Културна революция: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 29:
Големият скок е икономически провал. Необразовани фермери се опитват да произвеждат стомана в огромен мащаб, частично разчитайки на обикновени [[пещ]]и за постигане на производствените цели, определени от местните кадри. Произведената стомана е с ниско качество и до голяма степен неизползваема. Големият скок намалява [[реколта]]та и води до спад в производството на повечето стоки, с изключение на [[чугун]] и стомана. В същото време хаосът в колективите, лошото време и износът на храни, необходим за да се осигури твърда [[валута]], води до Великия китайски глад<ref name="umd">{{cite web|last=Shinn|first=Rin Supp|title=History of China|url=http://www-chaos.umd.edu/history/prc2.html|publisher=University of Maryland|accessdate=May 14, 2010}}</ref><ref name=jin1>{{cite book|last=Jin|first=Qiu|title=The Culture of Power: Lin Biao and the Cultural Revolution|year=1999|publisher=Stanford University Press|location=Stanford, California|pages=25–30}}</ref>. Храната е в отчаян недостиг, а производството е спаднало драстично. Гладът причинява смъртта на милиони хора, особено в по-бедните региони по вътрешността<ref name="White">[http://users.erols.com/mwhite28/warstat1.htm#Mao Historical Atlas of the 20th century]</ref>. Смята се, че в Китай между 40 и 50 милиона души умират от [[глад]] между 1959 и 1962 г. след тази масова кампания.<ref>[http://www.epochtimes-bg.com/9komentara/part7.htm Великият глад]</ref><ref>Dennis Tao Yang. [http://www.palgrave-journals.com/ces/journal/v50/n1/full/ces20084a.html "China's Agricultural Crisis and Famine of 1959–1961: A Survey and Comparison to Soviet Famines."] Palgrave MacMillan, ''Comparatrive economic Studies'' (2008) 50, 1–29.</ref> Катастрофата е сравнима с [[Втората световна война]], когато умират 55 млн. души. Стандартът на живот пада и води до демографски срив.
Провалът на Големия скок намалява престижа на Мао в партията и той е принуден да поеме голяма отговорност, като през 1959 г. подава [[оставка]] като държавен глава и ръководител на Китай на държавата и е наследен от Лиу Шаоци. С началото на 1960-те години, много от икономическите политики на големия скок са ревизирани с помощта на инициативи, ръководени от Лиу, Дън и
=== Съветско-китайско разединение ===
Ред 81:
През този етап добива популярност кампанията „Нагоре към планините, надолу към селата“ (上山下乡, shangshan xiaxiang) — за развиване на селските райони на Китай. Тази програма за преместване и установяване на голям брой ученици от горните класове, студенти, работници и военни от градовете в селските и крайграничните райони, за първи път е приложена в ограничен мащаб преди „Големия скок“, подновена в началото на 1960-те години и ускорена към края на десетилетието. За разлика обаче от периода 1956-1966 г., когато кампанията изпраща в провинцията близо 1,2 милиона младежи от градовете, в периода 1968-1975 г. в нея са въвлечени не по-малко от 12 милиона души, което съответства приблизително на 10% от градското население на Китай от [[1970-те|70-те години на 20-ти век]]<ref> {{икона en}} [http://chineseposters.net/themes/up-to-the-mountains.php Up to the mountains, down to the villages (1968)]</ref>.
През [[1970]]-[[1971|71]] година се води сериозна борба, която води до включването в критиката на идеята за кадровите училища на самите кадри. В хода на полемиката с „крайнолевите“ ([[Лин Бяо]], привържениците му в армията, както и част от бившите [[дзаофан]]и председателят на [[Държавен съвет на Китай|Държавния съвет на КНР]] [[
След победата на
=== Трети етап ===
Третият етап на Културната революция продължава от септември 1971 до октомври 1976 г., до смъртта на Мао Дзъдун. Характеризира се с доминирането на
==== Антагонизъм ====
Ред 92:
Със смъртта на Лин Бяо и здравето на Мао в упадък, е ясно, че трябва да се търси нов заместник. Позицията на [[Цзян Цин]] се засилва и тя има огромно влияние в радикалния лагер, отделно политически амбиции. Тя се съюзява с Ван Хунвен и пропагандистките специалисти Чжан Чунцяо и Яо Венюан и формира политическата клика, по-късно наречена [[Бандата на четиримата]].
До 1973 г., фракционните борби продължават във [[фабрика|фабрики]], железопътни линии, както и в местната власт. Икономиката на страната е в безпорядък. Освен това, ядрото на партията става силно доминирано от привърженици на Културната революция и леви радикали, чийто фокус остава поддържането на идеологическата чистота. Икономиката остава прерогатив на [[
С крехката икономика и заболяването от [[рак]] на
В края на 1973 г. за да отслаби политическата позиция на
По това време, Цзян Цин и асоциирани с нея последователи държат контрол над [[средства за масова информация|средствата за масова информация]] и [[пропаганда]], докато
==== Инцидентът на площад Тиенанмън ====
Мао Цзедун никога не изпитва особена привързаност или признателност, и смъртта на стария му съратник не го трогва. Той заповядва да не се провеждат [[траур]]ни [[митинг]]и. Това оскърбява китайците и през [[пролет]]та на 1976 года възмущението и неодобрението нараства. В края на март, в навечерието на празника Цинмин, започва стихийно движение в негова памет. Властите заповядват да се затворят гробищата с неговите останки, а партийни активисти се опитват да уговорят населението са се разотиде. Но недоволството прераства в [[демонстрация|демонстрации]] в редица градове. Особен размах получават протестите в Нанкин. Въпреки информационното заглушаване, вестта за събитията в Нанкин достига Пекин на 31 март, където вече няколко дни подред текат митинги. Обществената реакция на събитията е обявена за контрареволюционна и за една нощ площада е изчистен от всички венци и цветя, а след това е поставен кордон, който да забрани достъпа.
Ред 108:
На [[9 септември]] [[1976]] г. умира [[Мао Цзедун]]. За привържениците му, неговата смърт символизира загуба на революционните основи на комунистически Китай. Когато смъртта му е обявена в следобеда на 9 септември, в прессъобщение, озаглавено „Известие на Централния комитет на НДК и Държавният съвет към цялата партия, цялата армия и на хората от всички националности в цялата страна“, нацията е обвзета от [[скръб]] и [[траур]], с хора, плачещи по улиците и обществените институции затворени в продължение на една седмица.
Преди да умре, Мао оставя Хуа
== Източници ==
|