Отваря главното меню

Промени

Replaced unrefferenced by refferenced content. Translated from English by TWB (Radost_BG)
‘’’Хепатит C’’’ е инфекция, която засяга главно черния дроб. Причинител на заболяването е вирусът на хепатит С (HCV). <ref name=Sherris>{{cite book | title = Sherris Medical Microbiology | edition = 4th | publisher = McGraw Hill | year = 2004 | pages=551–2 | isbn = 0838585299 | editor = Ryan KJ, Ray CG (editors) }}</ref> Хепатит C често протича без симптоми, но хроничната инфекция може да доведе до образуване на ръбцова тъкан (нефункционална тъкан, наподобяваща белег) по повърхността на черния дроб, а след години и до цироза. В някои от случаите хората с цироза развиват също и чернодробна недостатъчност, рак на черния дроб или разширени вени в хранопровода или стомаха, което може да доведе до кървене или дори до смърт.<ref name=Sherris/>
{{Шаблон:Медицинско предупреждение}}
'''Хепатит C''' е чернодробно заболяване причнинено от ''хепатит С вирус'' (HCV). Заболяването може да предизвика възпаление на [[черен дроб|черния дроб]], което често е без симптомно, но хроничният хепатит C води до цироза и рак на черния дроб.
 
Заразяването с хепатит C става основно по кръвен път чрез венозна употреба на наркотици, чрез нестерилно медицинско оборудване и кръвопреливане. Изчислено е, че 130–170 милиона души по света имат хепатит C. Учени започнаха проучвания на вируса на хепатит С през 70-те години на ХХ век и през 1989 г. потвърдиха съществуването му.<ref name="pmid19781804">{{cite journal |author=Houghton M |title=The long and winding road leading to the identification of the hepatitis C virus |journal=Journal of Hepatology |volume=51 |issue=5 |pages=939–48 |year=2009|month=November |pmid=19781804 |doi=10.1016/j.jhep.2009.08.004 |url=}}</ref> Няма данни вирусът да причинява заболяване при други животни.
''Хепатит С вируса'' (HCV) се предава чрез кръвен контакт. Симптомите могат медицински да се контролират и голям процент от пациентите могат да изчистят [[вирус|вируса]] с много дълъг курс на лечение с анти-вирусни [[Лекарство|медикаменти]].
 
Пегинтерферон и рибавирин са стандартните предписвани лекарства за вируса на хепатит С. Между 50-80% от лекуваните пациенти получават пълно излекуване. При тези, които развият цироза или чернодробна недостатъчност може да се наложи чернодробна трансплантация, но вирусът обикновено се възобновява след трансплантация.<ref name=NEJM2011/> Не съществува ваксина за хепатит С.
Въпреки че промяната на хранене и ранна медицинска интервенция са полезни, хора с хепатит С често изпитват умерени симптоми и затова не търсят лечение.
{{TOC limit|3}}
По света има 150-200 милиона болни от ''HCV''.
Сред най-застрашените са здравните работници, наркозависимите и пациентите нуждаещи се от кръвопреливане и кръвни манипулации. Може да се предава и при стоматологични интеревенции, татуиране, [[акупунктура]], небезопасен секс с обмяна на кръв и др.
 
==Признаци и симптоми==
''Хепатит С'' е вирус от шестте познати хепатитни вируса: A, [[Хепатит B|B]], C, D, E, G.
 
Хепатит С причинява остри симптоми в едва 15% от случаите.<ref>{{cite journal|last=Maheshwari|first=A|coauthors=Ray, S, Thuluvath, PJ|title=Acute hepatitis C.|journal=Lancet|date=2008-07-26|volume=372|issue=9635|pages=321–32|pmid=18657711|doi=10.1016/S0140-6736(08)61116-2}}</ref> В повечето случаи симптомите са умерени и не са ясно изразени. Те включват понижен апетит, умора гадене, болка в мускулите или ставите и загуба на тегло.<ref name=AFP2010/> Само в малко от случаите острата инфекция се свързва с жълтеница.<ref name=Book2011p4>{{cite book|title=Chronic Hepatitis C Virus Advances in Treatment, Promise for the Future.|year=2011|publisher=Springer Verlag|isbn=9781461411918|page=4|url=http://books.google.ca/books?id=6G7mff5DnBQC&pg=PA4}}</ref> При 10-50% инфекцията отзвучава без лечение, особено при младите жени.<ref name=Book2011p4/>
== История ==
През [[1970]] година Харви Дж. Алтер и неговият изследователски екип доказват, че най-пост-трансфузиалния хепатит не се дължи на хепатит А или [[хепатит B]]. Въпреки това откритие, международните изследователски усилия остават безуспешни през следващото десетилетие да индентифицират вируса, първоначално наричан "Нито А нито В хепатит (НАНБХ). През 1987 Майкъл Хютън, Куи-Лим Чо и Джордж Куо откриват молекулен клонинг на непознат организъм. През април 1989, откриването на вируса, преименуван на ''хепатит С'' е публикувано в списание Наука (''Science'').
 
===Хронична инфекция===
== Протичане и симптоми ==
Осемдесет процента от заразените с вируса развиват хронична инфекция.<ref name=Lancet2011/> Повечето от тях изпитват минимални симптоми или не изпитват изобщо никакви симптоми през първите десетилетия от инфекцията, <ref name=Book2011/> въпреки че хроничният хепатит С може да се свърже със симптом на умора.<ref name=ID2010/> Хепатит C е главната причина за цироза и рак на черния дроб сред дългогодишни носители на инфекцията.<ref name=NEJM2011>{{cite journal|last=Rosen|first=HR|title=Clinical practice. Chronic hepatitis C infection.|journal=The New England journal of medicine|date=2011-06-23|volume=364|issue=25|pages=2429–38|pmid=21696309|url=http://www.casemedicine.com/ambulatory/Continuity%20Clinic/Clinic%20Articles/1)%20July/2)Week%20of%20July%2025th/chronic%20hep%20c.NEJM.pdf}}</ref> Между 10–30% от инфектираните развиват цироза в рамките на 30 години.<ref name=NEJM2011/><ref name=AFP2010/> Цирозата е по-често явление при хора, които също са инфектирани с хепатит В или ХИВ, при алкохолиците и при мъжете.<ref name=AFP2010/> Хората, които развият цироза, са под двадесет пъти по-голям риск от рак на черния дроб, 1-3% случаи на година.<ref name=NEJM2011/><ref name=AFP2010/> За алкохолиците рискът е 100 процента по-голям.<ref>{{cite journal|last=Mueller|first=S|coauthors=Millonig, G, Seitz, HK|title=Alcoholic liver disease and hepatitis C: a frequently underestimated combination.|journal=World journal of gastroenterology : WJG|date=2009-07-28|volume=15|issue=28|pages=3462–71|pmid=19630099}}</ref> Хепатит С е причината за 27 % от случаите на цироза и 25% от случаите на рак на черния дроб.<ref name=World2007>{{cite journal|last=Alter|first=MJ|title=Epidemiology of hepatitis C virus infection.|journal=World journal of gastroenterology : WJG|date=2007-05-07|volume=13|issue=17|pages=2436–41|pmid=17552026}}</ref>
 
Цирозата на черния дроб може да доведе до високо кръвно налягане във вените, които се пренасят кръв към черния дроб, натрупване на течност в стомаха, лесно посиняване или кървене, уголемяване на вени, особено в стомаха и хранопровода, жълтеница (пожълтяване на кожата) и увреждане на мозъка.<ref name=Tah2009>{{cite journal|last=Ozaras|first=R|coauthors=Tahan, V|title=Acute hepatitis C: prevention and treatment.|journal=Expert review of anti-infective therapy|date=2009 Apr|volume=7|issue=3|pages=351–61|pmid=19344247}}</ref>
=== Остър хепатит C===
Острият хепатит С се причислява към първите 6 месеца от инфекцията с [[вирус|вируса]] на хепатит С ''(HCV)''. Между 60 и 70 процента от инфектираните не показват симптоми по време на острата фаза. Сред мнозинството от тези, които изпитат симптоми по време на острата фаза, са обикновено слаби и неспецифични и рядко водят към специфична диагноза хепатит С. Симптомите включват загуба на апетит, изтощение, болки в корема, [[жълтеница]], сърбеж и симптоми на [[грип]].
 
=== Ефекти извън черния дроб ===
HCV вирусът се открива в кръвта 1 до 3 седмици след инфекцията, а антитела се откриват от 3 до 12 седмици след инфектирането. Около 20-30 процента изчистват вируса от телата си по време на акутната фаза и показват нормализиране на трансаминазите като АСАТ и АЛАТ, както и изчистване на HCV-RNA (известно като спонтанно вирусно изчистване). Останалите 70-80 процента от пациентите инфектирани с HCV развиват хроничен хепатит С, тоест инфекцията продължава повече от 6 месеца.
Хепатит С се свързва рядко и със синдром на Сьогрен (автоимунно нарушение), по-нисък от нормалното брой на тромбоцитите в кръвта, хронично кожно заболяване, диабет и неходжкинови лимфоми.<ref name=Extrahepatic>{{cite journal |author=Zignego AL, Ferri C, Pileri SA, Caini P, Bianchi FB |title=Extrahepatic manifestations of Hepatitis C Virus infection: a general overview and guidelines for a clinical approach |journal=Digestive and Liver Disease |volume=39 |issue=1 |pages=2–17 |year=2007 |month=January |pmid=16884964 |doi=10.1016/j.dld.2006.06.008}}</ref><ref>{{cite journal|last=Louie|first=KS|coauthors=Micallef, JM, Pimenta, JM, Forssen, UM|title=Prevalence of thrombocytopenia among patients with chronic hepatitis C: a systematic review.|journal=Journal of viral hepatitis|date=2011 Jan|volume=18|issue=1|pages=1–7|pmid=20796208}}</ref>
 
==Причина==
Доскорошната практика беше да не се третират остро заболелите пациенти за да се види дали вируса ще бъде спонтанно изчистен от тялото. Изследвания показват, че лечение по време на острата фаза инфекции от генотип 1 имат по-голяма вероятност от 90% за успех в половината от времето,което се изискава за лечението на хроничен [[хепатит]] C.
Вирусът на хепатит С представлява малък, покрит с липидна мембрана, едноверижен РНК вирус с отрицателна полярност.<ref name=NEJM2011/> Той е представител на рода''hepacivirus'' от семейството на ''Flaviviridae'' (Флавивириде).<ref name=ID2010>{{cite book|last=Dolin|first=[edited by] Gerald L. Mandell, John E. Bennett, Raphael|title=Mandell, Douglas, and Bennett's principles and practice of infectious diseases|year=2010|publisher=Churchill Livingstone/Elsevier|location=Philadelphia, PA|isbn=978-0443068393|pages=Chapter 154|edition=7th ed.}}</ref> Съществуват седем основни генотипа на вируса на хепатит С.<ref name=Nakano2011>{{cite journal |author=Nakano T, Lau GM, Lau GM, Sugiyama M, Mizokami M|title=An updated analysis of hepatitis C virus genotypes and subtypes based on the complete coding region |journal=Liver Int. |year=2011|month=December |pmid=22142261 |doi=10.1111/j.1478-3231.2011.02684.x }}</ref> В САЩ генотип 1 причинява 70% от случаите, генотип 2 причинява 20%, а всеки от останалите генотипове причинява 1%. <ref name=AFP2010/> Генотип 1 е също и най-често срещаният в Южна Америка и Европа.<ref name=NEJM2011/>
 
===Предаване===
=== Хроничен хепатит C ===
Хроничният хепатит С се определя когато инфекцията с HCV престои по-дълго от шест месеца. Клинично протича често без симптоми (без жълтеница) и най-често се открива случайно.
 
Основният метод на предаване на вируса в развитите страни е венозната употреба на наркотици. В развиващите се страни основните методи са кръвопреливане и небезопасни медицински процедури<ref name=Mah2010>{{cite journal|last=Maheshwari|first=A|coauthors=Thuluvath, PJ|title=Management of acute hepatitis C.|journal=Clinics in liver disease|date=2010 Feb|volume=14|issue=1|pages=169–76; x|pmid=20123448}}</ref> В 20 % от случаите причината за предаването остава неизвестна,<ref name=Pon2011>{{cite journal|last=Pondé|first=RA|coauthors=Mikhaĭlova, A|title=Hidden hazards of HCV transmission.|journal=Medical microbiology and immunology|date=2011 Feb|volume=200|issue=1|pages=7–11|pmid=20461405}}</ref> но много от тези случаи вероятно се дължат на венозна употреба на наркотици<ref name=Book2011p4/>
Хроничният хепатит С нормално се предава от един човек на друг. Фактически всеки пациент, заразен с вируса на хепатит С (HCV), има възпаление, което се показва при чернодробна [[биопсия]]. Скоростта на прогресия на [[фиброза|фиброзиране]] на [[черен дроб|черния дроб]] се изразява различно при всеки.
Скорошни изследвания показват, че 1/3 развиват чернодробна цироза за по-малко от 30 години. Още 1/3 развиват цироза до 30 години. При останалата част от пациентите прогресът е толкова бавен, че не развиват цироза до края на живота си.
 
====Венозна употреба на наркотици====
== Какво става при заразяване с хепатит С? ==
Венозната употреба на наркотици е главният рисков фактор за хепатит С в много части от света.<ref name=China2008>{{cite journal|last=Xia|first=X|coauthors=Luo, J, Bai, J, Yu, R|title=Epidemiology of HCV infection among injection drug users in China: systematic review and meta-analysis.|journal=Public health|date=2008 Oct|volume=122|issue=10|pages=990–1003|pmid=18486955|doi=10.1016/j.puhe.2008.01.014}}</ref> Проучване на 77 страни показа, че в 25 от тях процентът на хепатит C при популацията на употребяващи наркотици венозно е между 60% и 80%, в това число са САЩ<ref name=Lancet2011>{{cite journal|last=Nelson|first=PK|coauthors=Mathers, BM, Cowie, B, Hagan, H, Des Jarlais, D, Horyniak, D, Degenhardt, L|title=Global epidemiology of hepatitis B and hepatitis C in people who inject drugs: results of systematic reviews.|journal=Lancet|date=2011-08-13|volume=378|issue=9791|pages=571–83|pmid=21802134|doi=10.1016/S0140-6736(11)61097-0}}</ref> и Китай. <ref name=China2008/> В дванадесет страни процентът е по-висок от 80%.<ref name=Lancet2011/> Десет милиона души, употребяващи наркотици венозно са заразени с хепатит С. Китай (1,6 милиона), САЩ (1,5 милиона) и Русия (1,3 милиона) са с най-висока обща процентност.<ref name=Lancet2011/> Процентът на болните с хепатит C сред затворниците в САЩ е десет до двадесет пъти по-висок от процента на общото население, което тези проучвания отдават на високорисково поведение като венозна употреба на наркотици и татуиране с нестерилни материали.<ref name=Jail2010>{{cite journal|last=Imperial|first=JC|title=Chronic hepatitis C in the state prison system: insights into the problems and possible solutions.|journal=Expert review of gastroenterology & hepatology|date=2010 Jun|volume=4|issue=3|pages=355–64|pmid=20528122}}</ref><ref>{{cite journal|last=Vescio|first=MF|coauthors=Longo, B, Babudieri, S, Starnini, G, Carbonara, S, Rezza, G, Monarca, R|title=Correlates of hepatitis C virus seropositivity in prison inmates: a meta-analysis.|journal=Journal of epidemiology and community health|date=2008 Apr|volume=62|issue=4|pages=305–13|pmid=18339822}}</ref>
 
====Излагане на зараза в медицински условия====
При заразяване с вируса на хепатит С, тялото изработва антитела, с които се опитва да го унищожи. Но антителата най-често не успяват да се справят. Инфекцията остава латентна в продължение на дълги години. Всъщност повечето заразени изобщо не подозират, че носят вируса. Това е така, защото при повечето хора отсъстват всякакви симптоми в продължение средно на 13 години. Някои могат да носят вируса на хепатит С 20 и повече години без никакви оплаквания.
Кръвопреливането, кръвните продукти и трансплантацията на органи без предварително тестване за вируса на хепатит С създават значителен риск от инфекция.<ref name=AFP2010/> От 1992 г. в САЩ има официално въведено универсално изискване за тестване. Оттогава броят на случаите на инфектиране е намалял от един на 200 единици кръв<ref name=Book2011p4/><ref name=Pon2011/>, до един на 10 000 до 10 000 000 на единици кръв.<ref name=Rosen2011>{{cite book |title=Rosen's emergency medicine: concepts and clinical practice 7th edition |last=Marx |first=John |authorlink= |coauthors=|year=2010 |publisher=Mosby/Elsevier |location=Philadelphia, PA |isbn=9780323054720 |page=1154 |url= }}</ref> Този малък риск обаче се запазва, тъй като има период от около 11–70 дни между времето на заразяване на потенциалния донор на кръв с хепатит С и времето, когато може да се получи положителен резултат от изследването на кръвта му.<ref name=Pon2011/> В някои страни все още не се прави такова тестване за хепатит С, тъй като това налага допълнителни разходи.<ref name=World2007/>
 
Човек, получил нараняване от убождане с игла, която е използвана при друго лице, заразено с вируса на хепатит С, има около 1,8% шанс също да се зарази.<ref name=AFP2010/> Рискът е по-голям, ако използваната игла е куха, а прободната рана е дълбока.<ref name=World2007/> Съществува риск от заразяване и при контакт на лигавица с кръв. Този риск обаче е малък и не съществува риск при контакт на заразена кръв със здрава ненаранена кожа.<ref name=World2007/>
Вирусът атакува различните хора по различен начин. Някои изобщо не се разболяват, други заболяват тежко. Общо взето, от 100 души, заразени с хепатит С:
* 15–20 се освобождават от вируса след 2–6 месеца (механизмът е същият, както при боледуване от [[грип]]);
* 60 носят инфекцията години наред, дори цял живот, без симптоми или с леки промени в чернодробните проби; за тях не съществува опасност, но могат да заразят други хора;
* 20–25 носят инфекцията безсимптомно в продължение средно на 13 години, след което развиват по-лека или по-тежка клинична симптоматика. Половината от тези 20–25 души след преболедуването от ''„жълтеница“'' успяват да се стабилизират, а другата половина след още пет години стигат до [[чернодробна недостатъчност]] или [[рак (болест)|рак]] на черния дроб.
 
Болничното оборудване също може да послужи за пренасяне на зараза с хепатит С, като това става чрез: повторно използване на игли и спринцовки, многократно използване на лекарствени флакони, инфузионни сакове и нестерилно хирургическо оборудване.<ref name=World2007/> Занижените стандарти в медицинските и зъболекарските заведения са основната причина за разпространяването на вируса на хепатит С в Египет, страната с най-висок процент на инфектирани в света.<ref>{{cite web|url=http://www1.albawaba.com/en/news/highest-rates-hepatitis-c-virus-transmission-found-egypt |title=Highest Rates of Hepatitis C Virus Transmission Found in Egypt |publisher=Al Bawaba |date=2010-08-09 |accessdate=2010-08-27}}</ref>
== Кой може да се зарази с хепатит? ==
 
====Полово сношение====
'''Рискови групи:'''
Не е известно дали хепатит С може да се предава по полов път.<ref name=Sex2010>{{cite journal|author=Tohme RA, Holmberg SD |title=Is sexual contact a major mode of hepatitis C virus transmission? |journal=Hepatology |volume= 52|issue= 4|pages= 1497–505|year=2010|month=June|pmid=20635398 |doi=10.1002/hep.23808}}</ref> Въпреки че съществува връзка между някои високорискови сексуални дейности и хепатит С, не е ясно дали в съобщените случаи предаването на заболяването се дължи на неспомената употреба на наркотици или на самия секс.<ref name=AFP2010/> Доказателствата подкрепят отсъствието на риск при хетеросексуалните двойки, които нямат полов контакт с други хора.<ref name=Sex2010/> Сексуалните практики, които включват високи нива на травма на вътрешната обвивка на аналния канал, като например проникване през ануса или такива, които се извършват при вече съществуваща друга инфекция, която се пренася по полов път, включително вируса на хепатит С или генитална улцерация, представляват риск.<ref name=Sex2010/> Правителството на САЩ препоръчва единствено употребата на презерватив за предпазване от предаване на хепатит С при хора с множество партньори.<ref>{{cite web|title=Hepatitis C Group Education Class|url=http://www.hepatitis.va.gov/products/HCV-education-class-script.asp|work=United States Department of Veteran Affairs}}</ref>
Хора, на които е преливана кръв преди въвеждането на масово тестване на кръвните продукти (1990 за [[Съединени американски щати|САЩ]]), ползващи стоматологични услуги (особено изваждане на [[зъб]]и), използващи общи игли за инжектиране (най-често на [[Наркотик|наркотици]]), подлагали се на [[Татуировка|татуировки]] или пробиване отвори по тялото си с цел поставяне на [[Обица|обици]] и други такива, редовни посетители на салони за [[маникюр]] или [[педикюр]], здравни работници, които извършват рискови процедури (инжекции, кръвопреливания и др.) Хемофилиците са с голям риск. Болните на [[хемодиализа]] — също.
 
====Пиърсинг ====
Всички, носещи вируса на хепатит С, са заразни ''ПО КРЪВЕН И МНОГО РЯДКО ПО ПОЛОВ ПЪТ'' и трябва да вземат ''ПРЕДПАЗНИ МЕРКИ'' да не заразят останалите.
Татуирането се свързва с два до три пъти по-завишен риск от хепатит С.<ref name=Tato2010>{{cite journal|last=Jafari|first=S|coauthors=Copes, R, Baharlou, S, Etminan, M, Buxton, J|title=Tattooing and the risk of transmission of hepatitis C: a systematic review and meta-analysis.|journal=International journal of infectious diseases : IJID : official publication of the International Society for Infectious Diseases|date=2010 Nov|volume=14|issue=11|pages=e928-40|pmid=20678951|url=http://natap.org/2010/HCV/tatoohcv.pdf}}</ref> Това може да се дължи на нестерилни материали или контакт на използваните бои със заразата.<ref name=Tato2010/> Татуировките или пиърсингът, които са правени преди средата на 1980-те години или са правени непрофесионално, са под особено съмнение, тъй като стерилността в такива условия може да и била оскъдна. Рискът очевидно е по-голям при татуировки с по-големи размери.<ref name=Tato2010/> Почти половината от затворниците използват едни и същи нестерилизирани материали за татуиране.<ref name=Tato2010/> Татуировките, които се правят в лицензирани студиа рядко се свързват пряко с вируса на хепатит С.<ref>{{cite web|title=Hepatitis C|url=http://www.cdc.gov/hepatitis/HCV/PDFs/HepCGeneralFactSheet.pdf|work=Center for Disease Control and Prevention|accessdate=2 January 2012}}</ref>
 
====Контакт с кръв====
Хепатит С ''НЕ'' се предава:
Предмети за лична употреба, като например бръсначи, четки за зъби и инструменти за маникюр или педикюр може да влязат в контакт с кръв. Използването на такива предмети като общи от различни хора крие риск от излагане на зараза с вируса на хепатит С.<ref name="pmid16907842">{{cite journal |author=Lock G, Dirscherl M, Obermeier F, ''et al.'' |title=Hepatitis C —contamination of toothbrushes: myth or reality? |journal=J. Viral Hepat. |volume=13 |issue=9 |pages=571–3 |year=2006 |month=September |pmid=16907842|doi=10.1111/j.1365-2893.2006.00735.x |url=}}</ref><ref name=CDC12/> Трябва да се внимава с порязвания, ранички или други източници на кървене.<ref name=CDC12/> Вирусът на хепатит С не се разпространява чрез обикновен контакт като прегръдка, целувка или използване на общи прибори за хранене или готвене.<ref name=CDC12>{{cite web |url= http://www.cdc.gov/hepatitis/HCV/HCVfaq.htm#section2|title=Hepatitis C |work=FAQ – CDC Viral Hepatitis |accessdate=2 Jan 2012}}</ref>
: по въздуха, с кихане или кашляне, при ръкостискане, при прегръдки и [[Целувка|целувки]] (освен много продължителни, страстни целувки с наличие на раничка в устната кухина), използване на обща [[тоалетна]], консумиране на храна, приготвена от хепатит С носител, плуване в общ басейн.
 
====Предаване от майка на дете====
Хепатит С ''МОЖЕ'' да се предаде:
Предаването на хепатит C от майка, която е носител на инфекцията на детето й става при по-малко от 10% от случаите на бременност.<ref name=Preg10>{{cite journal|last=Lam|first=NC|coauthors=Gotsch, PB, Langan, RC|title=Caring for pregnant women and newborns with hepatitis B or C.|journal=American family physician|date=2010-11-15|volume=82|issue=10|pages=1225–9|pmid=21121533}}</ref> Няма известни мерки, които могат да предотвратят този риск.<ref name=Preg10/> Transmission can occur during pregnancy and at delivery.<ref name=Pon2011/> По-продължителният процес на раждане се свързва с по-голям риск от предаване на инфекцията.<ref name=World2007/> Не съществуват доказателства, че кърменето помага за разпространяването на вируса на хепатит С. Майките, които са носителки на инфекцията обаче, трябва да избягват да кърмят, ако зърната на гърдите им са напукани или кървят<ref>{{cite journal |author=Mast EE |title=Mother-to-infant hepatitis C virus transmission and breastfeeding |journal=Advances in Experimental Medicine and Biology|volume=554 |pages=211–6|year=2004|pmid=15384578}}</ref> или ако имат по-високо вирусно натоварване.<ref name=Pon2011/>
: при използване на общи прибори, по които е попаднала заразена кръв, като напр.: [[Самобръсначка|самобръсначки]], [[Нокторезачка|нокторезачки]], [[ножици]], игли за татуиране и пробиване на уши и др. под. Рискът при контакт с такива вещи е реален, но до заразяване се стига само в случай, че вирусът попадне върху наранена [[кожа]] или [[лигавица]]
 
==Диагностициране==
=== Каква е опасността от кръвопреливане? ===
[[Image:Hepatitis C serology.png|thumb|250px|Серологичен профил на инфекция с хепатит С]]
Диагностичните изследвания за хепатит С включват: HCV антитяло, ELISA, Western blot (Западен имуноблот), и количествен HCV RNA(рибонуклеинова киселина - РНК) тест.<ref name=AFP2010/> полимеразна верижна реакция (PCR) могат да открият РНК на вируса на хепатит С една до две седмици след инфекцията, докато за образуването и идентифицирането на антителата може да е нужно значително по-дълго време.<ref name=Tah2009/>
 
Хроничният хепатит С е инфекция с вируса на хепатит C, която продължава повече от шест месеца, въз основа на присъствието на РНК на вируса.<ref name=Book2011>{{cite book|title=Chronic Hepatitis C Virus Advances in Treatment, Promise for the Future.|year=2011|publisher=Springer Verlag|isbn=9781461411918|pages=103–104|url=http://books.google.ca/books?id=6G7mff5DnBQC&pg=PA104}}</ref> Тъй като хроничните инфекции типично не се проявяват със симптоми в продължение на десетилетия,<ref name=Book2011/> медицинските специалисти обикновено ги откриват посредством изследвания на чернодробните функции или по време на рутинно тестване на хора от високорискови групи. Изследването не показва разлика между остра и хронична инфекция.<ref name=World2007/>
След въвеждането на масово тестване на всички кръвни продукти ([[май]] 1990 за САЩ), рискът от заразяване при кръвопреливане се изчислява на 0,12 %, т.е. 1 от 3&nbsp;300 банки.
 
=== Предава ли се по полов път? ===
 
===Кръвни изследвания===
Рискът от предаване на хепатит по полов път не е добре проучен, но се счита, че е минимален. Постоянните партньори може и да не променят навиците си на общуване. При честа смяна на партньори, обаче, се препоръчва употребата на [[презерватив]].
Изследването за хепатит С по принцип започва с кръвни изследвания, за да се открие присъствието на антитела на вируса на хепатит С, като се използва ензимен имунотест.<ref name=AFP2010/> Ако това изследване даде положителен резултат, се прави второ изследване, за да се потвърди имунотестът и да се установи тежестта на състоянието.<ref name=AFP2010/> Имуноблот тест с рекомбинантни антигени потвърждава имунотеста, а тестът за РНК на вируса на хепатит С (HCV RNA тест) в полимеразна верижна реакция определя тежестта на състоянието. <ref name=AFP2010/> Ако не се открие РНК на вируса, а резултатът от имуноблот теста е положителен, изследваният е прекарал инфекция, но инфекцията е преминала с лечение или от само себе си. Ако имуноблотът даде отрицателен резултат, имунотестът е грешен.<ref name=AFP2010/> Отнема шест до осем седмици след инфектиране с вируса, за да може имунотестът да даде положителен резултат.<ref name=ID2010/>
 
Чернодробните ензими са променлив показател през първата част от инфекцията.<ref name=Book2011/> Обикновено нивата им започват да се покачват седем седмици след заразяване с инфекцията.<ref name=ID2010/> Чернодробните ензими не са надежден индикатор за тежестта на състоянието.<ref name=ID2010/>
=== Хемодиализа и хепатит ===
 
===Биопсия===
Вирусната инфекция с хепатит С е обичайна за хемодиализните центрове (съгласно доклад на д-р Брайън Перейра (Brian J. G. PEREIRA) от университета Тъфтс (Tufts University), [[януари]] [[1996]], ''„Family Practice News“''). Перейра се позовава на осем отделни изследвания, показващи 16 % заразени от близо 2&nbsp;500 пациенти на хемодиализа, на които нито веднъж не е преливана кръв — процент, далеч надвишаващ средния за населението в страната.
Чернодробната биопсия може да определи степента на увреждане на черния дроб, но при тази процедура съществуват известни рискове.<ref name=NEJM2011/> Обичайните промени, които могат да се установят при биопсия са лимфоцити в чернодробната тъкан, лимфоидни фоликули в порталната триада и промени в жлъчните канали.<ref name=NEJM2011/> Съществува голям брой изследвания, които може да се направят, за да се определи степента на увреждане и да се намали необходимостта от биопсия.<ref name=NEJM2011/>
 
===Профилактично тестване===
Хепатит С се среща и при болни с нормални стойности на чернодробните ензими. Изследване, проведено в [[Сан Диего]] през [[2000]] г. върху 51 хемодиализно-болни, показва, че от 42 с нормално ALT, 10 (24 %) са положителни на тест за хепатит С, а от останалите 9, които са с повишени стойности на чернодробните [[ензим]]и, петима (56 %) са положителни.
Едва 5–50% от инфектираните в САЩ и Канада знаят за състоянието си.<ref name=Tato2010/> Тестването е препоръчително за хората от високорискови групи, които включват хора с татуировки.<ref name=Tato2010/> Профилактичното тестване се препоръчва също и при хора с повишени нива на чернодробните ензими, тъй като това често е единственият признак на хроничен хепатит.<ref>{{cite journal|last=Senadhi|first=V|title=A paradigm shift in the outpatient approach to liver function tests.|journal=Southern medical journal|date=2011 Jul|volume=104|issue=7|pages=521–5|pmid=21886053}}</ref> Рутинното профилактично тестване не е препоръчвано в САЩ.<ref name=AFP2010>{{cite journal|last=Wilkins|first=T|coauthors=Malcolm, JK, Raina, D, Schade, RR|title=Hepatitis C: diagnosis and treatment.|journal=American family physician|date=2010-06-01|volume=81|issue=11|pages=1351–7|pmid=20521755|url=http://www.aafp.org/afp/2010/0601/p1351.html }}</ref>
 
==Профилактика==
Изследванията на хемодиализни за хепатит трябва да се провеждат най-малко на всеки три месеца, а в центровете с разпространение на хепатит над средния процент за страната — и по-често. Препоръчва се установените вирусоносители да се обслужват в отделна зала, задължително с предпазни средства: еднократна [[престилка]], която се изгаря след употреба, [[Ръкавица|ръкавици]] от [[латекс]], предпазен [[щит]] за лицето или предпазни [[очила]], еднократни калцуни върху обувките, а [[дезинфекция]]та на помещението да се извършва с антивирусни [[дезинфектант]]и.
До 2011 г. не съществува никаква ваксина за хепатит С. Ваксини понастоящем са в процес на разработване и някои от тях показват обещаващи резултати.<ref>{{cite journal|last=Halliday|first=J|coauthors=Klenerman, P, Barnes, E|title=Vaccination for hepatitis C virus: closing in on an evasive target.|journal=Expert review of vaccines|date=2011 May|volume=10|issue=5|pages=659–72|pmid=21604986|doi=10.1586/erv.11.55}}</ref> Комбинация от стратегии за профилактика като например програми за смяна на иглите и лечение за злоупотреба с наркотици, намалява риска от хепатит С при употребяващите венозно наркотици с около 75 %.<ref>{{cite journal|last=Hagan|first=H|coauthors=Pouget, ER, Des Jarlais, DC|title=A systematic review and meta-analysis of interventions to prevent hepatitis C virus infection in people who inject drugs.|journal=The Journal of infectious diseases|date=2011-07-01|volume=204|issue=1|pages=74–83|pmid=21628661}}</ref> Тестването на кръводарителите е от важно национално значение, както и спазването на универсалните предпазни мерки в здравните заведения.<ref name=ID2010/> В страните, в които има недостиг на запаси от стерилни спринцовки, медицинските специалисти трябва да прилагат лекарствата перорално, вместо чрез инжектиране.<ref name=World2007/>
 
==Лечение==
== Външни препратки ==
Вирусът на хепатит С причинява хронична инфекция при 50–80% от инфектираните. Приблизително 40-80% от тези случаи преминават с помощта на лечение.<ref>{{cite journal|last=Torresi|first=J|coauthors=Johnson, D, Wedemeyer, H|title=Progress in the development of preventive and therapeutic vaccines for hepatitis C virus.|journal=Journal of hepatology|date=2011 Jun|volume=54|issue=6|pages=1273–85|pmid=21236312|doi=10.1016/j.jhep.2010.09.040}}</ref><ref>{{cite journal|last=Ilyas|first=JA|coauthors=Vierling, JM|title=An overview of emerging therapies for the treatment of chronic hepatitis C.|journal=Clinics in liver disease|date=2011 Aug|volume=15|issue=3|pages=515–36|pmid=21867934}}</ref> In rare cases, infection can clear without treatment.<ref name=Book2011p4/> Хората с хроничен хепатит C трябва да избягват алкохол и лекарства, които са токсични за черния дроб<ref name=AFP2010/> и трябва да си направят ваксинация за хепатит А и хепатит В.<ref name=AFP2010/> На хората с цироза трябва да се направят изследвания с ултразвук, за да се провери за рак на черния дроб.<ref name=AFP2010/>
*[http://hepatitis-bg.com/forum/index.php Българският форум за борба с хепатита] - Форум на болните и преболедувалите хепатит В и хепатит С.
== Вижте също ==
*[http://www.Amecav.it/ Amecav onlus Associazione Malattie Epatiche e Cardiovascolari Onlus]
 
===Лекарства===
*[[Хепатит]]
Хората с доказани чернодробни аномалии поради инфекция с вируса на хепатит С трябва да потърсят лечение. <ref name=AFP2010/> Използваното понастоящем лечение представлява комбинация от пегилиран интерферон и антивирусното лекарство рибавирин, която се прилага в продължение на 24 до 48 седмици, в зависимост от типа на вируса на хепатит С.<ref name=AFP2010/> 50–60% от лекуваните получават подобрение.<ref name=AFP2010/> Комбинирането на боцепревир или телапревир с рибавирин и пегинтерферон алфа подобрява антивирусния отговор при хепатит С от генотип 1.<ref name="pmid21828346">{{cite journal | author = Foote BS, Spooner LM, Belliveau PP | title = Boceprevir: a protease inhibitor for the treatment of chronic hepatitis C | journal = Ann Pharmacother | volume = 45| issue = 9 | pages = 1085–93 | year = 2011 | month = September | pmid = 21828346 | doi = 10.1345/aph.1P744 }}</ref><ref name="pmid21558488">{{cite journal | author = Smith LS, Nelson M, Naik S, Woten J | title = Telaprevir: an NS3/4A protease inhibitor for the treatment of chronic hepatitis C |journal = Ann Pharmacother | volume = 45 | issue = 5 | pages = 639–48 | year = 2011 | month = May | pmid = 21558488 | doi = 10.1345/aph.1P430}}</ref><ref name="pmid21898493">{{cite journal | author = Ghany MG, Nelson DR, Strader DB, Thomas DL, Seeff LB | title = An update on treatment of genotype 1 chronic hepatitis C virus infection: 2011 practice guideline by the American Association for the Study of Liver Diseases | journal = Hepatology | volume = 54 | issue = 4 | pages = 1433–44 | year = 2011 | month = October | pmid = 21898493 | pmc = 3229841 | doi = 10.1002/hep.24641}}</ref> Лечението се свързва с чести странични ефекти: половината от лекуваните получават грипоподобни симптоми, а една трета от лекуваните развиват емоционални проблеми.<ref name=AFP2010/> Ефикасността на лечението е много по-голяма, когато то се прилага през първите шест месеца, отколкото ако се прилага след като хепатит С вече е станал хроничен.<ref name=Tah2009/> Ако даден човек развие нова инфекция и тя не отзвучи след осем до дванадесет седмици, препоръчва се 24-седмично лечение с пегилиран интерферон.<ref name=Tah2009/> За хората, които имат таласемия (нарушение на кръвта), рибавирин се явява по-полезен, но той увеличава необходимостта от трансфузии.<ref>{{cite journal |author=Alavian SM, Tabatabaei SV |title=Treatment of chronic hepatitis C in polytransfused thalassaemic patients: a meta-analysis |journal=J. Viral Hepat.|volume=17 |issue=4 |pages=236–44 |year=2010 |month=April |pmid=19638104|doi=10.1111/j.1365-2893.2009.01170.x }}</ref>
*[[Хепатит B]]
<!--===Алтернативна медицина=== -->
*[[Хепасист]]
Поддръжниците на алтернативната медицина твърдо застъпват ползата от няколко алтернативни терапии за лечение на хепатит С, в това число бял трън, женшен и колоидно сребро.<ref name=NCCAM>[http://nccam.nih.gov/health/providers/digest/hepatitisC-science.htm?nav=cd Hepatitis C and CAM: What the Science Says]. ''[[NCCAM]]'' March 2011. (Retrieved 07 March 2011)</ref> Нито една от алтернативните терапии обаче не е показала резултати на подобряване при хепатит С и не съществуват доказателства, че алтернативните терапии оказват някакъв ефект върху вируса изобщо.<ref name=NCCAM/><ref>{{cite journal|last=Liu|first=J|coauthors=Manheimer, E, Tsutani, K, Gluud, C|title=Medicinal herbs for hepatitis C virus infection: a Cochrane hepatobiliary systematic review of randomized trials.|journal=The American journal of gastroenterology|date=2003 Mar|volume=98|issue=3|pages=538–44|pmid=12650784}}</ref><ref>{{cite journal|last=Rambaldi|first=A|coauthors=Jacobs, BP, Gluud, C|title=Milk thistle for alcoholic and/or hepatitis B or C virus liver diseases.|journal=Cochrane database of systematic reviews (Online)|date=2007-10-17|issue=4|pages=CD003620|pmid=17943794}}</ref>
 
==Прогноза==
Отговорът на лечението варира в зависимост от вирусния генотип. Продължителен отговор на лечение има при около 40-50% от хората с вирус на хепатит С от генотип 1 при 48 седмици на лечение.<ref name=NEJM2011/> Продължителен отговор на лечение е получен при 70-80% от хората с вирус на хепатит С от генотип 2 и 3 при 24 седмици на лечение.<ref name=NEJM2011/> Продължителен отговор на лечение има при 65% от хората с вирус на хепатит С от генотип 4 и 3 при 48 седмици на лечение. Доказателството за лечение при генотип 6 не е достатъчно, а където съществува, то е за 48 седмици на лечение при същите дози, както и при генотип 1.<ref>{{cite journal |author=Fung J, Lai CL, Hung I, ''et al.'' |title=Chronic hepatitis C virus genotype 6 infection: response to pegylated interferon and ribavirin |journal=The Journal of Infectious Diseases |volume=198 |issue=6|pages=808–12 |year=2008 |month=September |pmid=18657036 |doi=10.1086/591252}}</ref>
 
==Епидемиология==
[[Image:HCV prevalence 1999.png|thumb|Разпространеност на хепатит С по света през 1999 г.]]
[[Image:Hepatitis C world map - DALY - WHO2004.svg|thumb|[[Очаквана продължителност на живота, адаптирана към състояние на недееспособност]] за хепатит С през 2004 г. на 100 000 души от население
{{Multicol}}
{{legend|#b3b3b3|няма данни}}
{{legend|#ffff65|<10}}
{{legend|#fff200|10-15}}
{{legend|#ffdc00|15-20}}
{{legend|#ffc600|20-25}}
{{legend|#ffb000|25-30}}
{{legend|#ff9a00|30-35}}
{{Multicol-break}}
{{legend|#ff8400|35-40}}
{{legend|#ff6e00|40-45}}
{{legend|#ff5800|45-50}}
{{legend|#ff4200|50-75}}
{{legend|#ff2c00|75–100}}
{{legend|#cb0000|>100}}
{{Multicol-end}}]]
 
Между 130 и 170 милиона души или ~3% от населението на света живеят с хроничен хепатит C.<ref name=WHO2011/> Между 3–4 души на година биват инфектирани, а повече от 350 000 души годишно умират от заболявания, свързани с хепатит C.<ref name=WHO2011/> Бройките са се увеличили значително през 20-ти век, поради комбинация от венозна употреба на наркотици и венозно прилагани лекарства или нестерилизирано медицинско оборудване.<ref name="World2007"/>
 
В САЩ около 2% от населението има хепатит C,<ref name=AFP2010/> с по 35 000 до 185 000 нови случая на година. В западните щати тези цифри са се понижили от 1990-те години насам, поради подобрения в тестването на кръвта преди трансфузия.<ref name=Tah2009/> Годишно смъртните случаи от вирус на хепатит С в САЩ варират между 8 000 и 10 000. Очаква се, че този процент на смъртност ще се увеличи, тъй като хората, инфектирани чрез трансфузия преди тестването за вируса на хепатит С се разболяват и умират.<ref>{{cite book|last=Colacino|first=ed. by J. M.|title=Hepatitis prevention and treatment|year=2004|publisher=Birkhäuser|location=Basel|isbn=9783764359560|pages=32|url=http://books.google.ca/books?id=KwSWN_QtVLUC&pg=PA32|coauthors=Heinz, B. A.}}</ref>
 
Процентът на инфектираните е по-висок в някои страни в Африка и Азия.<ref>{{cite book|last=al.]|first=edited by Gary W. Brunette ... [et|title=CDC health information for international travel : the Yellow Book 2012|publisher=Oxford University|location=New York|isbn=9780199769018|pages=231|url=http://books.google.ca/books?id=597F4ZVu7eQC&pg=PT231}}</ref> Страните с много висок процент на инфектираните включват Египет (22%), Пакистан (4,8%) и Китай (3,2%).<ref name=WHO2011>{{cite web | title=WHO Hepatitis C factsheet|url=http://www.who.int/mediacentre/factsheets/fs164/en/index.html | year=2011 |accessdate=2011-07-13}}</ref> Високият процент в Египет се свързва с прекратена вече кампания за масово лечение за шистозомиаза с използване на неправилно стерилизирани стъклени спринцовки.<ref name=World2007/>
 
==История==
В средата на 1970-те години Харви Дж. Алтер, началник на отделение инфекциозни заболявания в отдела за трансфузионна медицина към Националния здравен институт и неговият изследователски екип доказват, че повечето случаи на хепатит след кръвопреливане не се дължат на вирусите на хепатит А или В. Въпреки това откритие международните усилия в сферата на изследванията за идентифициране на вируса продължават да бъдат безуспешни през следващите десет години. През 1987 г. Майкъл Хютън, Куи-Лим Чо и Джордж Куо от Chiron Corporation, в сътрудничество с д-р Д. У. Брадли от Центъра за контрол и профилактика на заболяванията, използват нов подход за идентифициране на неизвестен организъм чрез молекулярен клонинг и разработват нов диагностичен тест.<ref name = Boyer>{{cite book | isbn = 9780792387602 | last = Boyer | first = JL | title = Liver cirrhosis and its development: proceedings of the Falk Symposium 115 | pages = [http://books.google.ca/books?id=n5P696E7T0wC&pg=PA344#v=onepage&q&f=false 344] | publisher =[[Springer Science+Business Media|Springer]] | year = 2001 }}</ref> През 1988 г. Алтер идентифицира вируса, като потвърждава наличието му в панел от проби с хепатит, който не е нито А, нито В. През април 1989 г. новината за откриването на вируса на хепатит С е публикувана в две статии на списание ''Science'' ("Наука").<ref name="choo">{{cite journal|author=Choo QL, Kuo G, Weiner AJ, Overby LR, Bradley DW, Houghton M |title=Isolation of a cDNA clone derived from a blood-borne non-A, non-B viral hepatitis genome |journal=Science |volume=244 |issue=4902 |pages=359–62 |year=1989 |month=April |pmid=2523562 |doi=10.1126/science.2523562}}</ref><ref name="kuo">{{cite journal |author=Kuo G, Choo QL, Alter HJ, ''et al.'' |title=An assay for circulating antibodies to a major etiologic virus of human non-A, non-B hepatitis |journal=Science |volume=244 |issue=4902 |pages=362–4 |year=1989 |month=April |pmid=2496467 |doi=10.1126/science.2496467}}</ref> Това откритие доведе до значително усъвършенстване на диагностиката и подобрение на антивирусното лечение.<ref name = Boyer/> През 2000 г. на д-р Алтер и д-р Хютън е присъдена Награда Ласкер за клинични медицински изследвания за
"пионерски труд в откриването на вируса причиняващ хепатит С и разработването на методи за тестване, които са намалили риска от хепатит С при кръвопреливане в САЩ от 30% през 1970 г. до почти нула през 2000 г."<ref>[http://web.archive.org/web/20080225184627/http://www.laskerfoundation.org/awards/library/2000clinical.shtml2000 Winners Albert Lasker Award for Clinical Medical Research], The Lasker Foundation. Retrieved 20 February 2008.</ref>
 
Компанията Chiron е регистрирала няколко патента върху вируса и неговата диагностика.<ref name="houghton">Houghton, M., Q.-L. Choo, and G. Kuo. ''NANBV Diagnostics and Vaccines.'' European Patent No. EP-0-3 18-216-A1. European Patent Office (filed 18 November 1988, published 31 May 1989).</ref> През 1990 г. е отхвърлено заявление за конкурентен патент на Центъра за контрол на заболяванията, след като компанията Chiron заплати $1,9 милиона на Центъра за контрол на заболяванията и $337 500 на Брадли. През 1994 Брадли завежда съдебен процес срещу компанията Chiron, за да се анулира патентът, той самият да бъде включен като съавтор и да получи процентни обезщетения и възнаграждения от приходите. Брадли прекратява процеса през 1998 г. след като загубва пред апелационния съд.<ref>{{cite web|last=Wilken|first=Judge|title=United States Court of Appeals for the Federal Circuit|url=http://www.ll.georgetown.edu/federal/judicial/fed/opinions/96opinions/96-1536.html|work=United States Court of Appeals for the Federal Circuit|accessdate=11 January 2012}}</ref>
 
==Общество и култура==
Световното сдружение за борба с хепатита постанови Световен ден за борба с хепатита, който се отбелязва всяка година на 28 юли.<ref>{{cite journal|last=Eurosurveillance editorial|first=team|title=World Hepatitis Day 2011.|journal=Euro surveillance : bulletin europeen sur les maladies transmissibles = European communicable disease bulletin|date=2011-07-28|volume=16|issue=30|pmid=21813077}}</ref> Финансовите разходи свързани с хепатит С са значителни както за отделните хора, така и за обществеността. Изчислено е, че през 2003 г. в САЩ целоживотният разход свързан с хепатит С е възлизал средно на 33 407 щатски долара,<ref name=Cost2006>{{cite journal|last=Wong|first=JB|title=Hepatitis C: cost of illness and considerations for the economic evaluation of antiviral therapies.|journal=PharmacoEconomics|year=2006|volume=24|issue=7|pages=661–72|pmid=16802842}}</ref> като към 2011 г. цената за трансплантация на черен дроб е приблизително 200 000 щатски долара.<ref name=Cost2011/> През 2003 г. в Канада цената за курс на антивирусно лечение е била 30 000 канадски долара,<ref>{{cite web|title=Hepatitis C Prevention, Support and Research ProgramHealth Canada|url=http://www.phac-aspc.gc.ca/hepc/pubs/psrpmideval-ppsrevalinter/i_problem-eng.php|work=Public Health Agency of Canada|accessdate=10 January 2012|month=Nov|year=2003}}</ref> а през 1998 г. в САЩ цените са били между 9 200 и 17 600 щатски долара.<ref name=Cost2006/> В много райони на света хората не могат да си позволят лечение с антивирусни средства, тъй като нямат здравно осигуряване или осигуряването им не покрива антивирусните средства.<ref>{{cite book|last=Zuckerman|first=edited by Howard Thomas, Stanley Lemon, Arie|title=Viral Hepatitis.|year=2008|publisher=John Wiley & Sons|location=Oxford|isbn=9781405143882|pages=532|url=http://books.google.ca/books?id=nT2dauLXoYAC&pg=PA532|edition=3rd ed.}}</ref>
 
==Научни изследвания==
До 2011 г. около сто лекарства за хепатит С са в процес на разработване.<ref name=Cost2011>{{cite journal|last=El Khoury|first=A. C.|coauthors=Klimack, W. K., Wallace, C., Razavi, H.|title=Economic burden of hepatitis C-associated diseases in the United States|journal=Journal of Viral Hepatitis|date=1 December 2011|doi=10.1111/j.1365-2893.2011.01563.x}}</ref> Тези лекарства включват ваксини за хепатит, имуномодулатори и инхибитори на циклофилин .<ref>{{cite journal|last=Ahn|first=J|coauthors=Flamm, SL|title=Hepatitis C therapy: other players in the game|journal=Clinics in liver disease|date=2011 Aug|volume=15|issue=3|pages=641–56|pmid=21867942|doi=10.1016/j.cld.2011.05.008}}</ref> До разработването на тези потенциално нови лечения се стигна благодарение на по-добрите познания за вируса на хепатит С.<ref>{{cite journal|last=Vermehren|first=J|coauthors=Sarrazin, C|title=New HCV therapies on the horizon.|journal=Clinical microbiology and infection : the official publication of the European Society of Clinical Microbiology and Infectious Diseases|date=2011 Feb|volume=17|issue=2|pages=122–34|pmid=21087349}}</ref>
 
==Източници==
{{Reflist|colwidth=30em}}
 
[[Категория:Вирусни инфекции]]
67

редакции