Пелин Пелинов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 10:
Учи в плевенската мъжка гимназия и през 1954 година се дипломира с пълно отличие. През 1959 година завършва [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийския университет]], а през 1965 година — [[Национална академия за театрално и филмово изкуство|ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“]]. Работи като [[юрисконсулт]] и театрален специалист към [[Комитет за култура|Комитета за култура]]. В продължение на 12 години е драматург в [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]]. Става един от основателите на театър „[[Сълза и смях]]“.<ref>[http://lotus.superhosting.bg/~plevens/index.php?option=com_content&task=view&id=86&Itemid=42 Интервю с Пелин Пелинов], в-к „Плевенски вести“, 22 март 2007</ref>
 
Пелин Пелинов е автор на документално-историческите романи „През пепелищата“ (1997) и пенталогията „Възход и падение“ (2002—2011), състояща се от частите „Независима България“ (2002), „Напред, на нож!“ (2005), „Крушението“ (20072010), от„Под [[пенталогията]свити „Възходзнамена“ (2010) и падение“„Катастрофата“ (2011). По мотиви на романа „Независима България“ през 2006 година е изграден сюжетът на едноименния филм, с режисьор [[Огнян Сурдолов]].<ref>[http://209.85.129.132/search?q=cache:yQ4_y8vH7CQJ:bgarmy.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/doc%3FTHEMEID%3D72886&hl=en&strip=0 Доста аплодисменти събра филмът "Независима България"], в-к „Българска армия“, бр. 16447 от 25.09.2006 г. (от Goggle cache)</ref> Пелинов пише 30 театрални пиеси, между които „Горещо лято“, „Ивайло или нощта на късите ножове“, „Геройският знак“. Автор е на телевизионните поредици „Освобождението“, „Съединението“, „Процесът Стамболийски“, поставени от [[Асен Траянов (режисьор)]].
Попитан от [[вестник "Посредник"]]<ref>[http://posredniknews.com/site/kultura/izkustvo/6736-2010-04-09-08-50-03 Писателят Пелин Пелинов: С пенталогията си за войните “измих очите” на родната белетристика], в-к "Посредник", 09.04.2010 г.</ref> до кой период стига историята в книгите му, той отговаря "- До 3 октомври 18-та година когато царят абдикира и избягва.".