Валентиниан III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 26:
Северна Африка и Картаген, от [[429]] г., са нападнати и в крайна сметка овладени от [[вандали]]те, благодарение на враждата между Аеций и наместника на провинцията [[Бонифаций (генерал)|Бонифаций]], който в желанието си да отмъсти на своя съперник сам извиква варварите в провинцията. Само за няколко години вандалите, преминали от [[Андалусия]], в Испания, завоюват повечето от римска Африка, включително и Картаген, без да срещнат силна съпротива. Загубени са Африканските провинии, житницата на Рим.
Самият Бонифаций, който впрочем успява да се оправдае пред императрицата-регент Гала Плацидия, скоро е реабилитиран, само за да започне нова гражданска война за надмощие срещу Аеций. В битката при Равена от 432 г. Аеций търпи поражение от войските на Бонифаций, който обаче е ранен смъртоносно и скоро умира, без да успее да се възползва от победата си. Избягалият в Илирия Аеций търси подкрепата на хуните и се завръща в Италия през 433 г., възвръщайки предишното си положение на Magister militum. В 437 г. Гала Плацидия е принудена да се откаже от регентската си власт, оставяйки на Аеций контрола над Западната империя и над вече пълнолетния, но неспособен император, отдаден предимно на развлечения и религиозни занимания.
През 435 г. е сключено временно примирие с вандалския крал [[Гейзерик]], а по-късно предприетата съвместна експедиция заедно с Източната империя срещу вандалите, не постига успех (439-441 г.) и те властват там през следващите сто години. През 442 г. отново е споразумян мир и съюз (445 г.) с Вандалското кралство в Африка; [[Евдокия (принцеса)|Евдокия]], дъщеря на император Валентиниан III е омъжена за синът на вандалския крал.
| |||