Компостиране: Разлика между версии

Разграждането на органичните материали става с участието на много [[микроорганизъм|микроорганизми]]. Управлението на процеса на компостиране за постигане на върхова ефективност може да се разглежда като предоставяне на всичко необходимо за живота на огромното количество миниатюрни работници. Техните жизнени нужди включват:

* адекватно количество [[кислород]]

Всички органични материали съдържат въглерод, а много от тях съдържат и различно количество азот. В процеса на компостиране, микробите се нуждаят от азот, за да разградят материалите с високо съдържание на въглерод. Балансът, или съотношението, между тези два елемента в сместа е важно.:

* Високо съдържание на азот, ниско съдържание на въглерод (т.е. много ниско съотношение C:N) – ако има повече азот, отколкото микробите се нуждаят за разграждане на въглеродните съединения, наличният въглерод може лесно да се отдели под формата на [[амоняк]] в атмосферата[[атмосфера]]тa.

Влагата е жизнено важна за всеки жив [[организъм]]. Повечето микроорганизми са много чувствителни към този фактор в своята [[околна среда]]. Когато влажността на активно компостираната смес падне до 35-40% (където водата съставлява 35-40% от общото тегло), скоростта на разграждане се забавя значително тъй като микробите не могат добре да осъществяват метаболитната си дейност. При влажност по-ниска от 30%, метаболитните процеси спират. (Ето защо сухият компост не може да се счита за готов просто защото той не изпуска вече [[топлина]]; ако изпускането на топлина се използва като показател за постигане на зрялост на компоста, материалът трябва да има благоприятна за активността на микробите влажност). От друга страна, прекалено високата влажност може бързо да доведе до [[анаеробни условия]], когато водата запълни всички малки пространства в сместа. Така не остава място за въздух, условие, което не е благоприятно за микроорганизмите, които се нуждаят от кислород (наричани аеробни микроорганизми). В същото време, се създават идеални условия за микроорганизми, които не се нуждаят от кислород (анаеробни микроорганизми). Процесът на разграждане, който тези микроорганизми използват е различен и може да доведе до наличие на неприятни миризми. Горната граница на влажност, която осигурява необходимите условия за ефективно компостиране варира според различните компостни материали. Това различие се базира на размера и структурата на частиците, тъй като това има отношение към тяхната [[порьозност]], способността им да поемат и задържат вода. За повечето компостни смеси се препоръчва 55-60% като начална горна граница за компостиране. Рецептите за компостиране обичайно започват при тази висока влажност, тъй като материалите имат склонност да изсъхват в напредването на процеса на компостиране: топлината генерирана от дейността на микробите довежда до [[изпаряване]] на водата.

* Купове или бразди, които няма да се преобръщат по време на компостирането могат да се построят, така че да се максимизира движението на въздушния поток през материала, като се използват пасивни или активни форми на [[аерация]];