Арабска азбука: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MerlIwBot (беседа | приноси)
м Робот Добавяне: pa:ਅਰਬੀ ਲਿਪੀ
мРедакция без резюме
Ред 10:
Арабската азбука произлиза от [[Набатейска азбука|набатейската]], използвана за писането на [[Набатейци|набатейския]] диалект на [[арамейски език|арамейския език]]. Най-старият запазен текст, използващ арабската азбука, е надпис от [[Джабал Рам]] в [[Йордания]] от края на 4 век, а най-старият, съдържащ точна дата (512 година) - триезичен надпис от [[Зебед]] в [[Сирия]]. Епиграфските паметници от този период, използващи арабската азбука, са изключително редки, като са известни едва 5, за които е сигурно, че са от предислямския период.
 
Тъй като арамейският има по-малко [[Фонема|фонеми]] от арабския и някои обособени арамейски букви с времето стават неразличими, в ранните текстове с 15 знака трябва да бъдат обозначавани 28 звука. По-късно са добавени точки над и под буквите, за да бъзатбъдат разграничени съответните фонеми. Най-старият запазен документ, който със сигурност използва такива точки, е и най-старият арабски [[папирус]], датиран към април 643 година. Използването на точките дълго време остава незадължително.
 
През втората половина на 7 век, преди появата на подобни форми в другите семитски абджади, в арабската азбука започват да се използват допълнителни означения за гласните звуци. Първоначално това става със система от червени точки, за която се смята, че е създадена по заповед на управителя на [[Ирак]] [[Хаджадж ибн Юсуф]]: точка отгоре съответства на ''а'', точка отдолу - на ''и'', точка в реда - на ''у'', а двойната точка е знак за [[нунация]]. Тази система създава объркване, поради възможността за смесване на точките, означаващи гласни, с тези, служещи за разграничаване на съгласни. В края на 8 век тя е заменена от съвременната система на [[Ал-Фарахиди]].
Ред 18:
== Езици, използващи арабската азбука ==
 
Заради [[Коран]]а, свещената книга на [[Ислям|ислям]]а, която е написана на тази азбука, влиянието на тази писменост се разпростира с исляма. В резултат арабската азбука се използва за записване на много други езици — дори и на езици, които принадлежат на [[езиково семейство|езикови семейства]], различни от [[семитски езици|семитското]]. Пример за не-симитски езици, изписвани с арабска азбука, са [[персийски език|персийският език]] (фарси) и [[урду]]. За да се приспособи към фонетиката на другите езици, към азбуката се добавят букви и други символи.
 
Заради разпространението си, арабският език има 8 диалекта, от които най-често срещан и най-познат на "не-арабите" е египетския.
Всеки диалект има различен начин на изписване и съответно - и на изговаряне на думите.
 
В рамките на [[Османска империя|Османската империя]] се е използвала арабската писменост. През 1928 г. [[Ататюрк]] отменя арабската писменост и въвежда [[латиница|латиницата]]та като официална писменост на [[Турция|Република Турция]].
 
{| class="wikitable"
Ред 308:
|style="line-height:180%;padding:10px;"|<font size="5">{{rtl-lang|ar|[[ي]]}}</font><br/><small>(в персийския <big>{{unicode|ى}}</big>)
|yāʾ
|''y'' / ''ī'' / ''ay''
|/j/, /iː/, /aj/,<br/>понякога /i/, /e/ или /eː/ в заемки
|}
Ред 332:
[[Категория:Абджади]]
[[Категория:Арабски език|Азбука]]
 
{{Link FA|br}}
{{Link FA|sl}}