти, [[пикочна киселина]] и [[гуанин]], всички принадлежат към едно хомогенно семейство и би могло да се получат едно от друго и че те съответстват на хидроксилни и амино производни на една и съща основна система, образувана от бициклични азотни структури, в която влиза характерната група [[урея]]. Това изходното вещество, което първоначално се разглежда като хипотетично, той нарича [[пурин]] през 1884 г., и успява да синтезиран през 1898 г. Множество изкуствени производни, повече или по-малко, аналогична на естествено срещащи се вещества, произхождат от лабораторията му, синтезирани между 1882 и 1896.
През 1884 г. Фишер започва своята обширна работа върху захари. Още преди 1880 г. е известна алдехидната формула на [[глюкоза]]та, но Фишер го доказва в поредица от трансформации като например окисляването в алдонова киселина и действие на фенилхидразин, който той е открил и което прави възможно формирането на фенилхидразони и озазони. С превръщането в озазон той установява връзката между глюкоза, [[фруктоза]] и [[маноза]], които той открива през 1888 г. През 1890
Този монументален труд върху захари, извършен между 1884 и 1894 г., е продължена с друга работа, най-важни от която са неговите изследвания на [[глюкозид]]и.
Line 62 ⟶ 60:
== Източници ==
<references />
{{нобел химия}}
|