Културна революция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 75:
Известен е с т.н. „Кадрови училища от 7 май“ - първите такива училища се появяват към края на [[1968]] г. Името си получават от директива на Мао Дзъдун от 7 май [[1966]] г., в която предлага създаването на училища, в които бюрократични кадри и [[интелигенция|интелектуалци]] да извършват полезен физически труд и да провеждат идеологическо преобучение.<ref> {{икона en}} [http://chineseposters.net/themes/seven-may-cadre-schools.php Seven May Cadre Schools (1968)]</ref> За висшите чиновници са построено 106 училища в 18 провинции, в които са изпратени близо 100 хиляди чиновници, включително [[Дън Сяопин]], както и 30 хиляди членове на семействата им. За чиновниците с по-нисъг ранг има хиляди кадрови училища, в които се обучават неизвестно брой чиновници. Например, към 10 януари [[1969]] г. в провинция [[Гуандун]] са построени почти 300 училища, където са изпратени повече от сто хиляди души.
 
През този етап добива популярност кампанията „[[Нагоре към планините, надолу към селата]]“ ((上山下乡, shangshan xiaxiang) — за развиване на селските райони на Китай. Тази програма за преместване и установяване на голям брой ученици от горните класове, студенти, работници и военни от градовете в селските и крайграничните райони, за първи път е приложена в ограничен мащаб преди „Големия скок“, подновена в началото на 1960-те години и ускорена към края на десетилетието. За разлика обаче от периода 1956-1966 г., когато кампанията изпраща в провинцията близо 1,2 милиона младежи от градовете, в периода 1968-1975 г. в нея са въвлечени не по-малко от 12 милиона души, което съответства приблизително на 10% от градското население на Китай от 70-те години.<ref> {{икона en}} [http://chineseposters.net/themes/up-to-the-mountains.php Up to the mountains, down to the villages (1968)]</ref>
 
През [[1970]]-[[1971|71]] година се води сериозна борба, която води до включването в критиката на идеята за кадровите училища на самите кадри. В хода на полемиката с „крайнолевите“ ([[Лин Бяо]], привържениците му в армията, както и част от бившите [[дзаофан]]и) председателят на [[Държавен съвет на Китай|Държавния съвет на КНР]] [[Джоу Енлай]] и неговите поддръжници подчертават централните икономически приоритети, включително необходимостта от придържане към централното планиране, следване на процедурите на отчитане на разходите и въвеждане на рационалност. Привържениците на Чжоу Енлай критикуват ултралявата децентрализация и защитават държавното планиране и регулиране.