Сюлейман Челеби: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
добавки |
||
Ред 20:
В началото на 1403 година Сюлейман Челеби, стремейки се да укрепи позициите си на Балканите, за да се опита да отвоюва Анадола, сключва [[Галиполски договор|Галиполския договор]] с [[Византия]], [[Венецианска република|Венеция]], [[Генуа]] и [[хоспиталиери]]те. С него той се признава символично за васал на императора и му отстъпва [[Солун]] и част от крайбрежието на [[Мраморно море|Мраморно]] и [[Черно море]] до [[Несебър|Месемврия]] на север. Венецианците получават териториални отстъпки в [[Албания]] и по крайбрежието на [[Йонийско море]]. С тези отстъпки Сюлейман осигурява тила си и започва да се подготвя за поход в Мала Азия.{{hrf|Имбър|2000|88-92, 96}}
Използвайки войната в Анадола между своите братя [[Мехмед I|Мехмед]] и [[Иса Челеби|Иса]], в началото на 1404 година Сюлейман Челеби се прехвърля в Мала Азия и влиза в старата османска столица [[Бурса]], изтласквайки Мехмед на изток. В началото на лятото той превзема Анкара, а Мехмед се укрепява в първоначалните си владения около [[Амасия]]. В началото на следващата година Мехмед прави опит за контранастъпление, но е отблъснат от Сюлейман и неговия велик везир [[Али Чандарлъ]]. След това Сюлейман прави опит да превземе [[караман]]ската крепост [[Сиврихисар]], но не постига успех и през следващите няколко години военните действия в Анадола замират.{{hrf|Имбър|2000|100-102}}
Стефан Лазаревич междувременно се признава за васал на [[Сигизмунд]] с цел да получи подкрепата на [[крал на Унгария|унгарския крал]] в наследствения спор. През 1403/04 г. срещу Сюлейман Челеби е сформирана християнска коалиция под егидата на [[Сигизмунд Люксембургски|Сигизмунд]] в която участват [[Стефан Лазаревич]], [[Мирчо Стари]], [[Остоя]] и [[Константин II Асен]]. През 1408 г. организира посредством [[Евренос бей]] поход срещу [[деспот]]а и, притискайки Стефан досами [[Белград]], успява да наложи решение в полза на Лазар и Георги за подялба на [[Моравско деспотство|Моравското деспотство]] - Георги получава бащините си владения над [[Косово]], а Лазар — южното [[Поморавие]] с главен град [[Аладжа хисар]] /[[Крушевац]]/ (границата между владенията на братята в този участък минава по [[Западна Морава]]), като за Стефан остава [[Подунавие]]то с Белград, граничещо с [[Кралство Унгария]], т.е. средновековните [[Браничевска област|Браничевска]] и [[Белградска област]].
| |||