Вера Мутафчиева: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 70:
Творческия си път Вера Мутафчиева завършва с мемоаристиката на „Разгадавайки баща си“ ([[1997]]), „Семейна сага“ ([[2000]]), трите части „Бивалици“ и заключителната „Не/бивалици“. Избраните ѝ съчинения са публикувани в 12 тома през [[2008]] година. Автор е на пиесата „Пътят“, играна в Младежкия театър, и на пиесата за [[Васил Левски]] „Процесът“, която не е била поставяна. Сценарист е на най-гледания филм в българската история — суперпродукцията в 3 части „Хан Аспарух“, както и на филма „Непълнолетие“.
 
Научната продукция на Вера Мутафчиева включва издаването на извори за българската история под османска власт, над 80 студии и статии в български и чуждестранни списания, както и монографиите „Аграрните отношения в Османската империя, XV–XVI в.“ (преведена в САЩ и Гърция), „Към статута на тимарите през XVII–XVIII в.“ — в съавторство (издадена на френски: "Sur l'état des timars des XVIle- XVIIIe "), „[[Вакъф]]ът — един аспект от социално-икономическата структура на Османската империя, XV–XVII в.“ (издадена на френски: „Le vakif — un aspect de la structure socio-économique de l'Empire ottoman, XVe-XVIIе s.)“, „Кърджалийско време“ (издадена на френски в Турция), „Османска социално-икономическа история“, и пр. С частта „България под османска власт“ Мутафчиева допълва известната „История на българския народ (от наченките на човешки живот по нашите земи до българското Възраждане)“ на [[Петър Мутафчиев]]. Сред проектите, които ръководи, са първото публикуване на стари европейски пътеписи за България на български (XV в. — [[:de:Hans_Schiltberger|Ханс Шилтбергер]] и [[:fr:Bertrandon_de_la_BroquiГЁre|Бертрандон де ла Брокиер]]; XVI в. — Ханс Дерншвам); първият етнологичен подбор на документи „Румелийски делници и празници през XVIIIIXVIII в.“; първото издаване на документи за разгрома на българската наука след [[Деветосептемврийски преврат|9.9.1944 г.]] — „Съдът над историците. Българската историческа наука — документи и дискусии (1944 -1950)“. Автор е на главите, посветени на османското владичество в „История на България (681-1944)“ — останалите автори са [[Иван Божилов]], Константин Косев, [[Андрей Пантев]] и Стойчо Грънчаров, — и в учебници по история за 5-и и за 11-и клас.
 
Преди да се впусне в художествената литература Вера Мутафчиева публикува научно-популярните книги „Да се знае…“, „Повест за доброто и злото“ и „Голямата борба“, но и по-късно остава вярна на пристрастията си към този жанр с книгите „Богомили“, „В сянката на Азия. Завладяването на България от османците и българските земи в османската държавна система“, „Турция. Между Изтока и Запада“ (в съавторство) и пр.