Фердинанд фон Рихтхофен: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
категория |
мРедакция без резюме |
||
Ред 19:
През 1860-1862, заедно с пруското посолство посещава [[Филипините]], [[Ява]], [[Тайван]], [[Сулавеси]], [[Тайланд]], [[Бирма]] и [[Япония]]. След това от 1862 до 1867 провежда експедиция в [[САЩ]] в планината [[Сиера Невада]].
През 1868 Рихтхофен отново се връща в [[Източна Азия]] и до 1872 се занимава с изследването на [[Китай]]. Изходен пункт на пътуването му е [[Шанхай]], откъдето провежда седем пътешествия като обикаля 13 от 18 провинции на [[Китай]]. Най-важните се явяват третото (1869) - през [[Шандун]] и [[Манчжурия|Южна Мачжурия]], петото (1870) - през [[Китай|Централен Китай]] от [[Гуанджоу|Кантон]] до [[Пекин]] и последното (1871-1872) - по [[Китай|Северен]] и [[Китай|Западен Китай]]. Това негово пребиваване в [[Китай]] раздвжва и съживява географията с нови идеи, разкривайки вътрешните връзки между геоложкия строеж на скалите, релефа, климата, растителния и животинския свят, гъстотата на населението, икономическата дейност на човека и неговата култура въобще. Благодарение на това всестранно изучаване на света, което е направено за пръв път в [[Китай]] от Рихтхофен, като някои негови части са проучени по-добре от която и да е европейска държава. Особено добре са проучени планинските ландшафти на [[Китай|Северен Китай]], льосовите тераси на [[Хуанхъ]], провинция [[Шандун]] и изпъстреното със заливи югоизточно крайбрежие на [[Китай]]. С всичките свои изследвания Рихтхофен полага началото на нова наука – геоморфология.
След завръщането си в Европа през 1873 е избран за президент на Берлинското географско дружество, пост който заема до смъртта си. През 1875 става редовен професор в университета в [[Бон]], от 1883 - в [[Лайпциг]], а от 1886 - в [[Берлин]], където разгръща плодотворна педагогическа дейност. Живо препоръчва на географите провъзгласената от него геоморфология да се стремят да приемат нейните методи при своите изследвания. Определя географията като наука за компонентите на земната повърхност и тяхното взаимодействие. В работите си по антропология се изявява като представител на вулгарния географски материализъм.
| |||