Разлика между версии на „Дриново“

По време на Освободителната война половината село е било опожарено. В околностите на селото е имало битка с много жертви по време на Руско-турската война през 1877 год. В местността Саръ баир и Сакара до миналия век са стоели следите от окопите на войниците. След [[1878]] г. [[турци]]те започнали да продават имотите си и да се преселват в [[Анадола]]. Първите нови жители - българи около 10 къщи, дошли през [[1879]] г. от селата [[Ганчовец]], Дряновско, [[Гърня]], [[Дрента]], Еленско и от [[Бояновци]] и [[Вонеща вода|Гърневци]], Великотърновско. Постепенно от тези села дошли и още нови семейства, като достигнали общо до 70 къщи [[балканджии]]. След избухналата през [[1885]] г. [[Сръбско-българска война]] и веднага след нея от застрашения, граничещ със [[Сърбия]] район в Дриново се заселили още 120 къщи [[шопи]] от Трънско – от селата [[Врабча]], [[Рани луг]], [[Цегриловци]], [[Ярловци]], [[Джинчовци]] и от [[колиби]] [[Стрезимировци]]. Голяма част от новите жители на селото били строители и градинари, които ходели сезонно на гурбет в [[Цариград]], [[Румъния]] и [[Русия]].
[[Картинка:Drinovo voynishki pametnik 2008.jpg|мини|дясно|200 px|Войнишкият паметник]]
В края на 19-ти век жителите на селото решили да го преименуват в чест на прочутия български професор, работещ в [[Харков|Харковския университет]] – [[Марин Дринов]], като изпратили нарочна делегация при него. Заедно с неговото съгласие, делегацията се завърнала в Дриново и с подаръци от професора – черковни книги, принадлежности и църковни одежди за свещеника. Църквата на селото „[[Св. Иван Рилски]]” е построена през есента на [[1900]] годг., като през [[1913]] г. тя е пострадала силно от земетресението с епицентър около Търново, а през [[1915]] г. е построена и нейната камбанария. Преди това е имало и стара джамия, която е била съборена. На 29.09.2008 г. русенският митрополит [[Неофит (русенски митрополит)|Неофит]] извърши освещаването на стенописите на църквата, изографисани от младите художнички Михаела Димитрова и Стиляна Георгиева, както и от техния учител Траян Добрев.
 
По-известни стари родове - заселници в селото са: Дядовите Бобеви, Дядовите Димови, Дядовите Колюви, Дядовите Лазарови, Дядовите Петкови, дядовите Урушови, Момчиловите, Пашите и др.
Преди около 25 години в селото са заселени и живеят и много семейства [[българо-мохамедани]] от [[Родопи]]те, които се препитават основно от земеделие и животновъдство или работят в близките градове.
 
В селото функционират птицекомбинат, и кланица, а жителите му имат достъп и до кабелна телевизия.
 
== Религии ==