Разлика между версии на „Радиовълни“

разш
(разш)
==Основни параметри==
 
Радиовълните пренасят в пространството [[енергия]], излъчена от генератор за [[електромагнитни вълни|електромагнитни трептения]]. Те се образуват при изменението на [[Електрическо поле|електрическото поле]], например, когато през [[проводник]] преминава [[Променлив ток|променлив електрически ток]] или когато през пространството прескачат искри, тоест ред бързо следващи се [[Електротехника|електрически]] [[Импулс|импулси]].
 
Електромагнитното излъчване се характеризира с [[честота]], [[дължина на вълната]] и [[мощност]] на преносимата енергия. Честотата на електромагнитните вълни показва, колко пъти в [[секунда]] се променя направлението на електрическия ток в излъчвателя и следователно, колко пъти в секунда се изменя във всяка точка на пространството величината на [[Електрическо поле|електрическото]] и [[Магнитно поле|магнитното поле]]. Честотите се измерват в [[Херц (единица)|Херци]] (Hz) - единици, наречени с името на немския учен [[Хайнрих Херц]]. 1 Hz е едно колебание (трептение) в секунда, 1 МегаХерц (MHz) - 1 милион колебания в секунда (s). Знаейки, че скоростта на движение на електромагнитните вълни е равна на скоростта на светлината, може да се определи разстоянието между точките в пространството, където електрическото (или магнитно) поле се намират в еднаква [[фаза]]. Това разстояние се нарича дължина на вълната.
 
Друго полезно свойство на електромагнитните вълни (както и на всички други вълни) е тяхната способност да заобикалят тела по пътя си. Това е възможно само, ако телата са по-малки от дължината на вълната или са сравними с нея. Например, за да бъде засечен [[самолет]], дължината на вълната на радиолокатора трябва да бъде по-малка от геометрическите размери на самолета (по-малка от 10 m). Ако тялото е по-голямо от дължината на вълната, то може да я отрази. Има, обаче, и случаи, в които тялото може и да не отрази радиовълната, например, ако е изградено по технологията „[[Стелт технология|Stealth]]”.
 
<references/>
 
==Разпространение==
{{основна|Радиоразпръскване}}
Енергията, която пренасят електромагнитните вълни, зависи от мощността на генератора ([[Радиопредавател|предавател]]) и разстоянието до него. Научно казано това звучи така: потокът енергия на единица площ е право пропорционален на излъчената мощност и обратно пропорционален на квадрата на разстоянието до предавателя. Това означава, че далечината на приемане зависи от мощността на предавателя, но в по-голяма степен зависи от разстоянието до него. Например, енергийният поток на електромагнитното излъчване от [[Слънце|Слънцето]]то достига до 1 kW (киловат) на квадратен метър на повърхността на [[Земя|Земята]]та, а потокът енергия на една средновълнова предавателна станция - едва хилядни или даже милионни части от W (ват) на квадратен метър.
 
Радиовълните се излъчват чрез [[антена]] и се разпространяват във вид на енергия на електромагнитното поле. И въпреки, че природата на радиовълните е една, тяхната способност за разпространение силно зависи от дължината на вълната. Земята представлява електрически проводник (макар и не добър) и преминавайки над повърхността и&#768;, радиовълните постепенно отслабват. Това се дължи на факта, че електромагнитните вълни предизвикват ток на повърхността на планетата, за което се губи и част от енергията. Тоест, енергията се поглъща от Земята, при това, толкова повече, колкото е по-къса вълната (по-висока честотата). Енергията отслабва още и защото радиоизлъчването се разпространява във всички посоки, и следователно, колкото по-отдалечен е приемника от предавателя, толкова по-малко енергия се пада на единица площ и толкова по-малко попада в антената.
{{основна|Електромагнитен спектър}}
 
Радиовълните (радиочестоти), използвани в радиотехниката, заемат област, или спектър, от 10&nbsp;000 m (30 kHz) до 0,1 mm (3&nbsp;000 GHz). Това е малка частобласт от спектъра на [[Електромагнитни вълни|електромагнитните вълни]]. След радиовълните, по намаляващастепен дължинана следватнамаляване на дължината следва областта на [[Инфрачервено излъчване|инфрачервените лъчи]], после е тесния участък на [[Видима светлина|видимата светлина]], след него са диапазоните на [[Електромагнитен спектър#Ултравиолетова светлина|ултравиолетовите]], [[Рентгенови лъчи|рентгеновите]] и [[Електромагнитен спектър#Гама лъчи|гама лъченията]]. ВсичкоВсички товате са електромагнитни трептения с една природа, различаващи се само по дължина на вълната, и съответно -по честотата. Въпреки, че [[физика]]та разделя целия [[спектър]] на области, границите между тях са обозначени условно. Областите следват една след друга, а понякога даже се препокриват. Радиовълните се делят на:
 
Вътре в диапазона на радиочестотите също има обособени под-области, но границите между тях са условни. Те следват една след друга, а понякога даже се припокриват. Най-общо според дължината на вълната радиовълните се делят на:
 
* свръхдълги λ>10&nbsp;000 m
* средни λ=1000-100 m
* къси λ=100-10 m
ултракъси УКВ
* метрови λ=10-1 m
* дециметрови λ=0.1-1 m
* субмилиметрови λ<1 mm
 
В България разпределението на ползването на радиочестотния спектър в рамките на страната се осъществява от [[КРС|Комисията за регулиране на съобщенията]]. Тя изготвя „Национален план за разпределение на радиочестотния спектър на радиочестоти и радиочестотни ленти за граждански нужди, за нуждите на отбраната и сигурността, както и за съвместно ползване между тях”. С този план се определя как да се използват честотите между 9 КХц и 400 ГХц между различните им ползватели. За някои от честотите, към които има голям интерес, се обявяват конкурси за даването на разрешение за ползването им - такива са например честотите за осъществяване на мобилни телефонни комуникации.
Спектърът на радиовълните, използвани за '''обществено радиоразпръскване''', е разпределен чрез международни съглашения, на отделни обхвати (диапазони) и е обект на специални [[закон]]и по отношение на използването му:
 
СпектърътДиапазонът на радиовълните, използванипредназначени за '''обществено [[радиоразпръскване'''|радио и телевизионно разпръскване]], е разпределен чрез международни съглашения, на отделни обхвати (диапазони) и е обект на специални [[закон]]и по отношение на използването му<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес= http://www.predavatel.com/bg/spravochnik/waves | заглавие= Как се разпространяват радиовълните | достъп_дата = 18 октомври 2012}}</ref>. Тук по-често се използват означенията в честота:
{| align="left" class="wikitable"
 
{| class="wikitable" border="1"
|-
! Честотна лента !! Вълнов обхват (съкращение), предназначение
! Вълнов обхват (съкращение)
! Предназначение
|-
| 148,5-285 kHz
| Дълги вълни (ДВ/LW), наземно радиоразпръскване
| наземно радиоразпръскване
|-
| 526,5-1606,5 kHz
| Средни вълни (СВ/MW/AM), наземно радиоразпръскване
| наземно радиоразпръскване
|-
| 3950-4063 kHz
| Къси вълни (КВ/SW), 60 m, наземно радиоразпръскване
| наземно радиоразпръскване
|-
| 5900-6200 kHz
| Къси вълни (КВ/SW), 49 m, наземно радиоразпръскване
| наземно радиоразпръскване
|-
| 7100-7350 kHz
| Къси вълни (КВ/SW), 41 m, наземно радиоразпръскване
| наземно радиоразпръскване
|-
| 9500-9900 kHz
| Къси вълни (КВ/SW), 31 m, наземно радиоразпръскване
| наземно радиоразпръскване
|-
| 11650-12075 kHz
| Къси вълни (КВ/SW), 25 m, наземно радиоразпръскване
| наземно радиоразпръскване
|-
| 13600-13800 kHz
| Къси вълни (КВ/SW), 21 m, наземно радиоразпръскване
| наземно радиоразпръскване
|-
| 15100-15600 kHz
| Къси вълни (КВ/SW), 19 m, наземно радиоразпръскване
| наземно радиоразпръскване
|-
| 17550-17900 kHz
| Къси вълни (КВ/SW), 16 m, наземно радиоразпръскване
| наземно радиоразпръскване
|-
| 21450-21850 kHz
| Къси вълни (КВ/SW), 13 m, наземно радиоразпръскване
| наземно радиоразпръскване
|-
| 25670-26100 kHz
| Къси вълни (КВ/SW), 11 m, наземно радиоразпръскване
| наземно радиоразпръскване
|-
| 87,5-108 MHz
| Ултракъси вълни (УКВ/FM), наземно радиоразпръскване
| наземно радиоразпръскване
|-
| 174-230 MHz
| Ултракъси вълни (МВ/HF), 6-12 канал, наземно телевизионно разпръскване
| наземно телевизионно разпръскване
|-
| 470-822 MHz
| Ултракъси вълни (ДМВ/UHF), 21-68 канал, наземно телевизионно разпръскване
| наземно телевизионно разпръскване
|-
| 11,7-12,5 GHz
| Свръхкъси вълни (СКВ/Ku-Band), спътниково ТВ-радиоразпръскване
| спътниково ТВ-радиоразпръскване
|-
| 40-42,5 GHz
| Свръхкъси вълни (СКВ/Ka-Band), спътниково ТВ-радиоразпръскване
| спътниково ТВ-радиоразпръскване
|-
| 84-86 GHz
| Свръхкъси вълни (СКВ/Ki-Band), спътниково ТВ-радиоразпръскване
| спътниково ТВ-радиоразпръскване
|}
 
При разпространението си радиовълните достигат до [[йоносфера]]та (отстояща на около 60 км. от земната повърхност). Йоносферата отразява радиовълните обратно към Земята, което позволява те да бъдат приемани на големи разстояния. Това явление се нарича [[интерференция]]. Дългите вълни се отразяват в най-ниските слоеве на йоносферата и заглъхват бързо - не могат да се приемат на големи разстояния по земната повърхност. Средните и късите вълни се отразяват съответно от средните и най-високите слоеве на йоносферата и затова достигат до по-далечни разстояния.
 
== Източници ==
<references />
 
 
[[Категория:Радио]]