|
В момента групата включва [[Джеймс Хетфийлд]] (вокали, китари), [[Кърк Хамет]] (соло китари), [[Ларс Улрих]] (барабани) и [[Робърт Трухильо]] (бас китара). Основният състав е непроменен от 1983-та година, с изключение на баса, където след това се сменят трима басисти (през 1986-та година поради смъртта на Клиф Бъртън, на негово място застава Джейсън Нюстед, който напуска през 2001-ва година, поради зачестили спорове с фронтмена Хетфийлд).
dobrin ot aksakovo e palen pedal s mnogo golqma glava da go eba v aksakovskiq pedal
== История ==
=== Началото ===
[[Image:Lars London 2008 crop.jpg|мини|230п|[[Ларс Улрих]], датчанин по произход, е барабанист и съосновател на групата.]]
[[Image:Kirkhemmettwien07.JPG|мини|230п|Соло китаристът на Metallica [[Кърк Хамет]]. След успеха на групата той става един от най-копираните китаристи.]]
През 1981 година, роденият в [[Дания]] тенисист [[Ларс Улрих]] пуска обява в [[Калифорния|калифорнийското]] списание [[Рисайклър (списание)|''Рисайклър'']] (''The Recycler''), в която търси желаещи музиканти за сформирането на рок група. Ларс е увлечен по рок музиката и барабаните, благодарение на баща си, който на 9 годишна възраст го завежда на концерт на Дийп Пърпъл в Копенхаген. Първи на идеята откликва китаристът Джеймс Хетфийлд, с който Улрих се познава още от времето, когато [[Джеймс Хетфийлд]] също се е опитал да сформира група. Двамата записват първото си демо парче, в което Джеймс пее, свири на китара и на бас. Впоследствие към тях се присъединява втори китарист — [[Дейв Мъстейн]] и бас китарист - Рон Макгавни, който е стар приятел на Хетфийлд от гимназията и участва в предната му група. Много скоро (в началото на 1983-та година) Мъстейн бива заменен от младия китарист на група Ексодъс Кърк Хамет. Ларс и Джеймс взимат това решение поради прекалената употреба на алкохол и наркотици от страна на Мъстейн и несериозното му отношение към творчеството на групата. Почти веднага следва и втората смяна. На мястото на Макгавни баса хваща [[Клиф Бъртън]], след като Хетфийлд и Улрих остават силно впечатлени от стила му на свирене и сценично поведение след случайно посещение на концерт на неговата група. Интересна е историята на името на групата, което всъщност Ларс Улрих „открадва“ от метъл промоутъра Рон Кинтана при съвместната им работа по избора на заглавие за ново метъл списание. Кинтана предлага списанието да бъде кръстено „Metallica“, но Улрих дава друго предложение и запазва името „Metallica“ за своята група.
В началото Metallica се изявява като откриваща група на Venom, [[Ози Озбърн]] и други метъл величия, свиреща музика, повлияна главно от [[Black Sabbath]], [[Diamond Head]], [[Judas Priest]] Iron Maiden и [[Thin Lizzy]], но прибавяйки много нови елементи към познатото звучене. През 1982 "бял свят вижда" първото дългосвирещо демо ''„No Life Till Leather“''. Малко преди това е записано и първото парче, намерило място в официален студиен албум — ''„Hit the Lights“''.
=== Класическият период ===
В средата на 1983, в състав [[Джеймс Хетфийлд|Хетфийлд]], [[Кърк Хамет|Хамет]], [[Ларс Улрих|Улрих]] и [[Клиф Бъртън|Бъртън]], Metallica записват своя първи студиен албум, озаглавен ''„[[Kill 'Em All]]“'', който се определя като рождението на [[траш метъл]]а. Първоначално той е щял да се казва "''Metal Up Your Ass''", но от музикалния лейбъл сметнали, че то е неподходящо за дебют и групата била принудена да измисли друго. Идеята за новото име била на Клиф Бъртън. Звукът в тази творба е все още суров, а гласът на Хетфийлд като че ли все още недоизваян, но отговарящ на атмосферата в песните, наситени с бързи, галопиращи [[риф]]ове, скоростни сола и ярост. Това е без съмнение най-тежкият и агресивен метъл албум, издаван дотогава. [[Бас]]ът заема доста по-централна позиция в сравнение с останалите групи и променя напълно представите за използването на този инструмент. Албумът съдържа и уникален бас инструментал, част от който се използва в ръководствата и учебниците по [[бас китара]]. Песента, станала известна като "метъл химн", се нарича ''„Seek and Destroy“'', която създава „канони“ в метъл музиката и остава един от емблематичните образци на жанра до наши дни. Тя присъства в списъка с изпълнения на почти всеки концерт на групата и най-често го затваря.
С втория си албум ''„[[Ride the Lightning]]“'' Metallica, само една година след дебюта си, демонстрират невероятно развитие в музикално и текстово отношение. Композициите са значително по-сложни, лириката по-задълбочена, а Хетфийлд звучи много по-сигурно и убедително. Всяка една от песните въвежда по нещо ново и уникално за метъл музиката. Към познатите тежки рифове са прибавени много мелодични пасажи, кратки меланхолии и чисти вокали на места. Този албум включва и първата „балада“ на Metallica ''„Fade to Black“'', представяща плавно преливане от един мотив в друг коренно различен, започвайки бавно и мелодично и завършвайки с тежки насечени рифове. ''„[[Ride the Lightning]]“'' е и първият концептуален албум на Metallica. Основна тема е смъртта, която е разгледана от всички гледни точки. Отварящата песен ''"Fight Fire With Fire"''(Сблъсък на огъня с огън) е протест срещу атомните бомби и тяхното създаване и използване.
[[Картинка:Cliff Burton - by Fruggo.jpg|мини|220п|Паметник на загиналия басист [[Клиф Бъртън]], близко до мястото на катастрофата. На него е написан откъс от една мисъл на Бъртън: ''"Cannot the kingdom of salvation take me home"''.]]
През 1986 година излиза албумът ''„[[Master of Puppets]]“'', включващ осем мрачни и агресивни композиции. Той е отново концептуален и основна тема са манипулациите от всякакво естество - психически, социални, религиозни. Албумът започва и завършва със скоростни траш парчета, а върхът на инструменталната техника е парчето ''„Orion“'', съставено от три части, с многобройни майсторски сола и затрогващи хармонии и написано изцяло от Бъртън. Много от феновете на групата, а и мнозинството музикални критици определят този албум като най-добрата творба на Metallica за всички времена и един от албумите-емблеми на метъл музиката.
Триумфът на Metallica е помрачен от гибелта на басиста Клиф Бъртън същата година, който загива след като автобусът, превозващ групата на турне в [[Швеция]] катастрофира. Останалите членове на Metallica се отървават само със стрес и леки телесни наранявания, но Бъртън се озовава затиснат под автобуса. Според шофьора причината е "черен лед" и това се оказало фатално. Такъв лед обаче не бил открит. Според полицията причината е заспиване на водача, но Джеймс Хетфийлд е на мнение, че шофьорът е употребил алкохол. Клиф е бил застигнат от внезапна смърт, защото е бил заспал до прозореца и при поднасянето на автобуса е излетял навън и после возилото се е стоварило върху него премазвайки го. Групата е в тотален шок, но все пак решава да продължи творческата си дейност, като за целта се присъединява дългогодишният фен на Metallica [[Джейсън Нюстед]].
[[Картинка:Metallica Damaged Justice Tour.jpg|мини|250п|Снимка на концерт от последвалото турне "Damaged Justice Tour" след издаването на албума "[[...And Justice For All]]" ]]
След едно издание с кавъри на други групи през 1987-ма година, с новия басист през 1988 Metallica издават може би най-амбициозния си албум ''"[[...And Justice For All]]"''. В него се намира инструменталът ''"To Live Is To Die"'', посветен на загиналия [[Клиф Бъртън]], съдържащ част от написана от Бъртън лирика в края на парчето:
{{цитат|
:When a man lies he murders some part of the world -
:These are the pale deaths which men miscall their lives,
:All this I cannot bear to witness any longer -
:Cannot the kingdom of salvation take me home. |}}
Албумът се отличава със сложността и продължителността на изпълненията (няколко песни достигат продължителност от около 9 минути) и епични текстове. Епосът ''„One“'', написан по антивоенната новела на [[Далтон Трумбо]] ''„Johny Got His Gun“'', е първото парче на Metallica, сдобило се с видеоклип. Клипът не е нещо особено по отношение на качество - той няма за цел да се превърне в средство за масово популяризиране на музиката на групата, а просто да илюстрира песента, и именно в това се крие неговата значимост.
=== "На границата между новата и старата Metallica - Черният албум"===
След ''"[[...And Justice For All]]"'' следва дълъг период на затишие в студиото, като групата почти постоянно е на турне чак до 1990-та година. През 1991 година музикантите издават едноименния пети албум ''„[[Metallica (албум)|Metallica]]“'', известен повече като ''„[[Metallica (албум)|Черния албум]]“'', заради изцяло черната си обложка. Много от феновете на Metallica са разочаровани от по-комерсиално ориентирания звук на албума, чиито песни започват все по-често да се въртят по радиата и телевизията. Музиката е опростена, включени са и две нетипични за Metallica балади — ''„Nothing Else Matters“'' и ''„The Unforgiven“''. Този албум спечелва и много нови почитатели, които до този момент не са слушали групата. Но определно тази творба запазва тежестта на музиката, присъща на своите предшественици, затова спокойно може да бъде причислена към класиките на групата. През 1991, на фестивала Monsters of rock в Москва, Металика свирят пред публика, изчислена на 1,5 милиона, но според Ларс Улрих публиката е била само от около 500-600 хиляди.<ref>http://www.youtube.com/watch?v=fCWbq6cD8Oc&feature=results_main&playnext=1&list=PL59A09DDC4BA01C18 на 1:01</ref>
===Новата Metallica===
След ново продължително затишие и три годишно световно турне (групата обикаля два пъти земното кълбо) Metallica издават своя шести студиен албум ''„[[Load]]“'' през 1996 година, който силно се различава като стилистика от по-ранните им творби и разочарова част от старите почитатели. Забелязва се рязка смяна на стила, като яростните [[риф]]ове и бързи сола са заменени от повече блусарски звучащи китари и значително по-мелодични вокали. Много от песните са повлияни от [[гръндж]] вълната, властваща по това време на музикалната сцена. Доста от тях се сдобиват с клипове. Визията на групата също е променена, косите са къси, дрехите — стегнати и елегантни. Стиловата ориентация е продължена и в ''„[[Reload]]“'', издаден 1997, включващ останал материал от предшественика си ''„[[Load]]“''.
В стремежа си да покажат своето майсторство и умения в различните стилове, Metallica издават двоен албум, изцяло с кавъри на групи, вдъхновявали ги през годините. Това става през 1998-ма година, като за първи път в карирата си Металика са 3 поредни години в студио. Половината от песните са записани в различни периоди от развитието на групата и издавани в различни EP-та, B-Side-ове и бонус дискове (от ''„[[Kill 'Em All]]“'' до ''„[[...And Justice For All]]“''), останалата част са новозаписани специално за албума преработки. Макар и интерпретации на чужди произведения, Metallica изпълнява по такъв начин песните в албума, че ги карат да звучат като техни собствени.
[[Картинка:James Hetfield @ Sonisphere.jpg|мини|260п|Джеймс Хетфийлд - вокал и китара ]]
В период на творческа пасивност Metallica издават пореден албум с кавъри, този път на самите себе си. Излезлият през 1999 година ''„[[S&M]]“'' представлява лайв-албум, записан по време на двата концерта на бандата със Симфоничния оркестър на [[Сан Франциско]],дирижиран от Майкъл Кеймън, през април същата година.Специално за този концерт са създадени две нови песни-"No Leaf Clover" и "- Human".
Въпреки че групата е обвинявана в комерсиализация и в тотална промяна на стила, като стремеж да изглеждат атрактивно съобразно с новите модни тенденции на световната музикална сцена, концертите им и до днес са незабравими събития. Те се посещават от десетки, понякога стотици хиляди фенове и почти всяка година Metallica оглавяват най-големите рок фестивали по света. Концертите са енергични и дълги, а в сетовете преобладават най-големите хитове на четворката, като често в изпълненията присъства и много импровизация, така че познатите мелодии звучат и като нещо ново, без обаче да се изкривява основната структура на песните. Изпълненията на живо се отличават и с множество пироефекти и светлинно шоу.
През 1997 година по време на цялото турне Metallica представят шоу, при което в края на концерта се разрушава цялата сцена, включително прожекторите, а голяма част от апаратурата буквално се взривява. В този добре планиран и подготвен театър играят истински актьори и каскадьори. Сцената се превръща в горящ ад, падат прожектори, хаосът е пълен, тичат хора, обгърнати в пламъци и надаващи ужасяващи писъци. След това всичко утихва и настава пълен мрак и тишина. Минута-две по-късно музикантите се появяват отново и се извиняват за инцидента и за уплахата, която са причинили на публиката. Последните няколко песни групата изпълнява на малък подиум, останал в средата на разрушената сцена и при осветление от няколко крушки. Тази суперпродукция струва два милиона долара на седмица според барабаниста [[Ларс Улрих]]. Съществува и DVD, заснето по време на концерт от турнето във Форт Уърд - [[Тексас]]. През 1999 Metallica изнасят концерт в [[България]] в гр. [[Пловдив]], който обаче макар и добре посетен(около 45 000 души) не се отличава с кой знае каква атрактивност.
=== Историята с Napster ===
През 2000 година групата подема офанзива срещу мрежата ''„[[Napster]]“'', която разпространява безплатно песни на Metallica (и много други изпълнители) в [[mp3]] формат, като се стига дори до съдебен процес. Музикантите успяват да спечелят делото, с което разочароват огромна част от техните фенове.
=== Оттеглянето на Джейсън Нюстед===
През 2001, точно когато Металика влизат в студио, за да запишат новия си албум, след 15 години съвместна работа, басистът Джейсън Нюстед обявява, че напуска групата и се съсредоточава изцяло върху личния си проект ''„[[Echobrain]]“''. Първоначално информацията, която от прес-центъра на Металика изнасят е, че Нюстед напуска поради здравословни проблеми. В последствие се разбира, че той на практика е принуден да напусне, поради неразбирателство с фронтмена Хетфийлд, което през последните няколко месеца става нетърпимо. Макар в този момент четиримата музиканти да не се разбират изобщо, те приемат много тежко напускането на Нюстед. Въпреки всичко музикантите наемат психоаналитик за групова терапия и продължават да работят по новия си албум, като бас-партиите поема дългогодишния продуцент на групата Боб Рок. През лятото същата година обаче ново нещастие сполетява групата. Джеймс Хетфийлд постъпва в клиника за алкохолици и бъдещето на Металика е сериозно застрашено. Както Ларс Улрих и Кърк Хамет споделят по-късно, те се подготвят да обявят края на Металика, тъй като Хетфийлд отказва да им отговори дали ще се завърне при тях след края на лечението си. Все пак всичко приключва успешно за вокалиста и след 9 месечно отсъствие, той се завръща и Металика започват отново прекъснатата работа по албума. На баса продължава да се изявява[[Боб Рок]]. Чак до 2003 година Металика почти нямат изяви. Съществуват само две изключения (концерт в Ню Йорк при откриването на бейзболния сезон през есента на 2002 година и участие в трибюта на Аеросмит през същата година, но тогава бандата не свири, а само изнася реч). След като записите на албума са завършени, към групата спешно се присъединява бившият басист на ''[[Suicidal Tendencies]]'' и [[Ози Озбърн]] [[Робърт Трухильо]]. Това става, защото на Металика им се налага бързо да направят прослушване за нов басист, тъй като МТВ ги канят да оглавят тазгодишното издание на МТВ икони. По ирония на съдбата присъединилият се към [[Voivod]] Джейсън Нюстед свири за Ози Озбърн на фестивала ''[[Ozzfest]]'' 2003, тъй като Трухильо вече е приет в Металика и Ози остава без басист. Същата година новият албум ''„[[St. Anger]]“'' е издаден и печели награда „[[Грами]]“ за най-добро [[метъл]] изпълнение. Отново следват 3 годишни турнета, като междувременно излиза и документален филм за групата озаглавен Some Kind of Monster.
=== Завръщане към корените ===
През февруари 2006 групата обявява, че [[Рик Рубин]] ще продуцира следващия им албум. На 25 юли 2008 г., на [[Национален стадион „Васил Левски“|стадион Васил Левски]] в [[София]] групата свири пред около 60 000 зрители. Това е най-посещаваният [[рок]] [[концерт]] в [[България]].
Около месец и половина след това, през септември е издаден новият албум, озаглавен ''"[[Death Magnetic]]"''. Албумът отново е концептуален, а както името показва тематиката е [[смърт]]та. Този албум изключително много прилича на първите пет, а самите Metallica го определят като "моста" между албумите ''„[[...And Justice For All]]“'' и ''„[[Metallica (албум)|Metallica]]“''. <ref>http://www.metallica.com/index.asp?item=14828</ref>. Следва едно от най-дългите турнета на групата, като то продължава чак до ноември 2010 година. По това време Металика са вкарани в Залата на славата на рокендрола. Там те свирят за първи път от 8 години насам с Джейсън Нюстед, който е поканен на събитието. На сцената излизат четиримата настоящи музиканти на групата и Джейсън, като той дублира баса на Трухильо и пее като бек-вокалист. Поканени са и много други известни музиканти от всякакви стилове музика, които имат приятелски или бизнес отношения с Металика. Междувременно групата свири на няколко концерта на една сцена със Slayer, Megadeth и Anthrax на така нареченото турне на Голямата четворка на Траш метъла. Това събитие се определя като знаково за рок-музиката по принцип. Концертите отворят Anthrax, следват Megadeth, Slayer и накрая Металика, като тяхното изпълнение е най-дълго (около 2 часа) за разлика от предходните три (около 1 час за всяка от групите). През юни същата година турнето преминава и през София, като на стадион Васил Левски отново се събират около 50 000 фена. След ноември 2010 година групата излиза в няколко месечна почивка. През пролетта на 2011 следват още няколко концерта заедно със Slayer, Anthrax и Megadeth.
=== Общ проект с Лу Рийд ===
На 15 юни 2011, Металика обявяват, че са завършили записите на десет песни с певеца-композитор [[Лу Рийд]].<ref>{{cite web | url=http://www.metallica.com/page.asp?ps_key=4F31377A8B5746E1B0437710353B2797&utm_source=twitterfeed&utm_medium=twitter | title=Secret Recording Project? | accessdate=June 16, 2011 | date=June 15, 2011 | work=Metallica.com}}</ref> На официалния сайт на проекта е обявено, че общ албум, наречен Lulu, ще бъде издаден на 31 октомври 2011 (в Северна Америка на 1 ноември).<ref>http://www.loureedmetallica.com/lulu.php</ref>. След издаването си албумът е приет изключително негативно от по-голямата част от музикалните критици и особено от феновете на групата.
=== Годишнина ===
Поради фактът, че 2011 година бележи 30 години от основаването на групата, Металика организират четири концерта в Сан Франциско, само за членове на техни фен-клубове от различни държави. Това става между 7-ми и 11-ти декември. Там музикантите всяка вечер презентират по една неиздавана до сега песен, като в началото на 2012 излиза мини-албума Beyond Magnetic. Песните следват стила на издадения през 2008 година албум Death Magnetic и са приети сравнително позитивно от критиката и феновете. На сцената музикантите за втори път след 2000-та година излизат с Джейсън Нюстед, като и тук той дублира баса на Трухильо, както 2 години по-рано. Особеното в случая е, че Джеймс Хетфийлд му позволява да изпее Seek & Destroy, както се случва на почти всички концерти през 90-те години. Освен Джейсън с Металика делят сцената и много други рок величия, като Ози Озбърн, Роб Халфорд от Джудас Прийст, Гейзър Бътлър от Блек Сабат, Лу Рийд, Боб Рок, Дейф Мъстейн и т.н. По същото време Металика обявяват и предстоящо лятно турне за 2012 в Европа, като публикуват информация, че на концертите ще бъдат изпълнявани всички песни от черния албум от 1991 година. Също така става ясно, че групата работи и по нов (десети) студиен албум, който по техните думи ще излезе най-вероятно през 2013 година или по-късно. Друга информация за албума музикантите не дават, освен че имат около 700 готови рифа и изявлението на басиста Робърт Трухильо, че песните със сигурност отново ще бъдат продуцирани от Рик Рубин, както и в предходния Death Magnetic.
== Членове през годините ==
|
