Културна революция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 46:
== Етапи ==
=== Първи етап ===
За първи етап може да се счита периода от май 1966 година до април 1969 г. Самият [[Мао Дзъдун]] счита, че Културната революция започва с публикуването на статията на [[Яо Уенюан]] от 10 ноември 1965 г.<ref>{{икона ru}} [http://library.maoism.ru/albanian_military.htm Мао Дзъдун. Беседа с албанска военна делегация (1 май 1967 г.)]</ref> На [[8 август]] [[1966]] г. 11-ят пленум на ЦК на КПК приема „Постановление за велика пролетарска културна революция“<ref>MacFarquhar and Schoenhals 2006. pp. 39–40</ref>:
{| class="wikitable"
|-
Ред 52:
{{Цитат|Въпреки, че буржоазията е повалена, тя, въпреки всичко, се опитва с помощта на експлоататорската стара идеология, старата култура, старите нрави и старите обичаи да разложи масите, да завоюва сърцата на хората, усилено се стреми към своята цел — осъществяване на реставрация. В противовес на буржоазията, пролетариатът е длъжен да отговаря на всеки неин призив в областта на идеологията със съкрушителен удар и с помощта на пролетарската нова идеология, новата култура, новите нрави и новите обичаи, да изменя духовния облик на цялото общество. Сега ние поставяме пред себе си за цел да разгромим тези органи, които вървят по капиталистическия път, да разкритикуваме реакционните буржоазни „авторитети“ в науката, да разкритикуваме идеологията на буржоазията и всички други експлоататорски класи, да променим образованието, да преобразим литературата и изкуството, да заменим всички области, несъответстващи на икономическата база на социализма, с такива, които способстват за укрепването и развитието на социалистическия строй.|Постановление на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай за велика пролетарска културна революция <ref> {{икона ru}} [http://library.maoism.ru/kpk8aug.htm|title Постановление на Централния комитет на Комунистическата партия на Китай за велика пролетарска културна революция]</ref>}}
|}
[[Файл:Huayangpalace layers 2007 09.jpg|мини|вляво|Остатъци от културната революция, думите на Бяо, възхваляващи цитатите на Мао]]
Прилагането на класовата теория на практика довежда до „[[Bellum omnium contra omnes|войната на всички срещу всички]]“. С помощта на демагогски по природа, неясни дефиниции на класовите врагове на пролетариата, дадени от Мао, всеки може да попадне под ударите - от обикновен селянин работник до висшите кръгове<ref>MacFarquhar and Schoenhals, p. 59-61</ref>. Но най-застрашени от всички са носителите на традицията: бившите [[феодализъм|феодали]], [[духовенство]], [[интелигенция|интелектуалци]] и др. Властта, поставена в ръцете на масите, се превъща в примитивно безвластие. Властта попада просто в ръцете на по-силните - младите „[[бунт]]овници“ (хунвейбините - ученици и студенти, и цзаофаните), които в крайна сметка могат да действат практически безнаказано.
 
На 1 юни 1966 г., по [[радио]]то е прочетен лозунга (наричан „данзибао“), съставен от Не Юанцзъ, професор по [[философия]] в Пекинския университет: ''„Абсолютно, радикално, изцяло премахване на господството и злонамерения заговор на ревизионистите! Премахване на чудовищата - ревизионистите от крилото на Хрушчов!“'' Милиони ученици и студенти, организирани в екипи започват да търсят „чудовища и демони“ сред преподавателския състав, университетското ръководство, а след това местните и общински власти, които се опитват да защитят преподавателите. Обявените за [[класов враг|класови врагове]] са унизявани и подигравани. Разпускането на 26 юли 1966 г. на учениците от всички училища и университети за шест месеца улеснява разгулния живот и привлича допълнително 50 милиона учащи се в червената гвардия на студентите.
 
През август 1967 г. вестниците в Пекин пишат: „Антимаоистите, това са пуснати на свобода по улиците [[плъх]]ове ... Убивайте, убивайте ги!“ Изявлението на Лин Бяо, публикувано във вестника на хунвейбините през 1967 г. практически оправдава тези убийства.Министерството на транспорта отпуска през есента на 1966 г. на хунвейбините безплатни влакове за екскурзии из страната, за да „обменят опит“. Културните и научни дейности са почти парализирани и спрени. Затворени са всички [[книжарница|книжарници]] със забрана за продажба на всички книги, с изключение на една: Цитатите на Мао. Те се издават в много варианти: един от тях е книга с корица, изработена от твърда [[пластмаса]], по която не остават следи от [[кръв]]. С тях пребиват до смърт много видни лидери на партията, когато от устните им „излиза буржоазната отрова“<ref>MacFarquhar, Roderick and Schoenhals, Michael. Mao's Last Revolution. Harvard University Press, 2006. p. 125</ref>.
 
[[Файл:Trip to Ningxia and Gansu.jpg|мини|Лицата на [[Буда]] статуите в [[манастир]]ите са разрушени]]
Хунвейбините изгарят [[декор]]ите и [[костюм]]ите на Пекинските оперни спектакли: трябва да бъдат представени само написаните от съпругата на Мао „революционни опери от съвременния начин на живот“. В продължение на десет години те са единственият жанр на сценичните изкуства, упълномощени от официалната [[цензура]]. Хунвейбините чупят или изгарят [[църква|църкви]] и [[манастир]]и и разрушават части от [[Великата китайска стена]], като иззетите от нея материали са използвани за изграждане на „много по-необходимите“ [[кочина|кочини]]<ref>Yu, Dan Smyer. "Delayed contention with the Chinese Marxist scapegoat complex: re-membering Tibetan Buddhism in the PRC." The Tibet Journal 32.1 (2007)</ref>.
 
Отрядите на Червената гвардия режат косите на жените, разкъсват твърде тесните панталони, режат високите токчета на дамски обувки, режат наполовина заострените обувки и др. Хунвейбините спират минувачите и им четат цитатите на Мао, претърсват [[къща|къщите]] в търсене на доказателства за ненадеждност, като при това правят реквизиции на парите и ценностите на домакините.
 
По време на кампанията от 10 до 20 милиона млади хора с висше образовани са насилствено откъснати от дома си и депортирани да работят в отдалечени села и планински райони. Правоприлагането и съдебната система са неактивни, така че хунвейбините и цзаофаните получават пълна свобода на действие, което довежда до хаос. Първоначално Червената гвардия работи под контрола на Мао и неговите колеги. Сред тях са много кариеристи, и много от тях са в състояние да направят бърза кариера с помощта на революционната [[демагогия]] и [[терор]].
 
Хунвейбините са деца от семейства в неблагополучно положение. Слабо образовани и от ранно детство свикнали на жестокост, те са чудесен инструмент в ръцете на Мао. Но в същото време например, 45% от бунтовниците в град Кантон са деца на интелигенцията. Скоро обче сред тях започва разединение на базата на произхода. Те са разделени на „червена“ и „черна“ - първите идват от семейства на интелектуалци и партийни работници, а последните - на бедните и децата на работниците. Между двете групировки започва безпощадна борба. Те интерпретират цитатите на Мао по различен начин.
 
Есента на 1967 г., Мао използва армията срещу Червената гвардия, която сега отхвърля като некомпетентна и политически незряла. Хунвейбините понякога оказват съпротива на армията. През септември 1967 г. организацията на хунвейбините се саморазпуска. Петте лидери на хунвейбините скоро са изпратени да работят на [[свинеферма]] в дълбоката провинция. На 27 април 1968 г. няколко лидери на бунтовниците в [[Шанхай]] са осъдени на [[смърт]] и публично екзекутирани. През есента на 1967 г. един милион млади хора са изпратени на заточение в отдалечените райони, много от тях остават там в продължение на повече от десет години.
 
=== Втори етап ===