Прекопана: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 48:
В 1903 година в селото има 70 патриаршистки и 130 екзархийски семейства,<ref>[http://georgedm.no-ip.org/index.php?option=com_content&task=view&id=897&Itemid=369 Πρεκοπάνα]</ref> но по-късно всички жители на Прекопана минават под върховенството на [[Българска екзархия|Българската екзархия]]. По данни на секретаря на екзархията [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Прекопана има 1 600 българи екзархисти и 12 [[власи]] и в селото функционира българско училище. <ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 176-177.</ref> В български ръце е и църквата „Света Богородица“
Селото, остров сред [[гъркомани|гъркоманските]] села [[Сребрено]] (българско), [[Невеска]] (влашко) и [[Бел камен (дем Лерин)|Бел камен]] и [[Лехово (дем Суровичево)|Лехово]] (албански), остава вярно на Екзархията чак до попадането си в Гърция след [[Балканска война|Балканската война]]. Селото пострадва от започналата след въстанието [[Гръцка въоръжена пропаганда в Македония|гръцки андартски нападения]].<ref>[http://www.promacedonia.org/obm2/18.html Христо Силянов. „Освободителните борби на Македония“, том II, София, 1993, стр.211.]</ref> За празника Богородица през
През септември 1910 година селото пострадва по време на [[обезоръжителна акция на младотурците|обезоръжителната акция на младотурците]].<ref>Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.</ref>
| |||