Прекопана: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 34:
{{цитат|На север от [[Клисура (дем Костур)|Клисура]] и [[Лехово|Лахова]] и на изток от Костур... се намира село Преноста с 56 български къщи, плащащи 5200 пиастри данък. Жителите на това село са земеделци и пастири, в голяма част работещи на гурбет... В селото има две църкви с трима свещеници.<ref>Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 145.</ref>}}
 
Според статистиката на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в [[1900]] Прекопана има 1100 жители [[българи]]. <ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_38.htm Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 250.]</ref>
 
През 1901 и 1902 година в селото нелегално идват организатори на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]], макар в селото да квартирува турска военна част с около 200 души аскер. Организатори и агигатори на ВМОРО, действали в Прекопана са Киряко от село Черешница, [[Кузо Попдинов]] от село Българска Блаца, [[Митре Влаха]] и Дядо Коьо от Долно Котори. Тайните срещи ставали в голямата къща на Яни Кировски. В селската комитска чета били организирани 60 души от Прекопана.<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 97.</ref>
Ред 48:
В 1903 година в селото има 70 патриаршистки и 130 екзархийски семейства,<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=897&Itemid=369 Πρεκοπάνα]</ref> но по-късно всички жители на Прекопана минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Прекопана има 1&nbsp;600 българи екзархисти и 12 [[власи]] и в селото функционира българско училище. <ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.</ref> В български ръце е и църквата „Света Богородица“
 
Селото, остров сред [[гъркомани|гъркоманските]] села [[Сребрено]] (българско), [[Невеска]] (влашко) и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]] (албански), остава вярно на Екзархията чак до попадането си в Гърция след [[Балканска война|Балканската война]]. ВСелото 1905пострадва годинаот селотозапочналата пострадваслед отвъстанието [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/18.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.211.]</ref> За празника Богородица през 1904, гръцка въоръжена чета изпратила писмо до селото, в което искали да се подготви угощение от селяните. Дейците на ВМОРО решили писмото да го предадат на българска чета, която причакала гръцките андарти на пътя към Прекопана и ги отблъсква, убивайки двама техни членове. Един ден по-късно андартски чети нападат селото и убиват 11 души.<ref>Мартинова - Буцковска, Фана. Прекопана, НИП „Студентски збор“, Скопје, 2007, стр. 99 - 100.</ref> В 1905 година селото е нападнато два пъти, като са убити българският поп Никола и учителят Никола Кондевчев (Кондовчев) и няколко селяни, нападнати по време на едно погребение,<ref>Спомени на Георги Попхристов [http://www.promacedonia.org/gph/gph_26.html]</ref><ref>[[Димитър Жостов|Жостов, Д.]] Поп Стамат (Живота в Македония), във: Войнишка сбирка, година ХІІ, книжка VІІІ, август 1905, стр. 722.</ref> а в гората са избити Христо Мохаремов, Кирето Калин, синът му Пандо, Минче Анастасовски Горничевски, Анастас Клеков, Сидо Мурджев и Стефо Сидеровски<ref name="Il120">Илюстрация Илинден, бр.120, стр.8</ref>.
 
През септември 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]].<ref>Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.</ref>