Прекопана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 22:
== География ==
Селото е разположено на 30 километра южно от град [[Лерин]] (Флорина), на 1440 m в планината [[Вич]] на единия от двата пътя между селата [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и [[Българска Блаца]] (Оксия). Землището на селото обхваща повърхност от 34 km². На изток граничи с [[Невеска]], [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и [[Негован (дем Лерин)|Негован]], на запад с [[Българска Блаца]] и [[Черешница (дем Костур)|Черешница]], на север с [[Бабчор]], Порта и [[Вишени]] и на юг със [[Загоричани]], [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]] и [[Сребрено]].<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 23.</ref>
== История ==
=== В Османската империя ===
Селото се споменава в османски дефтер от 1530 под името ''Прекопана'' с 10 семейства.<ref>Harun Yeni
В
В [[1889]] година [[Стефан Веркович]] ([[Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи]]) пише за Прекопана:
Ред 36:
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Прекопана има 1100 жители [[българи]]. <ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.]</ref>
През 1901 и 1902 година в селото нелегално идват организатори на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], макар в селото да квартирува турска военна част с около 200 души аскер. Организатори и агигатори на ВМОРО, действали в Прекопана са Киряко от село Черешница, [[Кузо Попдинов]] от село Българска Блаца, [[Митре Влаха]] и Дядо Коьо от Долно Котори. Тайните срещи ставали в голямата къща на Яни Кировски. В селската комитска чета били организирани 60 души от Прекопана.<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 97.</ref>
Според сведение на ръководителите на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] в Костурско, включващо [[Васил Чекаларов]], [[Лазар Поптрайков]], [[Пандо Кляшев]], [[Манол Розов]] и [[Михаил Розов]], изпратено до всички чуждестранни консулства в [[Битоля]] на 30 август 1903 в Прекопана са изгорени всичките 150 къщи и са убити 5 души при първото му запалване на [[29 юли]], и неясен брой при второто запалване на [[14 август]].<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/vch/vch_pisma.htm Васил Чекаларов, Дневник 1901-1903 година, Ива Бурилкова, Цочо Билярски, ИК „Синева” София, 2001, стр. 293.]</ref> Според друг източник при нападението от 29 юли са изгорени 124 от 180 къщи и са убити трима души. При второто нападение са изгорени останалите 56 къщи и училището, а селската църква е осквернена, а целият ѝ инвентар унищожен. Във въстанието са участвали 60 прекопанци, от които само един е убит<ref>Илюстрация Илинден, бр.135, стр.12</ref>.▼
Когато избухва [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]], турският гарнизон се оттегля в Невеска, минавайки през Прекопана, където напълва няколко складове с храна и дрехи. Местната организация на ВМОРО конфискува складовете, а храната е разделена сред населението. На 29 юли 1903 година войска напада Прекопана и изгаря 124 къщи и убива петима възрастни жители на селото. Останалата част от населението се оттегля в Дум ливада и планината Присои. На тези места селяните останали 10 дни, а след това са се върнали в селото и са били настанени в неизгорените къщи.<ref name="Мартинова 96">Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 96.</ref>
При започналата офанзива на турския аскер в средата на август са опустошени много български села. На 14 август войските влизат в Прекопана и запалват останалите 56 къщи, като в селото остават само 8 неизгорени жилища. След това второ запалване жителите се оттеглят в планината Бел камен, където остават цели 15 дни. Въпреки това, поради липсата на храна и дрехи, есента са настанени в село Бел камен. Османците разбират, че прекопанци са в Бел камен и планират нападение на селото, но белкаменци успяват да отклонят нападението.<ref name="Мартинова 96"/>
През зимата прекопанци се прехвърлят в село [[Зелениче]] и там остават до пролетта на 1904 година, когато се завръщат в родното си село и започват изграждането на нови къщи.<ref name="Мартинова 96"/>
▲Според сведение на ръководителите на
В 1903 година в селото има 70 патриаршистки и 130 екзархийски семейства,<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=897&Itemid=369 Πρεκοπάνα]</ref> но по-късно всички жители на Прекопана минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Прекопана има 1 600 българи екзархисти и 12 [[власи]] и в селото функционира българско училище. <ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.</ref> В български ръце е и църквата „Света Богородица“
| |||