Артаксеркс III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: '''Артаксеркс III''' ({{lang-fa|اردشير يکم}},(''Artaxšaça'' - властващият праведно), е владетел (Велик цар) н... |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Артаксеркс III''' ({{lang-fa|اردشير يکم}},(''Artaxšaça'' - властващият праведно), е владетел (Велик цар) на [[Ахемениди|Ахеменидска Персия]] от 358 до 338 пр.н.е..
Артаксеркс III с истинско име Ох е трети син на [[Артаксеркс II]] и царица Статира. Артаксеркс III идва на трона след серия от интриги в които единият от по-големите му братя е убит заради заговор срещу баща си, а друг се самоубива.
Веднага след възкачването си Артаксеркс III провежда чистка сред персийската аристокрация. За един ден екзекутира 80 от своите полубратя, за да осуети евенуален опит за узурпация. През управлението си опитва да възстанови авторитета на царската власт и да стабилизира Персийската империя.
==Управление==
Все още не бил потушен големия бунт на сатрапите, започнал при Артаксеркс II. От десетилетия продължавало и въстанието на местното население в северозападен Египет. Първоначално Артаксеркс III се справя с въстания в Мала Азия и Сирия от 356 до 352 пр.н.е., както и с нахлувания през границата. Заповядва на всички сатрапи в Мала Азия да разпуснат армиите си. Не се подчинява единствено Артабаз, сатрап на Хелеспонтийска Фригия и върховен главнокомандващ на цялата малоазийска армия. Към него се присъединява сатрапът на Мизия Оронт. Въстанието е подкрепено и с атинска войска под предводителството на Харес, но Артаксеркс заплашва с нападение над Елада и войската е отзована, а Атина признава независимостта на Хиос, Кос, Родос и Бизантион.
През 352 г. пр. Хр. въстанието е потушено. Артабаз бяга при македонския цар Филип ІІ, а Оронт се предава. От 349 до 344 пр.н.е. избухва въстание във Финикия подкрепено от Египет.
След първия неуспешен поход през 351 пр.н.е., Артаксеркс III провежда успешена инванзия в Египет където персийската власт е възстановена 343 пр.н.е.
До края на живота си Артаксеркс III успява да възстанови границите на империята в почти пълния й размер. Постига контрол над Източната част на Средиземно море и над много от островите от Атинската морска империя. Полага усилия за потискане възхода на [[Древна Македония|Македонското царство]]. В 341/340 г. пр. Хр. подпомага финалния опит на тракийски цар [[Керсеблепт]] в борбата за запазване на независимостта на неговото Одриско царство, както и на полиса Перинт, чрез въоръжаване на армия срещу домогванията на цар [[Филип ІІ Македонски]]. В края на царуването си Филип ІІ се опитва да подготви инвазия срещу Персия, но не е подкрепен от Атина.
За разлика от повечето си предшественици Артаксеркс III имал силна воля, бил енергичен но и жесток. Трудно се поддавал на интригите в харема, проявявал стиснатост и бил безмилостен в наказанията, което довело до заговор от страна на придворните. Артаксеркс III е отровен в резултат на дворцовия заговор на евуха Багоа. На трона е поставен [[Арсес]].
За Артаксеркс III се е знаело че от различни жени и наложници е имал повече от 115 синове, повечето убити след смъртта му. През античността се шири слух, че му е предлагана за жена една от дъщерите на македонския цар, която царят върнал на баща й, заради лошия й дъх. Едно мнение обаче внушава, че била бременна от него и това бил бъдещият Александър Велики, което му давало правата над титлата шахиншах на Персия.
==Външни препратки==
* [http://persianempire.info/ArtaxerxesIII.htm Artaxerxes III Ochus ( 358 BC to 338 BC )]
* [http://www.livius.org/arl-arz/artaxerxes/artaxerxes_iii_ochus.html livius.org ''Artaxerxes III Ochus'']
* [http://www.iranicaonline.org/articles/artaxerxes-iii-throne-name-of-ochus-gk ARTAXERXES III] Encyclopædia Iranica
[[Категория:Монарси на Персия]]
| |||