Мехмед I: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
няма такова нещо в Матанов |
добавки |
||
Ред 11:
}}
Емир '''Мехмед I
След [[Анкарска битка|Анкарската битка]] и загубата на много от анадолските владения на османците, Мехмед Челеби се установява в [[Токат]], където, поне първоначално, управлява като васал на Тимур. Той води успешни военни действия срещу различни местни владетели, а след като Тимур заминава на изток започва поход срещу брат си [[Иса Челеби]], който управлява в старата османска столица [[Бурса]]. През лятото Мехмед превзема Бурса, но Иса успява да избяга и с помощта на Сюлейман Челеби и византийците прави опити да си върне властта. В началото на 1404 година Иса Челеби и съюзниците му от няколко анадолски бейлика са разгромени от Мехмед.{{hrf|Имбър|2000|98-100}}
Ред 19:
По време на Анкарската битка [[Муса Челеби]] е пленен от Тимур, който след смъртта на Баязид го предава на бея на Гермиян, а той — на брат му Мехмед, при когото той живее като пленник. През 1409 година Мехмед се споразумява с анадолските си съюзници и влашкия войвода [[Мирчо Стари]] и изпраща Муса във Влашко. Там той се жени за дъщеря на Мирчо Стари и започва да се подготвя да нападне в гръб Сюлейман Челеби. Възползвайки се от това и от смъртта на Али Чандарлъ, Мехмед си връща Анкара, а след това и Бурса, като доскорошните анадолски васали на Сюлейман преминават под негова власт.{{hrf|Имбър|2000|102-103}}
В началото на 1411 година Муса разгромява и убива Сюлейман Челеби, след което за няколко месеца успява да установи контрол над всички османски владения на Балканите, превръщайки се в нов претендент за османското наследство. Въпреки това той губи подкрепата на някои свои васали, а с конфискациите на имущество на влиятелни бейове от времето на Сюлейман предизвиква недоволството на турския елит и видни военачалници, като [[Ибрахим Чандарлъ]] и [[Мехмед Михалоглу]], се прехвърлят в Анадола при Мехмед Челеби.{{hrf|Имбър|2000|106-107}}
През пролетта на 1412 година Мехмед е прехвърлен от византийския флот в Европа и влиза в сражение с Муса, но претърпява поражение и се връща в Анадола. Въпреки това положението на Муса е несигурно и нови турски бейове дезертират, преминавайки на страната на Стефан Лазаревич, който воюва срещу Муса в района на Пирот. Към края на годината Мехмед отново влиза в Тракия и се насочва към [[Сяр]], но поради лошото време не успява да премине придошлата [[Марица]] и се връща в Бурса.{{hrf|Имбър|2000|108}}
През пролетта на 1413 година Мехмед Челеби започва нов поход срещу Муса, като към войските му се присъединяват части на императора и на емира на [[Дулкадър]], а след пристигането в Тракия получава подкрепата и на [[Евренос]]. Нападението е координирано със Стефан Лазаревич, който с унгарски и босненски подкрепления трябва да нападне от северозапад. Следвайки отстъпващия Муса, Мехмед достига до [[Поморавие]]то, където обединява армията си с тази на Стефан и получава нови подкрепления от Евренос и Солун.{{hrf|Имбър|2000|110}}
Първоначално Мехмед Челеби се насочва към Косово, а след това на североизток, където край река [[Искър]] нанася окончателно поражение на Муса. Самият Муса бяга от бойното поле, но е заловен и убит в местността Чамурлу. С това се слага край на десетилетните междуособици и Мехмед Челеби става единствен наследник на султан Баязид Йълдъръм.{{hrf|Имбър|2000|110-111}}
В [[1417]] потушава изключително опасния за османците бунт на [[Махмуд Бедредин Симави]]. Ликвидира последните остpови на съпротива от [[въстание на Константин и Фружин|въстанието на Константин и Фружин]] и всякакво влияние на [[Мирча Стари|Мирчо Стари]] на юг от Дунав, нахлува в отвъддунавските земи и макар да отсавя управлението им на войводата, ги превръща в пашалък. Същата година побеждава бея на [[Караман]], превзема [[Коня]] и устанавява господството си в размирния северен [[Анадол]], като нанася поражение на бея на [[Кастамону]], превзема [[Самсун]] и [[Бафра]] от сина и го оставя да управлява само [[Синоп]] и околната област.
| |||