Разлика между версии на „Бадама“

редакция без резюме
{{Селище в РГ инфо
'''Бадама''' е старо българско село и гара<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 240-241.</ref> в [[Беломорска Тракия]] на стратегическата в миналото железопътна линия [[Солун]] - [[Одрин]] - [[Цариград]], първата слад [[Дедеагач]] в посока Солун, при пъpвия тунел в планината [[Овчарица (планина)|Овчарица]], преди [[Кирки (дем Дедеагач)|Кърка]] и [[Гюмюрджина]].
| име = Бадома
| име-гр = Ποταμός Σταθμός - Potamos station
| ширина=40.9
| дължина= 25.89
| област
= Източна Македония и Тракия
| дем = Дедеагач
| население = обезлюдено
| население-година = ?
| надморска-височина =
| пощенски-код =
| телефонен-код =
| герб =
| геообласт = Западна Тракия
| геообласт-препратка = Западна Тракия
}}
'''Бадама''' наричана и '''Бадoма'''<ref>[http://wikimapia.org/#lat=40.9112258&lon=25.8831131&z=14&l=0&m=b&v=8&show=/16323199/%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B0-%D0%91%D0%B0%D0%B4o%D0%BC%D0%B0-Badoma-Potam%C3%B2s-Rail-Station Бадома на Wikimaps]</ref> (Badаma, Badоma) (днес Potamòs Rail Station) е старо българско село и гара<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 240-241.</ref> в [[Беломорска Тракия]] на стратегическата в миналото железопътна линия [[Солун]] - [[Одрин]] - [[Цариград]], първата слад [[Дедеагач]] в посока Солун, при пъpвия тунел в планината [[Овчарица (планина)|Овчарица]], преди [[Кирки (дем Дедеагач)|Кърка]] и [[Гюмюрджина]]. Тя е на около 8 км северно от [[Дедеагач]].
 
Към 1912 г. селото е 100% българско екзархистко и брои 70 български къщи. <ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295]</ref>. То е едно от малкото селища където българите отглеждат камили. Над селото е пещерната обител параклис - Св. Тодор, в селото е храма Св. Димитър осветен в 1804 г., а в съседното село Еникьой (Яна) е Св. Георги.
 
В [[1903]] г. районния войвода от [[ВМОРО]] [[Таньо Николов]] планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит презв 1904 г. на 28 срещу 29 юни (н.ст. 12 юни) той заедно с четниците [[Кел Петко Янакиев]] от село [[Манастир (дем Козлукебир)|Манастир]] [[Гюмюрджинско]] и [[Митрю Карабелята]] от [[Дервент (дем Дедеагач)|Дервент]], Дедеагачко вривявататакуват турската Ж.П. инфраструктура като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават локомотиваминаващата ипо него композиция от 9 вагона влаковаи композициялокомотива.<ref>[http://www.promacedonia.org/hk/hk_12.htm Христо Караманджуков, Родопа през Илинденско - преображенското въстание, С. 1986]</ref>
 
През Балканската война Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телегрфа за да проучи колко бългрски войски има в града, но става жертва на военна хитрост и града е спасен. При бомбардировката на Дедеагач на 8 Х 1915 от флота на Антантата в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа ж. п. линия от гара Бадома до град Фере със здрав мост над реката до Дьортгьоз. Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН в 1914 г. по време на българското управление от д-р Буреш.
 
В 1923 във вагоните на гарата са затворени отвлечените от гръцката войска 30 първенци от недалечното българско село Чобанкьой и е инсценирано нападение със стрелба и гранати от "българска" чета, след което селото е разграбено, а хората интернирани в казармите на о. Крит. В същата 1923 чети на ВТРО по заповед на главния войвода Таньо Николов нападат гръцките войници в казармите в Дедеагач и взривяват железопътния мост между [[Фере]] и Бадома.
 
Село Бадома е обезлюдено от интерниранията и бежанските вълни, то не съществува днес, намирало се е надалеч от гарата, между днешните села [[Еникьой (Дедеагачко)|Еникьой]] (Яна) и Палая (Palaya), но не съвпада с тях.
 
==Източници==
Анонимен потребител