|
[[Картинка:Microecon model.jpeg|дясно|thumb|300px|Икономиката като завършен цикъл]]
'''Микроикономиксът''', от гръцките „μικρό“„''μικρό''“ — малък, и „οικονομια“„''οικονομια''“ — икономика, през английското „microeconomics“„''microeconomics''“, е клон на [[икономика (наука)|икономическата наука]], който изучава как индивидуалните дялове на икономиката, като домакинствата и фирмите, които взимат конкретни решения, за да разпределят ограничени ресурси <ref>{{en икона}} Marchant, Mary A.; Snell, William M.. "[http://www.ca.uky.edu/agc/pubs/aec/aec75/aec75.htm Macroeconomic and International Policy Terms]". Университет Кентъки, линк от 4 май 2007</ref>, обикновено в пазарите, където стоки и услуги се купуват и продават. ''Друго определение'': дял на икономиката, който изучава икономическото поведение на единични [[потребител]]и, [[предприятие|предприятия]] и [[индустрия|индустрии]] и разпределянето на общата продукция и доход помежду им. Пример за микроикономически модел е да се гледа на [[индивид]]а както като на доставчик на [[труд]] и [[капитал]], така и като на единствен потребител на крайния [[продукт]]. От друга страна, предприятието се анализира в ролята си на доставчик на краен продукт и потребител на труд и капитал. Тази рамка определя картина на [[икономика]]та във вид на завършен цикъл.
Най-използваният модел в микроикономикса, обаче, е този за [[търсене и предлагане|търсенето и предлагането]]. Той се основава на допускането, че индивидът винаги търси начин да увеличава личното си щастие, а предприятието - личната си печалба. В общия случай изводът е, че единствено свободния пазар води до най-добрия възможен резултат за всеки член на обществото. Според [[Адам Смит]] това се получава благодарение на [[невидима ръка|невидимата ръка]] (обществото се саморегулира в пазарна среда). Тези допускания и изводи търпят много сериозна критика в икономическата наука, но си остават основополагащи като достатъчно опростени, но ефективни.
|
