Отваря главното меню

Промени

м
редакция без резюме
Древните еблаити били [[семити]] и се преселили в Сирия от югоизточна [[Арабия]] в средата на IV хилядолетие пр.н.е. Използвали шумеро-акадски [[клинопис]]. Еблаитите, т.е. жителите на града и страната спадали към източносемитската група.
 
Ебла била доста голяма търговска сила и подържала търговски отношения, посредничейки между древните шумерски градове в Долна [[Месопотамия]] и [[Древен Египет]]. Влиянието, а не владението на Ебла в разцвета ѝ, се разпростирало от [[Мари]] на средното течение на Ефрат, до финикийския [[Библос]] на брега на Средиземно море. Ебла подържала търговски и дипломатически отношения с [[Древен Египет]], [[Шумер]] и [[Елам]]. Първият сериозен удар върху властта на царя на Ебла нанесъл акадския [[Саргон Велики]] през [[XXIII23 век пр.н.е.]], а неговия внук [[Нарам-Суен]] най-накрая успява подкопае мощта на Ебла и най-вероятно да присъедини голяма част от нейните владения към [[Акад]]ската държава.
 
Ебла в стопанско отношение била селскостопанска страна. Отглеждали се ечемик, пшеница, маслини, смокини, грозде и нарове, като се развивали и скотовъдството. Древният град произвеждал платове, ковели се метални изделия, произвеждали се зехтин, вино и бира.
Клинописните текстове разкриват, че [[еблаитски език|еблаитския език]] е източносемитски език. Съхранили са се доста клинописни плочки на този език от втората половина на третото хилядолетие пр.н.е. Еблаитския език има много общо с [[акадски език|акадския]]. От акадския в еблаитския преминали опосредствено много шумерски изрази и думи. За Ебла голямо значение имало образованието и то било закриляно. Подготовката на държавни служители била на ниво още през третото хилядолетие преди Христа.
 
Археологическите разкопки на мястото на древния град започват през 1964 г. от италианска археологическа експедиция, водена от [[Паоло МатиМатие]]. През 1975 г. археолозите откриват колосалния царски архив на Ебла, който е датиран от III хилядолетие преди Христа. През следващите 10 години, учените се борят да разчетат около 20 хил. глинени плочки и фрагменти. Архивът съдържа текстове на еблаитски и шумерски езици. Повечето от глинените плочки се съхраняват в музеите на Алепо и Дамаск в Сирия.
 
Един текст разкрива, че населението на този град-държава е било 260 000 души, от които 22 000 са живели в града. Разкопките потвърждават неговия разцвет XXV век пр.н.е. Стените на града са побирали до 30 хиляди души. Друг надпис отбелязва, че царят на Ебла притежавал огромна област от маслинови дървета, чийто площ била около три и половина хиляди акра.
26 986

редакции