Харем-и Хумаюн: Разлика между версии

При избор на султанска наложница за през нощта, султанът е спазвал определен ритуал, изпращайки на избраницата си подарък (най-често - шал или пръстен). След "поканата" девойката е минавала през банята, след изкъпването е била обличана в най-хубави дрехи и придружавана до вратата на спалнята на султана, където е следвало да изчака султана и в никакъв случай не бивало да си ляга преди да пристигне държавниядържавният глава. При влизане на султана в спалнята, наложницата пропълзявала до коленете му пред леглото и целувала по скъсване килима пред нозете му. На сутринта султанът изпращал богатобогати дарове или нена на наложницата в харема, ако през нощта с него тя му се е харесала и съответно се е справила добре на държавното ложе.

Султанът по протокол е могъл да има четири фаворитки за любовници - [[гюзиде]]. Ако наложницата зебременее, тя била премествана в категория щастливи - Икбал. След раждането на султанския наследник, щастливата получавала статут на съпруга на султана. Оттогава тя имала в двореца самостоятелна стая, имайки право на дневно меню от 15 ястия, както и много робини за домашна прислуга. Само една от жените на султана е получавала титлата ''султанши'' или "хасеки султан", а това била тази, чийто син може да наследи трона. Всички наложници в харема на султана, както и слугините, и другите жени там са били длъжни да целуват краищата на роклята на Султанши. Равна на султанши се е считала само майката на султана - Валидето. Султаншито, независимо от нейния произход, е могла да бъде много влиятелна в управлението на империята (най-известният пример е [[Роксолана]]).

След 9-годишна служба в харема, султанските наложници, никога не избирани от султана "за/по любов" са имали правото да напуснат харема. В такъв случай, султанът при омъжването им изплащал пребогатопребогата зестра, а освободените от харема получавали и специален документ (тапия), че са свободни хора.

Влиянието на ханъмите върху султана през 17 и 18 век добило такава размери и [[власт]], че те били използвани като дипломатически посредници пред Османския султан от посланиците на великите сили. По този начин руският посланик в Османската империя, [[Mихаил Кутузов]], пристигайки през септември 1793 годг. в Истанбул, предава на [[Михришах валиде султан]] разкошни подаръци, вследствие на които "султанасултанът обърнал голямо внимание на специалния пратеник, който бил страшно разчуствал майка му". Кутузов изказва специалните си благодарности на майката на султана за оказания му топъл прием от [[Селим III]]. Руският посланик реализира сериозен дипломатически успех и пробив, засилвайки влиянието на Русия върху Османската империя, успявайки да убеди султана да се присъедини към алианса срещу революционна Франция на [[Велик изток на Франция|Великия изток]].