Мехмед I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки |
добавки |
||
Ред 15:
Използвайки войната между братята си, в началото на 1404 година Сюлейман Челеби се прехвърля в Мала Азия и влиза в Бурса, изтласквайки Мехмед на изток. В началото на лятото той превзема Анкара, а Мехмед се укрепява в първоначалните си владения около [[Амасия]]. В началото на следващата година Мехмед прави опит за контранастъпление, но е отблъснат от Сюлейман и неговия велик везир [[Али Чандарлъ]]. След това Сюлейман прави опит да превземе [[караман]]ската крепост [[Сиврихисар]], но не постига успех и през следващите няколко години военните действия замират.{{hrf|Имбър|2000|100-102}}
По време на Анкарската битка [[Муса Челеби]] е пленен от Тимур, който след смъртта на Баязид го предава на бея на Гермиян, а той — на брат му Мехмед, при когото той живее като пленник. През 1409 година Мехмед се споразумява с анадолските си съюзници и влашкия войвода [[Мирчо Стари]] и изпраща Муса във Влашко. Там той се жени за дъщеря на Мирчо Стари и започва да се подготвя да нападне в гръб Сюлейман Челеби. Възползвайки се от това и от смъртта на Али Чандарлъ, Мехмед си връща Анкара, а след това и Бурса, като доскорошните анадолски васали на Сюлейман преминават под негова власт.{{hrf|Имбър|2000|102-103}}
Надделява и над брат си [[Муса Челеби]] в спора за османското наследство. След победата си в [[битка при Чамурли|битката при Чамурли]] над брат си Муса, стабилизира империята сключвайки [[мирен договор]] с всички балкански християнски владетели, сред които [[Дука]] сочи и последния български цар [[Константин II Асен]].<ref>{{cite book |last= Матанов |first= Христо |authorlink= Христо Матанов |title= Балкански хоризонти (част 1), Новата империя, стр. 229-232 |year= 2007 |publisher= Парадигма, ISBN 954-9536-98-X }}</ref>
| |||