Вера Мутафчиева: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 43:
Творческият път на Вера Мутафчиева започва от [[1952]] г. със студии за историята на България в османската епоха. Има над 35 белетристични книги в многобройни тиражи, като някои са преведени на 12 езика. Сред по-известните ѝ художествени произведения са:
*„Летопис на смутното време“ ([[1965]]-[[1966]])
*„Случаят Джем“ ([[1967]])
*„Последните Шишмановци“ ([[1969]])
*„Процесът 1873“ ([[1972]])
*„Рицарят“ ([[1970]])
*„Белот на две ръце“ ([[1973]])
*„Повест с двойно дъно“ ([[1974]])
*„Книга за Софроний“ ([[1978]])
*дилогията „Алкивиад Малки“ ([[1975]]) и „Алкивиад Велики“ ([[1976]])
*„Образ невъзможен. Младостта на Раковски“ ([[1983]])
*„Предречено от Пагане“ ([[1980]])
*„Бомбите“ ([[1985]])
*„Съединението прави силата“ ([[1985]])
*„Аз, Анна Комнина“ ([[1991]])
сборниците есета „И Клио е муза“ ([[1969]]), „Белия свят“ ([[1987]]), „Реакции“ ([[1995]]), „И страшно е, майко, и весело“ ([[1997]]), „Навиканите Балкани“ ([[2001]]), „Нека се сбогуваме с XX век“ ([[1998]]), сборникът интервюта „Засега“ ([[2008]]). Творческия си път Вера Мутафчиева завършва с мемоаристиката на „Разгадавайки баща си“ ([[1997]]), „Семейна сага“ ([[2000]]), трите части „Бивалици“ и заключителната „Не/бивалици“. Избраните ѝ съчинения са публикувани в 12 тома през [[2008]] година. Автор е на пиесата „Пътят“, играна в Младежкия театър, и на пиесата за [[Васил Левски]] „Процесът“, която не е била поставяна. Сценарист е на най-гледания филм в българската история — суперпродукцията в 3 части „Хан Аспарух“, както и на филма „Непълнолетие“.▼
Сборници с есета:
*„И Клио е муза“ ([[1969]])
*„Белия свят“ ([[1987]])
*„Реакции“ ([[1995]])
*„И страшно е, майко, и весело“ ([[1997]])
*„Навиканите Балкани“ ([[2001]])
*„Нека се сбогуваме с XX век“ ([[1998]])
През 2008 е издаден сборникът с интервюта „Засега“ ([[2008]]).
▲
Научната продукция на Вера Мутафчиева включва издаването на извори за българската история под османска власт, над 80 студии и статии в български и чуждестранни списания, както и монографиите „Аграрните отношения в Османската империя, XV–XVI в.“ (преведена в САЩ и Гърция), „Към статута на тимарите през XVII–XVIII в.“ — в съавторство (издадена на френски: "Sur l'état des timars des XVIle- XVIIIe "), „[[Вакъф]]ът — един аспект от социално-икономическата структура на Османската империя, XV–XVII в.“ (издадена на френски: „Le vakif — un aspect de la structure socio-économique de l'Empire ottoman, XVe-XVIIе s.)“, „Кърджалийско време“ (издадена на френски в Турция), „Османска социално-икономическа история“, и пр. С частта „България под османска власт“ Мутафчиева допълва известната „История на българския народ (от наченките на човешки живот по нашите земи до българското Възраждане)“ на [[Петър Мутафчиев]]. Сред проектите, които ръководи, са първото публикуване на стари европейски пътеписи за България на български (XV в. — [[:de:Hans_Schiltberger|Ханс Шилтбергер]] и [[:fr:Bertrandon_de_la_BroquiГЁre|Бертрандон де ла Брокиер]]; XVI в. — Ханс Дерншвам); първият етнологичен подбор на документи „Румелийски делници и празници през XVIIII в.“; първото издаване на документи за разгрома на българската наука след [[Деветосептемврийски преврат|9.9.1944 г.]] — „Съдът над историците. Българската историческа наука — документи и дискусии (1944 -1950)“. Автор е на главите, посветени на османското владичество в „История на България (681-1944)“ — останалите автори са [[Иван Божилов]], Константин Косев, [[Андрей Пантев]] и Стойчо Грънчаров, — и в учебници по история за 5-и и за 11-и клас.
| |||