Разлика между версии на „Бадама“

4 байта изтрити ,  преди 7 години
редакция без резюме
Към 1912 г. селото е 100% българско екзархистко и брои 70 български къщи. <ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/lm_tr/lm_tr_pril_1.htm Л. Милетичъ, Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година, стр. 295]</ref>. То е едно от малкото селища където българите отглеждат камили. Над селото е пещерната обител параклис - Св. Тодор, в селото е храма Св. Димитър осветен в 1804 г., а в съседното село Еникьой (Яна) е Св. Георги.
 
В [[1903]] г. районния войвода от [[ВМОРО]] [[Таньо Николов]] планира атетат на жележопътната линия в Индере, в тунела при Бадама, който обаче не е осъществен защото в района има много български села и населението им може да пострада сериозно при последващи репресии на турската враст. Със складирания динамит в 1904 г. на 28 срещу 29 юни (н.ст. 12 юни) той заедно с четниците [[Кел Петко Янакиев]] от село [[Манастир (дем Козлукебир)|Манастир]] [[Гюмюрджинско]] и [[Митрю Карабелята]] от [[Дервент (дем Дедеагач)|Дервент]], Дедеагачко атакуват турската Ж.П. инфраструктура като хвърлят във въздуха моста при гара Бадома и разрушават минаващата по него композиция от 9 вагона и локомотива.<ref>[http://www.promacedonia.org/hk/hk_12.htm Христо Караманджуков, Родопа през Илинденско - преображенското въстание, С. 1986]</ref>
 
През Балканската война Явер паша спира войските си при гара Бадома и се свързва с Дедеагач по телегрфа за да проучи колко бългрски войски има в града, но става жертва на военна хитрост и града е спасен. При бомбардировката на Дедеагач на 8 Х 1915 от флота на Антантата в Бадома и околността се евакуират около 10 000 жители на Дедеагач. Българското правителство построява стратегическа ж. п. линия от гара Бадома до град Фере със здрав мост над реката до Дьортгьоз. Флората и фауната около Бадона са изследвани от БАН в 1914 г. по време на българското управление от д-р Буреш.
Анонимен потребител