Културна революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 101:
==== Инцидентът на площад Тиенанмън ====
Джоу Енлай умира на 8 януари 1976 година. Всички видни партийни ръководители присъстват на погребението, с изключение на Мао. Причините са две - разтящото неодобрение на идеите му и влошено здраве. Но за много граждани на КНР Джоу е герой и след съобщението по [[радио]]то и [[телевизия]]та, жителите на [[Пекин]] започват да носят [[венец|венци]] и [[цвете|цветя]] на Паметника на народните герои на [[Тиенанмън|площад Тиенанмън]].
Мао Цзедун никога не изпитва особена привързаност или признателност, и смъртта на стария му съратник не го трогва. Той заповядва да не се провеждат [[траур]]ни [[митинг]]и. Това оскърбява китайците и през [[пролет]]та на 1976 года възмущението и неодобрението нараства. В края на март, в навечерието на празника Цинмин, започва стихийно движение в негова памет. Властите заповядват да се затворят гробищата с неговите останки, а партийни активисти се опитват да уговорят населението са се разотиде. Но недоволството прераства в [[демонстрация|демонстрации]] в редица градове. Особен размах получават протестите в Нанкин. Въпреки информационното заглушаване, вестта за събитията в Нанкин достига Пекин на 31 март, където вече няколко дни подред текат митинги. Обществената реакция на събитията е обявена за контрареволюционна и за една нощ площада е изчистен от всички венци и цветя, а след това е поставен кордон, който да забрани достъпа.
==== Смъртта на Мао и краят на Културната революция ====
На [[9 септември]] [[1976]] г. умира [[Мао Цзедун]]. За привържениците му, неговата смърт символизира загуба на революционните основи на комунистически Китай. Когато смъртта му е обявена в следобеда на 9 септември, в прессъобщение, озаглавено „Известие на Централния комитет на НДК и Държавният съвет към цялата партия, цялата армия и на хората от всички националности в цялата страна“, нацията е обвзета от [[скръб]] и [[траур]], с хора, плачещи по улиците и обществените институции затворени в продължение на една седмица.
Преди да умре, Мао оставя Хуа Гофенг за заместник. Счита се, че му липсват политически умения и амбиции, и на пръв поглед не представлява сериозна заплаха за Бандата на четиримата в надпреварата за властта. Въпреки това, радикалните идеи на бандата се сблъскват с влиятелни ръководители и голяма част от партийните реформатори. С подкрепата на армията на 10 октомври всички членове на Бандата на четиримата са арестувани в безкръвен [[преврат]].
== Източници ==
| |||