Иван Луков: Разлика между версии

{{Военно лице инфо

| дата-на-раждане = [[22 август]] [[1871]] г.

| дата-на-смърт = [[17 април]] [[1926]] (55 г.)

| звание = [[Генерал-лейтенант]]

| години на служба = [[1891]] - [[1919]] г.

| преданост = [[Картинка:Flag of Bulgaria.svg|23px|border|Национално знаме на България]] [[България]]

| въоръжени сили = [[Файл:War flag of Bulgaria.svg|23п]] [[Сухопътни войски на България|Сухопътни войски]]

| командвания =

| войни =

| битки = [[Първа световна война]]

| националност = [[Image:Flag of Bulgaria.svg|23px|border]] [[Българин]]

| родства =

| по-късна работа =

| портал = Военна история на България

}}

'''Иван Цонев Луков''' е [[България|български]] [[офицер]], [[генерал-лейтенант]] участник в [[Балканската война]].

 

Иван Луков е роден на [[22 август]] [[1871]] г. в [[Габрово]]. През [[1891]] г. завършва [[Национален военен университет|Военното училище]] в София, а през 1910 - Николаевската генералщабна военна академия в [[Санкт-Петербург]], [[Русия]]. Участва в маневрите през 1905 г. във Франция. От [[1906]] до [[1908]] г. е военен аташе в [[Париж]] и [[Петербург]].

 

През [[Балканската война]] (1912-1913) е началник на щаба на [[Първа пехотна софийска дивизия|1-ва пехотна софийска дивизия]], а след края на войната е назначен за началник на Военното училище. През 1913 г. е обвинен в заговорничене и е преместен за командир на 38-и пехотен полк в [[Кърджали]]. През 1915 г. става началник на щаба на Трета военноинспекционна област в Русе.

 

 

През 1918 г. е в състава на българската делегация са подписването на примирието в [[Солун]]. През 1918-1919 г. е началник на щаба на армията и член на българската делегация в [[Ньой]]. След демобилизацията по мирния договор излиза в запаса. В периода 1921 - 1923 г. е председател на [[Съюз на запасните офицери|Съюза на запасните офицери]]

 

== Военна декорация и дати на повишение ==

* Австро-унгарски орден „[[Леополд]]“, 1-ва степен

* Австро-унгарски орден „[[Желязна корона]]“, II-ра степен

* Френски офицерски кръст ''Почетен легион''

* Руски орден на св. Анна, II-ра степен

|}

 

* '''Недев''', '''С.''', ''Командването на българската войска през войните за национално обединение'', София, 1993, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“

* '''Вазов''', '''В.''', ''Животописни бележки'', София, 1992, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, ISBN 954-509-002-2, с. 122

{{пост списък|Началник на Военното училище|26}}

{{пост начало}}

[[Категория:Български генерали]]

[[Категория:Носители на орден Железен кръст]]

[[Категория:Хора от Първата световна война]]

 

[[he:איוון לוקוב]]