Фред Зинеман: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
MrPanyGoff (беседа | приноси) Редакция без резюме |
MrPanyGoff (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 30:
Със 7 номинации за награда „[[Оскар]]“ за най-добър режисьор, печелейки 2 от тях, Зинеман е сред най-титулуваните режисьори на западната кинематография през 1950-те, 1960-те и 1970-те години.<ref name="awards"/> Автор е на такива класически произведения като: „''[[Точно по пладне]]''“ (1952) с [[Гари Купър]] и [[Грейс Кели]], „''[[Оттук до вечността (филм)|Оттук до вечността]]''“ (1953) с [[Бърт Ланкастър]], [[Монтгомъри Клифт]] и [[Франк Синатра]], „''[[Историята на монахинята]]''“ (1959) с [[Одри Хепбърн]] и [[Питър Финч]], „''[[Скитниците]]''“ (1960) с [[Робърт Мичъм]] и [[Питър Устинов]], „''[[Човек на всички времена]]''“ (1966) с [[Пол Скофийлд]] и [[Орсън Уелс]], „''[[Денят на чакала]]''“ (1973) с [[Едуард Фокс]] и [[Майкъл Лонсдейл]], „''[[Джулия]]''“ (1977) с [[Джейн Фонда]] и [[Джейсън Робардс]]. Печели награда „Оскар“ и за документалния си филм „''[[Бенджи (филм)|Бенджи]]''“ (1951). Удостояван е с призовете „[[Златен глобус]]“ и [[БАФТА]], както и със специална награда от [[Кан (кинофестивал)|филмовия фестивал в Кан]].<ref name="awards">[http://www.imdb.com/name/nm0003593/awards Номинации и награди]</ref>
==
=== Ранни години ===
Фред Зинеман е роден на 29 април, 1907 година в австрийската столица [[Виена]], по това време в [[Австро-Унгария]]. Родителите му Ана и Оскар Зинеман са от еврейски произход. Баща му е лекар. Израствайки в Австрия, Зинеман мечтае за кариера на класически музикант, но започва да учи право във [[Виенски университет|Виенския университет]]. Докато е студент, той е запленен от новопоявилото се изкуство на киното, вследствие на което изоставя правото и се подготвя за кино-оператор. За кратко е въвлечен в европейски филмови продукции преди да се отправи към Америка за да се обучи и отдаде изцяло на киното.
|