Културна революция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 29:
Големият скок е икономически провал. Необразовани фермери се опитват да произвеждат стомана в огромен мащаб, частично разчитайки на обикновени [[пещ]]и за постигане на производствените цели, определени от местните кадри. Произведената стомана е с ниско качество и до голяма степен неизползваема. Големият скок намалява [[реколта]]та и води до спад в производството на повечето стоки, с изключение на [[чугун]] и стомана. В същото време хаосът в колективите, лошото време и износът на храни, необходим за да се осигури твърда [[валута]], води до Великия китайски глад<ref name="umd">{{cite web|last=Shinn|first=Rin Supp|title=History of China|url=http://www-chaos.umd.edu/history/prc2.html|publisher=University of Maryland|accessdate=May 14, 2010}}</ref><ref name=jin1>{{cite book|last=Jin|first=Qiu|title=The Culture of Power: Lin Biao and the Cultural Revolution|year=1999|publisher=Stanford University Press|location=Stanford, California|pages=25–30}}</ref>. Храната е в отчаян недостиг, а производството е спаднало драстично. Гладът причинява смъртта на милиони хора, особено в по-бедните региони по вътрешността<ref name="White">[http://users.erols.com/mwhite28/warstat1.htm#Mao Historical Atlas of the 20th century]</ref>. Смята се, че в Китай между 40 и 50 милиона души умират от [[глад]] между 1959 и 1962 г. след тази масова кампания.<ref>[http://www.epochtimes-bg.com/9komentara/part7.htm Великият глад]</ref><ref>Dennis Tao Yang. [http://www.palgrave-journals.com/ces/journal/v50/n1/full/ces20084a.html "China's Agricultural Crisis and Famine of 1959–1961: A Survey and Comparison to Soviet Famines."] Palgrave MacMillan, ''Comparatrive economic Studies'' (2008) 50, 1–29.</ref> Катастрофата е сравнима с [[Втората световна война]], когато умират 55 млн. души. Стандартът на живот пада и води до демографски срив.
 
Провалът на Големия скок намалява престижа на Мао в партията и той е принуден да поеме голяма отговорност, като през 1959 г. подава [[оставка]] като държавен глава и ръководител на Китай на държавата и е наследен от Лиу Шаоци. С началото на 1960-те години, много от икономическите политики на големия скок са ревизирани с помощта на инициативи, ръководени от Лиу, Дън и ДжоуЧжоу Енлай. Тази умерена група прагматици никак не са ентусиазирани за утопичните идеи на Мао. Поради загубата на почит в партията, Мао се отдава на упадъчен и ексцентричен начин на живот. Той се оттегля от взимането на икономически решения и съсредоточава голяма част от времето си за допълнително планиране и приноси към марксистко-ленинската социална теория, включително и идеята за „непрекъсната революция“. Крайната цел на тази теория е да възстанови неговото разбиране за комунизма и неговия личен престиж в рамките на партията.
 
=== Съветско-китайско разединение ===
Ред 81:
През този етап добива популярност кампанията „Нагоре към планините, надолу към селата“ (上山下乡, shangshan xiaxiang) — за развиване на селските райони на Китай. Тази програма за преместване и установяване на голям брой ученици от горните класове, студенти, работници и военни от градовете в селските и крайграничните райони, за първи път е приложена в ограничен мащаб преди „Големия скок“, подновена в началото на 1960-те години и ускорена към края на десетилетието. За разлика обаче от периода 1956-1966 г., когато кампанията изпраща в провинцията близо 1,2 милиона младежи от градовете, в периода 1968-1975 г. в нея са въвлечени не по-малко от 12 милиона души, което съответства приблизително на 10% от градското население на Китай от [[1970-те|70-те години на 20-ти век]]<ref> {{икона en}} [http://chineseposters.net/themes/up-to-the-mountains.php Up to the mountains, down to the villages (1968)]</ref>.
 
През [[1970]]-[[1971|71]] година се води сериозна борба, която води до включването в критиката на идеята за кадровите училища на самите кадри. В хода на полемиката с „крайнолевите“ ([[Лин Бяо]], привържениците му в армията, както и част от бившите [[дзаофан]]и председателят на [[Държавен съвет на Китай|Държавния съвет на КНР]] [[ДжоуЧжоу Енлай]] и неговите поддръжници подчертават централните икономически приоритети, включително необходимостта от придържане към централното планиране, следване на процедурите на отчитане на разходите и въвеждане на рационалност. Привържениците на Чжоу Енлай критикуват ултралявата децентрализация и защитават държавното планиране и регулиране.
 
След победата на ДжоуЧжоу Енлай над „крайнолевите“, която се изразява по-силно след смъртта на Лин Бяо и част от поддръжниците му през септември 1971 г. в самолетна катастрофа, Културната революция се измества към въпроси, свързани с [[култура]]та, като се избягват нови инициативи в икономиката.
 
=== Трети етап ===
Третият етап на Културната революция продължава от септември 1971 до октомври 1976 г., до смъртта на Мао Дзъдун. Характеризира се с доминирането на ДжоуЧжоу Енлай и „[[Банда на четиримата|Бандата на четиримата]]“ (Джан Цунцяо, Яо Уънюен, Уан Хунуън и Дзян Цин) в икономиката и политиката.
 
==== Антагонизъм ====
Ред 92:
Със смъртта на Лин Бяо и здравето на Мао в упадък, е ясно, че трябва да се търси нов заместник. Позицията на [[Цзян Цин]] се засилва и тя има огромно влияние в радикалния лагер, отделно политически амбиции. Тя се съюзява с Ван Хунвен и пропагандистките специалисти Чжан Чунцяо и Яо Венюан и формира политическата клика, по-късно наречена [[Бандата на четиримата]].
 
До 1973 г., фракционните борби продължават във [[фабрика|фабрики]], железопътни линии, както и в местната власт. Икономиката на страната е в безпорядък. Освен това, ядрото на партията става силно доминирано от привърженици на Културната революция и леви радикали, чийто фокус остава поддържането на идеологическата чистота. Икономиката остава прерогатив на [[ДжоуЧжоу Енлай]], един от малкото оцелели от умерените. Бандата на четиримата изказва недоволство от влиянието на ДжоуЧжоу, и го определя като основната им политическа заплаха.
 
С крехката икономика и заболяването от [[рак]] на ДжоуЧжоу, [[Дън Сяопин]] възобновява политическата си кариера като заместник-премиер през [[април]] [[1973]] г., в първата от поредица промоции, одобрени от Мао. Той започва да председателства партийни срещи докато ДжоуЧжоу Енлай е в [[болница]] на лечение. Междувременно Мао издава серия от изобличения срещу бандата на четиримата, критикува неспособността им да управляват икономиката.
 
В края на 1973 г. за да отслаби политическата позиция на ДжоуЧжоу и да се дистанцира от очевидното предателство на Лин, Цзян Цин започва кампания<ref>MacFarquhar and Schoenhals, p. 366.</ref> „Критикувай Лин, критикувай Конфуций“. Политическата битка е извършена чрез исторически алегории, и въпреки че никога не се споменава името на ДжоуЧжоу Енлай по време на тази кампания, други попадат под тяхната мишена. Обществеността е уморена от продължителни политически кампании, които нямат никаква практическа стойност и не участва с ентусиазъм. Кампанията не успява да постигне своите цели.
 
По това време, Цзян Цин и асоциирани с нея последователи държат контрол над [[средства за масова информация|средствата за масова информация]] и [[пропаганда]], докато ДжоуЧжоу и Дън имат контрол над повечето държавни органи. Дън категорично се обявява против раздори, и неговите политики са насочени към насърчаване на единство като първа стъпка към възстановяване на икономическата производителност. Мао обаче не е доволен от тази политика и кара Дън да напише самокритика през ноември 1975 г.
 
==== Инцидентът на площад Тиенанмън ====
ДжоуЧжоу Енлай умира на 8 януари 1976 година. Всички видни партийни ръководители присъстват на погребението, с изключение на Мао. Причините са две - разтящото неодобрение на идеите му и влошено здраве. Но за много граждани на КНР ДжоуЧжоу е герой и след съобщението по [[радио]]то и [[телевизия]]та, жителите на [[Пекин]] започват да носят [[венец|венци]] и [[цвете|цветя]] на Паметника на народните герои на [[Тиенанмън|площад Тиенанмън]].
 
Мао Цзедун никога не изпитва особена привързаност или признателност, и смъртта на стария му съратник не го трогва. Той заповядва да не се провеждат [[траур]]ни [[митинг]]и. Това оскърбява китайците и през [[пролет]]та на 1976 года възмущението и неодобрението нараства. В края на март, в навечерието на празника Цинмин, започва стихийно движение в негова памет. Властите заповядват да се затворят гробищата с неговите останки, а партийни активисти се опитват да уговорят населението са се разотиде. Но недоволството прераства в [[демонстрация|демонстрации]] в редица градове. Особен размах получават протестите в Нанкин. Въпреки информационното заглушаване, вестта за събитията в Нанкин достига Пекин на 31 март, където вече няколко дни подред текат митинги. Обществената реакция на събитията е обявена за контрареволюционна и за една нощ площада е изчистен от всички венци и цветя, а след това е поставен кордон, който да забрани достъпа.
Ред 108:
На [[9 септември]] [[1976]] г. умира [[Мао Цзедун]]. За привържениците му, неговата смърт символизира загуба на революционните основи на комунистически Китай. Когато смъртта му е обявена в следобеда на 9 септември, в прессъобщение, озаглавено „Известие на Централния комитет на НДК и Държавният съвет към цялата партия, цялата армия и на хората от всички националности в цялата страна“, нацията е обвзета от [[скръб]] и [[траур]], с хора, плачещи по улиците и обществените институции затворени в продължение на една седмица.
 
Преди да умре, Мао оставя Хуа ГофенгГофън за заместник. Счита се, че му липсват политически умения и амбиции, и на пръв поглед не представлява сериозна заплаха за Бандата на четиримата в надпреварата за властта. Въпреки това, радикалните идеи на бандата се сблъскват с влиятелни ръководители и голяма част от партийните реформатори. С подкрепата на армията на 10 октомври всички членове на Бандата на четиримата са арестувани в безкръвен [[преврат]].
 
== Източници ==