Отваря главното меню

Промени

50 байта изтрити, преди 6 години
м
градът е от мъжки род.
{{coord|display=title|35|47|53|N|36|47|55|E|region:IQ_scale:5000}}
[[Файл:Ebla royal palace.jpg|thumb|right|300px|Развалините от царския дворец в Ебла.]]
'''Ебла''' (съвременен [[Тел-Мардих]]) е древен семитски търговски град-държава, който се е намирал в [[Древна Сирия]] и е основан в средата на третото хилядолетие пр.н.е., т.е. около [[2500 г. пр.н.е.]] Ебла е билабил разположенаразположен на запад от [[Ефрат]] в днешна Сирия, на 53 км югозападно от [[Алепо]]. ЕблаБил е сред откритите най-старатастарите [[цивилизацияцивилизации]] в Древна Сирия.
 
Древните еблаити били (западно)[[семити]] и се преселили в Сирия от югоизточна [[Арабия]] в средата на IV хилядолетие пр.н.е. Използвали шумеро-акадски [[клинопис]]. Еблаитите, т.е. жителите на града и страната, спадали към западносемитската група в разлика от източносемитите - съседните [[мари]]йци, [[акад]]ци и [[арамеи]].
 
Ебла билабил доста голяма търговска сила и подържалаподържал търговски отношения, посредничейки между древните шумерски градове в Долна [[Месопотамия]] и [[Древен Египет]]. Влиянието, (а не владението) на Ебла в разцвета ѝ, се разпростирало от [[Мари]] на средното течение на Ефрат, до финикийския [[Библос]] на брега на Средиземно море. Ебла подържалаподържал търговски и дипломатически отношения с [[Древен Египет]], [[Шумер]] и [[Елам]]. Първият сериозен удар върху властта на царя на Ебла нанесъл акадския [[Саргон Велики]] през [[23 век пр.н.е.]], а неговия внук [[Нарам-Суен]] най-накрая успява подкопае мощта на Ебла и най-вероятно да присъедини голяма част от нейнитенеговите владения към [[Акад]]ската държава.
 
Ебла в стопанско отношение билабил селскостопанскаселскостопански странаград-държава. Отглеждали се ечемик, пшеница, маслини, смокини, грозде и нарове, като се развивалиразвивало и скотовъдството. Древният град произвеждал платове, ковели се метални изделия, произвеждали се зехтин, вино и бира.
 
Еблаитите внасяли злато, сребро, мед, калай, скъпоценни камъни, както и овце. Градът процъфтявал поради изключително изгодното си кръстопътно местоположение на извивката на [[плодороден полумесец|плодородния полумесец]], където се кръстосвали търговските пътища водещи към [[Персия]], [[Мала Азия]], [[Кипра]] в Шумер и Древен Египет. Ебла изнасялаизнасял облекло и тъкани, различни занаятийскизанаятчийски произведения и зехтин.
 
Съседните по-малки градове били подчинени на Ебла, а града Мари, който отказал да се подчини бил подложен на военна кампания която, след поражениекоято зана противника го принудила за това,победения налагайкипротивник мубила иналожена контрибуция в злато и сребро.
 
Политическата история на Ебла не е добре проучена, но е известно, че страната се управлявала от [[олигархия]] на богати и влиятелни търговци. Държавният глава бил вожд-жрец и носил титлата «[[мелек]]». Постът не бил наследствен, а бил и мандатен. Важните държавни решения се вземали от [[съвет на старейшините]]. Градът се управлявал от администратори, назначени от мелека. Съществувала и военна длъжност на предводителя на Ебла - лугал„лугал“.
 
Клинописните текстове разкриват, че [[еблаитски език|еблаитския език]] е протозападносемитски език или палеоханаански. Съхранили са се доста клинописни плочки на този език от втората половина на третото хилядолетие пр.н.е. Еблаитския език има много общо с [[акадски език|акадския]], който е източносемитски. От акадския в еблаитския преминали опосредствено много шумерски изрази и думи. За Ебла голямо значение имало образованието и то било закриляно. Подготовката на държавни служители била на ниво още през третото хилядолетие преди Христа.
Един текст разкрива, че населението на този град-държава е било 260 000 души, от които 22 000 са живели в града. Разкопките потвърждават неговия разцвет XXV век пр.н.е. Стените на града са побирали до 30 хиляди души. Друг надпис отбелязва, че царят на Ебла притежавал огромна област от маслинови дървета, чийто площ била около три и половина хиляди акра.
 
Еблаитският [[зикурат]] е построен към 2400 г. пр.н.е. от кирпич. Височината му била около 6 метра. Царят на Ебла се кичел със златни орнаменти. Ебла внасялавнасял [[лазурит]] чак от днешен Афганистан. При завладяването на Ебла от Саргон, се твърди в един надпис, че е предоставен на новия владетел на града от [[Даган]]. Градът е унищожен в периода 2236-22002236–2200 г. пр.н.е. от внука на Саргон, по чиято заповед градът е бил изгорен.
 
След около 250 години на територията заета предходнопреди това от Ебла се намират [[амореи]], които издигат своя династия и храмове. Окончателният крах на Ебла настъпва в средата на [[17 век пр.н.е.]], с настъплението на [[касити]]те, които нахлуват на територията на Месопотамия от съседния планински регион на [[Загрос]].
 
== Панорама ==