Валентиниан III: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 22:
 
== Управление ==
Вместо Валентиниан III държавата управляват майка му [[Гала Плацидия]] (до 437 г.) и [[магистър милитум]] [[Аеций]], който повече от 20 години с успех отразява нашествията на варварите в северните и източните части на империята. Талантлив военачалник и дипломат, той успява да обуздае германските племена в Галия и да ги принуди да служат на римските интереси. През 426/7, 429 и 436 година Аеций провежда успешни кампании срещу [[вестготи]]те, които нападат [[Арл|Арелат]] в Южна Галия, през 428 и 431/2 г. побеждава и [[франки]]те в Северозападна Галия. ВС двапомоща походана (435хунски и 436 г.)наемници той успява да победиразгроми кралството на [[бургунди]]те, усмирявав келтитедва впохода [[Арморика]]през 435 и потушава436 въстанието на [[багауди]]тег. Сключва(тези мирсъбития сдават вестготитепо-късно презисторическата 439основа г.на исредновековната разбивасага франките''[[Песен приза река СомаНибелунгите]]''). ВПрез 443439-440 г. еАеций споразумянусмирява миркелтите св [[бургундиАрморика]]те, коитопотушава получаватвъстанието земи като федерати вна [[Секванибагауди]]яте ив ставатГалия, частсключва отмир римскатас армия,вестготите ви 444разбива г.отново аланифранките сапри заселенирека поСома, различнислед частикоето напразнува Галиятриумф в Рим.
 
Северна Африка и Картаген, от [[429]] г., са нападнати и в крайна сметка овладени от [[вандали]]те, благодарение на враждата между Аеций и наместника на провинцията [[Бонифаций (генерал)|Бонифаций]], който в желанието си да отмъсти на своя съперник сам извиква варварите в провинцията. ЗагубениСамо саза Африканскитеняколко провиниигодини вандалите, житницатапреминали наот Рим.[[Андалусия]], По-къснов предприетатаИспания, съвместназавоюват експедицияповечето заедноот сримска ИзточнатаАфрика, империявключително неи постигаКартаген, успехбез срещуда вандалитесрещнат ([[439]]силна гсъпротива.) иЗагубени теса властватАфриканските тампровинии, презжитницата следващитена сто годиниРим.
 
Самият Бонифаций, който впрочем успява да се оправдае пред императрицата-регент Гала Плацидия, скоро е реабилитиран, само за да започне нова гражданска война за надмощие срещу Аеций. В битката при Равена от 432 г. Аеций търпи поражение от войските на Бонифаций, който обаче е ранен смъртоносно и скоро умира, без да успее да се възползва от победата си. Избягалият в Илирия Аеций търси подкрепата на хуните и се завръща в Италия ипрез 433 г., възвръщайки предишното си положение на Magister militum. В 437 г. принуждава Гала Плацидия е принудена да се откаже от регентската си власт, поемайкиоставяйки напълнона Аеций контрола нанад Западната империя и непълнолетниявече пълнолетния, но неспособен император.
Впоследствие е споразумян мир 442 г. и съюз с Вандалското кралство в Африка, [[Евдокия (принцеса)|Евдокия]], дъщеря на император Валентиниан III е омъжена за синът на вандалския крал през 444-5 година.
 
През 435 г. е сключено временно примирие с вандалския крал [[Гейзерик]], а по-късно предприетата съвместна експедиция заедно с Източната империя срещу вандалите, не постига успех (439-441 г.) и те властват там през следващите сто години. През 442 г. отново е споразумян мир и съюз (445 г.) с Вандалското кралство в Африка; [[Евдокия (принцеса)|Евдокия]], дъщеря на император Валентиниан III е омъжена за синът на вандалския крал.
Самият Бонифаций, който впрочем успява да се оправдае пред императрицата-регент Гала Плацидия, скоро е реабилитиран, само за да започне нова гражданска война за надмощие срещу Аеций. В битката при Равена от 432 г. Аеций търпи поражение от войските на Бонифаций, който обаче е ранен смъртоносно и скоро умира, без да успее да се възползва от победата си. Избягалият в Илирия Аеций се завръща в Италия и принуждава Гала Плацидия да се откаже от регентската си власт, поемайки напълно контрола на Западната империя и непълнолетния император.
 
В 443 г. е споразумян мир с [[бургунди]]те, които получават земи като федерати в [[Секвани]]я и стават част от римската армия, в 444 г. алани са заселени по различни части на Галия.
 
През 450 г. вождът на хуните, Атила, пренасочва експанзията си от Източната към Западната империя, след като [[Юста Грата Хонория|Хонория]], сестрата на император Валентиниан III, затворена в манастир заради прелюбодеяние, изпраща тайно послание на хунския вожд Атила с предложение за женитба. Съгласно условията Атила има правото да претендира за половината земи на Западната империя като зестра. Така личните неразбирателства и интригите за пореден път се оказват пагубни за съдбата на империята. [[Хуни]]те стават основна заплаха за Западната империя и вече безпокоят с нашествия както Италия, така и съюзните федерати в Галия и Панония. Аеций успява да създаде коалиция между Рим, вестготите, аланите, франките и др. срещу техния общ противник - хуните, поддържани от алемани, остготи, гепиди и др. През [[451]] г. в [[Битка на Каталаунските полета|битката при Каталунските полета]] римски и готски войски водени от Аеций постигат победа над хуните и техните съюзници водени от [[Атила]]. В следващата 452 година хуните с подновени сили отново навлизат в незащитената Италия, което принуждава императора да напусне резиденцията си в Равена. Аеций няма време и възможност да събере достатъчно воини, тъй като съюза с вестготите вече се е разпаднал. Нашествениците все пак биват посрещнати от папа [[Лъв I (папа)|Лъв I]], който убеждава Атила да се оттегли, според преданието, с намесата на божествена сила. Всъщност Атила най-вероятно е получил известен откуп, а и е искал да избегне разразилата се епидемия от [[малария]].