Прекопана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 34:
{{цитат|На север от [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и [[Лехово|Лахова]] и на изток от Костур... се намира село Преноста с 56 български къщи, плащащи 5200 пиастри данък. Жителите на това село са земеделци и пастири, в голяма част работещи на гурбет... В селото има две църкви с трима свещеници.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 145.</ref>}}
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Прекопана има 1100 жители [[българи]].
През 1901 и 1902 година в селото нелегално идват организатори на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], макар в селото да квартирува турска военна част с около 200 души аскер. Организатори и агигатори на ВМОРО, действали в Прекопана са Киряко от село Черешница, [[Кузо Попдинов]] от село Българска Блаца, [[Митре Влаха]] и Дядо Коьо от Долно Котори. Тайните срещи ставали в голямата къща на Яни Кировски. В селската комитска чета били организирани 60 души от Прекопана.<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 97.</ref>
Ред 48:
В 1903 година в селото има 70 патриаршистки и 130 екзархийски семейства,<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=897&Itemid=369 Πρεκοπάνα]</ref> но по-късно всички жители на Прекопана минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Прекопана има 1 600 българи екзархисти и 12 [[власи]] и в селото функционира българско училище. <ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.</ref> В български ръце е и църквата „Света Богородица“
Селото, остров сред [[гъркомани|гъркоманските]] села [[Сребрено]] (българско), [[Невеска]] (влашко) и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]] (албански), остава вярно на Екзархията чак до попадането си в Гърция след [[Балканска война|Балканската война]].
През септември 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]].<ref>Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.</ref>
|