Артаксеркс I: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 3:
Артаксеркс I е син на [[Ксеркс I]] и Аместрида. Бил е управител на Бактрия. В гръцките източници е наричан с прозвището Макрохир Ἀρταξέρξης (Μακρόχειρ) ({{lang-la|''Artaxerxes Longimanus''}}, Дългоръкия), защото дясната му ръка била по-дълга от лявата.
 
Възкачва се след заговор на евнуха Аспамитър и началника на дворцовата стража Артабан, които организират убийството на баща му цар Ксеркс иза накоето е обвинен престолонаследника Дарий, по-голям брат на Артаксеркс. ЗаговорницитеДарий следе товапринуден сада убитисе посамоубие заповеди натова нововъзцарениядовежда Артаксеркс. Справя с въстанието на браттрона. сиЗаговорниците Хистасп,са сатрапекзекутирани наняколко [[Бактрия]],месеца нареждапо-късно дапо избиятзаповед всичкитена мунововъзцарения братяАртаксеркс.
 
Малко след възкачването на Артаксеркс I той се справя с въстанието на брат си Хистасп, сатрап на [[Бактрия]], нарежда да избият всичките му братя.
През неговото управление избухва голямо въстание против персийската власт в Египет, обхванало земите на запад от Делтата на Нил. Атинските наемници оказват подкрепа на въстаналите египтяни. В 469 г. пр. Хр. флотилия от 200 кораба на Делоския съюз, начело с Кимон, предприема освобождаването на Кипър, но този опит не получава подкрепа от местните жители. По-късно той изпраща 60 кораба в подкрепа на египетските въстаници.
 
==Въстание в Египет==
В отношенията с гръцките полиси войната постепенно отстъпва място на дипломатическите средства. Гръко-персийските войни приключват след сключването на т.нар. Калиев мир през 449 пр.н.е., съгласно който персите се задължават да не поддържат военна флота в Егейско море и да изтеглят войските си от крайбрежията на западна Мала Азия. Персийското правителство продължава да финансира гръцките противници на Атина.
През неговото управление избухва мащабно въстание против персийската власт в Египет, обхванало земите около Делтата на [[Нил]] около 460 пр.н.е. Въстанието е предвождано от либиеца Инар и Амиртей от Саис. Въпреки поражението и смъртта на египетския сатрап Ахемен, дядо на Артаксеркс I, Горен Египет и Мемфис остават под властта на персите. Атинските наемници оказват подкрепа на въстаналите египтяни. Персите успяват да умиротворят Египет едва към 455-54 пр.н.е., въпреки че в Либия, западно от Нил въстанието продължава.
 
Междувременно избухва въстание и на сирийския сатрап Мегабиз 450 пр.н.е..
В Библията (Книга за Естер) Артаксеркс I се свързва с историята за еврейката Естер (Хадаш/Адаса), която той избира за жена, и която измолва спасение за евреите. Друго сведение го свързва с възстановяване стените на Йерусалим [Езра 7:13-28].
 
==Отношения с гърците==
Макар че през управлението на Артаксеркс I сепаратистките тенденции в империята се засилват, държавната цялост остава сравнително непокътната. След управление от 41 години Артаксеркс и жена му Дамаспия умират в един и същи ден. Погребани са с почести за царско погребение близо до Персеполис.
В отношенията с гръцките полиси войната постепенно отстъпва място на дипломатическите средства. Персийското правителство продължава да финансира гръцките противници на Атина и търси сближение със Спарта. В 469 г. пр.н.е. флотилия от 200 кораба на Делоския съюз, начело с [[Кимон]], предприема освобождаването на Кипър от персите, но този опит не получава подкрепа от местните жители. По-късно той изпраща 60 кораба в подкрепа на египетските въстаници. С част от корабите се отправя към кипърския град Китий, но по време на обсадата му се разболява и умира. При Саламин малък атински флот се среща с голям персийски, но въпреки това постига победа над противника. Сухопътната армия също постига победа, но тези резултати осигуряват само безопасно отстъпление.
 
ВСлед отношенията с гръцките полиси войната постепенно отстъпва мястопериод на дипломатическите[[пат]]ово средства.противоборство [[Гръко-персийски войни|Гръко-персийските войни]] приключват следсъс сключването на т.нар. "Калиев мир" през 449 пр.н.е., съгласно който персите се задължават да не поддържат военна флота в Егейско море и да изтеглят войските си от крайбрежията на западна Мала Азия. ПерсийскотоАтиняните правителствоот продължавасвоя страна трябвало да финансираоттеглят гръцкитеподкрепата противнициси на АтинаКипър, йонийските градове и египетските въстанници.
 
==Други==
В [[Библията]] (Книга за Естер) Артаксеркс I се свързва с историята за еврейката Естер (Хадаш/Адаса), която той избира за жена, и която измолва спасение за евреите. Друго сведение го свързва с възстановяване стените на [[Йерусалим]] [Езра 7:13-28].
 
Макар че през управлението на Артаксеркс I сепаратистките тенденции в империята се засилват, държавната цялост остава сравнително непокътната. Плутарх възхвалява Артаксеркс I като способен монарх и силен воин, но също подвластен на интригите в харема. След управление от 41 години Артаксеркс и жена му Дамаспия умират в един и същи ден. Погребани са с почести за царско погребение близо до [[Персеполис]].
 
==Вижте също==
* [[Книга Естир]]
 
==Външни препратки==
* [http://www.livius.org/arl-arz/artaxerxes/artaxerxes_i_makrocheir.html Artaxerxes I Makrocheir]
* [http://www.iranicaonline.org/articles/artaxerxes-i ARTAXERXES I] Encyclopædia Iranica
 
[[Категория:Монарси на Персия]]