|
'''Черво́нец''' е [[парична единица]] в [[Руската империя]] и [[СССР]] до паричната реформа от 1947 г.
'''Черво́нец''' е [[парична единица]] в [[Руска империя|Руската империя]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. В различните времена ѝ е съответствал различен еквивалент в [[рубла|рубли]]. Червонци жаргонно от началото на [[19 век]] се наричат [[банкнота|банкнотите]] с номинал десет единици (например, рубли, [[гривна|гривни]], [[евро]] и др.). Окончателно това значение се е утвърдило след паричната реформа в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през 1926 г.. ▼
▲'''Черво́нец''' е [[парична единица]] в [[Руска империя|Руската империя]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]]. В различните времена ѝ е съответствал различен еквивалент в [[ руска рубла|рубли]]. Червонци жаргонноразговорно от началото на [[19 век]] се наричат [[банкнота|банкнотите]] с номинал десет10 единици (например, рубли, [[гривна|гривни]], [[евро]] и др.). Окончателно това значение се е утвърдило след паричната реформа в [[ Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] през 1926 г ..
Названието произлиза от „Червено [[злато]]“ (на [[руски език|руски]] „червонное золото“) тоест чисто, от висока проба злато, имащо червен оттенък. <ref>Зварич В. В. „Нумизматичен речник. 4-то издание“, Лвов, 1980. ([http://www.numizm.ru/html/4/4ervonec.html электронная версия статьи])</ref>.<ref name="CT">{{cite journal | last = Nenovsky | first = Nikolay | title = Lenin and the currency competition: reflections on the NEP experience 1922–1924 (ICER Working Paper 22/2006) | publisher = International Centre for Economic Research | location = Turin | year = 2006 | url = http://www.icer.it/docs/wp2006/ICERwp22-06.pdf | format = [[PDF]]}}</ref> ▼
▲Названието произлиза от „Червено„червено [[злато]]“ ( на [[руски език{{lang-ru| руски]] „червонноечервонное золото“золото}}) тоест чисто, от висока проба [[злато ]], имащо червен оттенък. <ref>Зварич В. В. „Нумизматичен речник. 4-то издание“, Лвов, 1980. ([http://www.numizm.ru/html/4/4ervonec.html электронная версия статьи])</ref>.<ref name="CT">{{cite journal | last = Nenovsky | first = Nikolay | title = Lenin and the currency competition: reflections on the NEP experience 1922–1924 (ICER Working Paper 22/2006) | publisher = International Centre for Economic Research | location = Turin | year = 2006 | url = http://www.icer.it/docs/wp2006/ICERwp22-06.pdf | format = [[PDF]]}}</ref>
== Червонци в царска Русия ==
== Царска Русия ==
[[Картинка:Chervonetz 1706.jpg|thumb|300 px|Червонец на [[Петър I]], [[1706]] г.]]
Червонци първоначално са наричали всички чуждестранни златни монети от висококачествена сплав, попаднали в Русия: - това били най-често [[Холандия|холандски]] [[дукат]]и и [[цехин]]и. От времето на [[Иван III]] до [[Петър Велики]] в Русия също сечели собствени златни монети, които също наричали червонци или ''червони'', но те се използвали най-вече като знак за награда, при което често с една1 златна монета награждавали цяла войска като „господарска милост“. На тях билбили изобразенизобразени от двете страни или двуглав орел и от двете страни, или бюст и двуглав орел <ref name="old cherv">Х. Фенглер, Г. Гироу, В. Унгер „Речник на нумизмата“. — М.: Радио и связь, 1982.</ref>.
=== Развитие ===
В резултат на монетната реформа на цар Петър в Русия била въведена нова парична система и се появили първите златни монети — червонци. По маса (3,47 г.) и проба (.986) те напълно съответствали на дуката. Освен това се сечели и монети с номинал два2 червонцачервонеца с маса 6,94 г. Първите червонци били пуснати в обращение през [[1701]] г. в количество 118 екземпляра<ref name="1701iss">[http://www.kultura-portal.ru/tree_new/antique/article.jsp?number=470&rubric_id=304&pub_id=450083 Първата руска златна монета , продадена на аукцион за 1 250 000 рубли.]</ref>. Обикновено червонците се използвали само при външнотърговски операции. ▼
При Петър I червонци се сечели от [[1701]] по [[1716]] г., след което били заменени с монети с номинал 2 рубли с по-ниска проба. За да се отличават златните рубли от червонците, вместо двуглав орел на тях бил изобразен георгиевски кръст.
▲В резултат на монетната реформа на Петър в Русия била въведена нова парична система и се появили първите златни монети — червонци. По маса (3,47 г.) и проба (.986) те напълно съответствали на дуката. Освен това се сечели и монети с номинал два червонца с маса 6,94 г. Първите червонци били пуснати в обращение през [[1701]] г. в количество 118 екземпляра<ref name="1701iss">[http://www.kultura-portal.ru/tree_new/antique/article.jsp?number=470&rubric_id=304&pub_id=450083 Първата руска златна монета продадена на аукцион за 1 250 000 рубли.]</ref>. Обикновено червонците се използвали само при външнотърговски операции.
При Петър I червонци се сечели от [[1701]] по [[1716]] г., след което били заменени с монети с номинал две рубли с по-ниска проба. За да се отличават златните рубли от червонците, вместо двуглав орел на тях бил изобразен георгиевски кръст. Сеченето на червонци било възобновено от [[Петър II]] през [[1729]] г. При царуването на [[Елизавета I]] на червонците освен годината се нанасяли и сведения за месеца и по-рядко — за датата на сечене. На червонците на Елизавета бил изобразен [[свети Андрей]]. При царуването на [[Екатерина II]] червонци на практика не били сечени. Известни са само редки монети, датирани към [[1763]] и [[1766]] г. От [[1768]] г. в монетния двор в [[Санкт- Петербург]]ския монетен двор започнали тайно да секат [[нидерландски дукат]]и, които до [[1867]] г. покривали нуждите на царското правителство от златни монети за външна търговия.
''Красненькая'' („Червеничка“„червеничка“) се наричалинаричала заради цвета на фона им и банкнотата на кредитните билети от 10 рубли, от [[1909]] г.
{| class="standard"
|--
|}
При [[Павел I]] за кратко било възобновено сеченето на златни монети без номинал с маса и проба, обичайни за червонеца, но бързо се отказали от тях, заменяйки ги със серия от 5- и 10 -рублеви монети с висока .986 проба, която по-късно била снижена до .917. От това време хората започват да наричат червонци всички златни монети с номинал 5 и 10 рубли, сечени в императорскаИмператорска Русия.
==== Бели червонци ====
В средата на XIX век в Русия се сечели монети от [[платина]], които понякога наричали „бели червонци. Към [[1827]] г. в руската хазна се натрупали големи запаси от платина, добита от [[Урал]]ските находища. Количеството платина било толкова голямо, че евентуалната му продажба щяла да срине пазара на метала, поради което било решено тя да бъде пусната в обращение. Монети от непречистена платина (97%) били сечени от [[1828]] до [[1845]] г. с номинал от 3, 6 и 12 рубли.
Това бил първият случай на използване на платината за монети<ref name="plat">[http://text.uuu.ru/coins/Collections/20031210181516Collections.html Платинените монети: история, колекциониране, цени] — статия от списания «Антиквариат, предметы искусства и коллекционирования» № 7-8 (9), 2003 г.</ref>.
== Червонеца в Съветска Русия и СССР ==
Първите години на съветската власт били белязани с разстройство на системата на парично обращение и високи темпове на ръста на [[инфлация]]та. В [[обращение]] били царски кредитни билети, думскиедумски пари (от «Дума» — рускиятруския парламент), «керенки» (от «[[Керенски]]»“, ценни книжа и „совзнаки“ (от „Съветски„съветски парични знаци“), които обаче не се ползвали с доверието на населението. Първата [[деноминация]] от [[1922]] г. (обмен в съотношение 1:10000) вкарала известен ред в паричната система, но не могла да спре инфлацията. На XI-тияия конгрес на Руската комунистическа партия (болшевики) било взето решение за създаване на устойчива съветска валута, икато в резолюцията на конгреса се казвало:
{{цитат|За момента е необходимо, на всяка цена незабавно връщане към златно парично обращение, така че твърдо да се покаже, че нашата икономическа и финансова политика решително се ориентира към възстановяване на златното обезпечение на валутата<ref>КПСС в резолюциях и решениях съездов, конференции и пленумов ЦК. — 8-е изд. — М.: Политиздат, 1970. — Т. 2.</ref>.}}(КПСС в резолюциях и решениях съездов, конференции и пленумов ЦК. — 8-е изд. — М.: Политиздат, 1970. — Т. 2.)
Проведена е дискусия как да бъдат наречени новите пари. Има предложения да се изоставят старите наименования и да се въведат нови, „революционни“. Така наприме, служащите в Наркомфин (Народен комисариат по финансите) предлагат единицата твърда съветска валута „федерал“. Предлагали се също така и традиционни названия: „гривна“, „целковый“ и „червонец“. Тъй като „гривни“ се наричали парите в обращение в [[Украйна]] при [[Петлюра|петлюровската]] власт, а „целковый“ било асоциирано със сребърната рубла, било прието решение новите пари да се наричат „червонци“.
=== Пускане ===
През октомври същата годинас.г. на Държавната банка на СССР било дадено правото да издаде банкови билети със златно покритие на стойност 1, 2, 5, 10, 25 и 50 червонеца. Тези пари били напълно обезпечени с държавните запаси от скъпоценни метали и чужда валута, стоки и [[менителница|менителници]] на надеждни предприятия. Още преди тяхното издаване, дореволюционната златна рубла станала основа за финансовите разчети в [[Руска съветска федеративна социалистическа република|РСФСР]], и през 1922 г. е легализирана като платежно средство.
[[Картинка:Chervonetz 1922.jpg|thumb|200 px|1 червонец от 1922 г.]]
От ноември 1922 г. се въвеждат в обращение банкноти с номинал от 1, 3, 5, 10 и 25 червонца. Било решено да не се печатат купюри от 2 и 50 червонца, но през 1928 г. купюрвлиза отв 2обращение червонцакупюра влизаот в2 обращениечервонеца. На банкнотите е отбелязано, че 1 червонец съдържа 1 златник 78,24 части (8,6 г) чисто злато, и че „началото на обмена се определя със специален правителствен акт“.
Златната рубла се оценявала на пазара като 12 500 рубли „совзнак“ от 1922 г. Държавната банка, от конюнктурни съображения оценила един червонец на 11 400 рубли „совзнак“, тоест малко по-ниско от цената на златната рубла с номинал 10.
Червонецът бил посрещнат от населението с доверие и бил разглеждан по-скоро не като средство за обращение, а като непарична ценна книга. Много от хората разчитат, че ще бъде направен обмен на хартиените червонци за злато, въпреки че така и не бил издаден правителствен акт за свободна размяна на червонците за злато. Така или иначе, хората сменяли хартиените червонци за царски златни монети и обратно, понякога даже с известно предимство за хартиените червонци (заради евентуалните удобства с ликвидността и съхраняването). Заради този курс червонецачервонецът остава стабилен, което дава добра основа за развитието на [[Нова икономическа политика|НЕП]]-а.
=== Укрепване ===
=== Засилване на тежестта на червонеца ===
През [[1923]] г. относителният дял на червонците в общата [[парична маса]] нараства от 3% до 80%. В страната действат две2 валутни системи: Държавната банка всеки ден обявява нов курс на червонеца към рублата, което поражда условия за [[спекулация]] и създава трудности за развитието на търговията и стопанството. Червонецът станал предимно градска валута. На село само заможните селяни можели да си го купят, докато за масата селяни той бил твърде скъп. Тогава се считало, че да се продава продукция за „совзнаци“ е неизгодно, а това довело до ръст на цените на селскостопанските продукти. Това била причината за провеждане на втора деноминация (1:100) рубли.
Постепенно червонецът започва да прониква на чуждестранните пазари. От [[1 април]] [[1924]] г. курсът на червонеца започва да се котира на [[Ню-йоркскаНюйоркска фондова борса|Ню-йоркскатаНюйоркската фондова борса]]. През целия април червонецът бил на ниво, превишаващо неговия доларов [[паритет]]. През [[1924]]—[[1925]] г. неофициални сделки с червонци се извършвали в [[Лондон]] и [[Берлин]]. В края на 1925 г. бил принципно решен въпросавъпросът за [[котировка]]та му на [[Виенска фондова борса|Виенската фондова борса]]. По товаонова време червонецът се котира официално в [[Милано]], [[Рига]], [[Рим]], [[Константинопол]], [[Техеран]] и [[Шанхай]]. Съветският червонец можело да бъде разменен или купен на практика във всички страни по света.
== Източници ==
| 