Ебла: Разлика между версии

'''Ебла''' (съвременен [[Тел-Мардих]]) е древен семитски търговски град-държава, който се е намирал в [[Древна Сирия]] и е основан в средата на третото хилядолетие пр.н.е., т.е. около [[2500 г. пр.н.е.]] Ебла е билабил разположенаразположен на запад от [[Ефрат]] в днешна Сирия, на 53 км югозападно от [[Алепо]]. ЕблаБил е сред откритите най-старатастарите [[цивилизацияцивилизации]] в Древна Сирия.

Древните еблаити били (западно)[[семити]] и се преселили в Сирия от югоизточна [[Арабия]] в средата на IV хилядолетие пр.н.е. Използвали шумеро-акадски [[клинопис]]. Еблаитите, т.е. жителите на града и страната, спадали към западносемитската група в разлика от източносемитите -— съседните [[мари]]йци, [[акад]]ци и [[арамеи]].

Ебла билабил доста голяма търговска сила и подържалаподържал търговски отношения, посредничейки между древните шумерски градове в Долна [[Месопотамия]] и [[Древен Египет]]. Влиянието, (а не владението) на Ебла в разцвета ѝ, се разпростирало от [[Мари]] на средното течение на Ефрат, до финикийския [[Библос]] на брега на Средиземно море. Ебла подържалаподържал търговски и дипломатически отношения с [[Древен Египет]], [[Шумер]] и [[Елам]]. Първият сериозен удар върху властта на царя на Ебла нанесъл акадския [[Саргон Велики]] през [[23 век пр.н.е.]], а неговия внук [[Нарам-Суен]] най-накрая успява подкопае мощта на Ебла и най-вероятно да присъедини голяма част от нейнитенеговите владения към [[Акад]]ската държава.

Ебла в стопанско отношение билабил селскостопанскаселскостопански странаград-държава. Отглеждали се ечемик, пшеница, маслини, смокини, грозде и нарове, като се развивалиразвивало и скотовъдството. Древният град произвеждал платове, ковели се метални изделия, произвеждали се зехтин, вино и бира.

Еблаитите внасяли злато, сребро, мед, калай, скъпоценни камъни, както и овце. Градът процъфтявал поради изключително изгодното си кръстопътно местоположение на извивката на [[плодороден полумесец|плодородния полумесец]], където се кръстосвали търговските пътища водещи към [[Персия]], [[Мала Азия]], [[Кипра]] в Шумер и Древен Египет. Ебла изнасялаизнасял облекло и тъкани, различни занаятийскизанаятчийски произведения и зехтин.

Съседните по-малки градове били подчинени на Ебла, а града Мари, който отказал да се подчини бил подложен на военна кампания която, след поражениекоято зана противника го принудила за това,победения налагайкипротивник мубила иналожена контрибуция в злато и сребро.

Политическата история на Ебла не е добре проучена, но е известно, че страната се управлявала от [[олигархия]] на богати и влиятелни търговци. Държавният глава бил вожд-жрец и носил титлата «„[[мелек]]»“. Постът не бил наследствен, а бил и мандатен. Важните държавни решения се вземали от [[съвет на старейшините]]. Градът се управлявал от администратори, назначени от мелека. Съществувала и военна длъжност на предводителя на Ебла -— лугал„лугал“.

Еблаитският [[зикурат]] е построен към 2400 г. пр.н.е. от кирпич. Височината му била около 6 метра. Царят на Ебла се кичел със златни орнаменти. Ебла внасялавнасял [[лазурит]] чак от днешен Афганистан. При завладяването на Ебла от Саргон, се твърди в един надпис, че е предоставен на новия владетел на града от [[Даган]]. Градът е унищожен в периода 2236-22002236–2200 г. пр.н.е. от внука на Саргон, по чиято заповед градът е бил изгорен.

След около 250 години на територията заета предходнопреди това от Ебла се намират [[амореи]], които издигат своя династия и храмове. Окончателният крах на Ебла настъпва в средата на [[17 век пр.н.е.]], с настъплението на [[касити]]те, които нахлуват на територията на Месопотамия от съседния планински регион на [[Загрос]].