Отваря главното меню

Промени

добавки
}}
[[Файл:Osmanli-nisani.svg|ляво|50 px]]
'''Сюлейман Челеби''' е вторият син на султан [[Баязид I]] (1389-1403), наследил европейските владения на [[Османската империя]] (1402-1411) след злополучната за османците [[битка при Ангора]].
'''Сюлейман Челеби''' е вторият син на султан [[Баязид I]] (1389-1403), наследил европейските владения на [[Османската империя]] (1402-1411) след злополучната за османците [[битка при Ангора]]. Той, за разлика от брат си [[Муса Челеби]], е спасен от плен при [[Тимур]] от [[Стефан Лазаревич]]. Първоначално след битката се установява в [[Бурса]], а сетне на 28 август 1402 г. е прехвърлен през [[Галиполи]] в Европа и пребивава в османската столица [[Одрин]]. Сключва т.нар. [[Галиполски договор]] с християнските владетели по силата на който възстановява предходното [[статукво]] на [[Балкани]]те отпреди завоеванията на баща му. [[Византия]] си повръща владението над [[Солун]] и крайморските европейски градове от [[Халкидики]] до [[Месемврия]], като Сюлейман се признава за византийски [[васал]], задължавайки се да плаща на [[византийски император|византийския император]] данък. Благодарение на християнската подкрепа която има успява да се наложи през 1403 г. в спора с по-младия си брат [[Иса Челеби]], който е изпратен и с християнска войска да изтласка [[Мехмед I]] от [[Бурса]] и северозападния [[Анадол]], поверявайки на по-малкия си брат управлението на азиатското османско наследство.
 
Разгромът на султан Баязид I в Анкарската битка прекъсва периода на разрастване на османските владения. С подкрепата на [[Тимур]] завладените от османците бейлици [[Гермиян]], [[Сарухан]], [[Айдън]], [[Ментеше]] и [[Караман]] връщат самостоятелността си, а предишните им владетели се връщат на власт. Обсадата на [[Константинопол]] е прекратена и [[Византийска империя|византийците]] си връщат някои владения, главно на [[Балкани]]те.
 
За разлика от брат си [[Муса Челеби]], Сюлейман е спасен от плен при [[Тимур]] {{факт|от [[Стефан Лазаревич]]}}. Първоначално след битката се установява в [[Бурса]] и се опитва да организира съпротива срещу Тимур, но претърпява поражение, след което се прехвърля на Балканите и пребивава в османската столица [[Одрин]]. Междувременно в продължение на година и половина Тимур разграбва западните части на [[Мала Азия]] и много жители на региона се спасяват в Константинопол или се прехвърлят на Балканите при Сюлейман Челеби.{{hrf|Имбър|2000|86-88}}
 
'''Сюлейман Челеби''' е вторият син на султан [[Баязид I]] (1389-1403), наследил европейските владения на [[Османската империя]] (1402-1411) след злополучната за османците [[битка при Ангора]]. Той, за разлика от брат си [[Муса Челеби]], е спасен от плен при [[Тимур]] от [[Стефан Лазаревич]]. Първоначално след битката се установява в [[Бурса]], а сетне на 28 август 1402 г. е прехвърлен през [[Галиполи]] в Европа и пребивава в османската столица [[Одрин]]. Сключва т.нар. [[Галиполски договор]] с християнските владетели по силата на който възстановява предходното [[статукво]] на [[Балкани]]те отпреди завоеванията на баща му. [[Византия]] си повръща владението над [[Солун]] и крайморските европейски градове от [[Халкидики]] до [[Месемврия]], като Сюлейман се признава за византийски [[васал]], задължавайки се да плаща на [[византийски император|византийския император]] данък. Благодарение на християнската подкрепа която има успява да се наложи през 1403 г. в спора с по-младия си брат [[Иса Челеби]], който е изпратен и с християнска войска да изтласка [[Мехмед I]] от [[Бурса]] и северозападния [[Анадол]], поверявайки на по-малкия си брат управлението на азиатското османско наследство.
 
Сюлейман взема страната на [[Вук Лазаревич]] и [[Георги Бранкович]] в [[спор]]а им за Косовското и Моравското наследство срещу Стефан Лазаревич, който междувременно се е признал за васал на [[Сигизмунд]] с цел да получи подкрепата на [[крал на Унгария|унгарския крал]] в наследствения спор. През 1403/04 г. срещу Сюлейман Челеби е сформирана християнска коалиция под егидата на [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] в която участват [[Стефан Лазаревич]], [[Мирчо Стари]], [[Остоя]] и [[Константин II Асен]]. През 1408 г. организира посредством [[Евренос бей]] поход срещу [[деспот]]а и, притискайки Стефан досами [[Белград]], успява да наложи решение в полза на Лазар и Георги за подялба на [[Моравско деспотство|Моравското деспотство]] - Георги получава бащините си владения над [[Косово]], а Лазар — южното [[Поморавие]] с главен град [[Аладжа хисар]] /[[Крушевац]]/ (границата между владенията на братята в този участък минава по [[Западна Морава]]), като за Стефан остава [[Подунавие]]то с Белград, граничещо с [[Кралство Унгария]], т.е. средновековните [[Браничевска област|Браничевска]] и [[Белградска област]].
== Източници ==
<references />
* [http://www.scribd.com/doc/24534769/%D0%9E%D1%81%D0%BC%D0%B0%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%BE-%D1%81%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D0%B5 Османско средновековие, Сюлейман Челеби (1402–1411)]
 
; Цитирани източници
[[Категория:Османци|Челеби, Сюлейман]]
* {{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300-1481 | publisher = Амисития | location = София | isbn = 954-90556-2-0 | lang = bg}}
 
 
{{DEFAULTSORT:Сюлейман Челеби}}
[[Категория:Османци|Челеби, Сюлейман]]
 
[[bs:Sulejman Çelebi]]